10 неща, които родените през 2018 г., едва ли ще помнят

Технологиите днес се развиват с такива бесни темпове, че децата, родени през 2018 г., ще могат само да четат, но не и да познават много от нещата, които сега все още са ежедневие за нас. 

Ето и примерна класация, дело на Futurism, която подрежда 10 от нещата, които днешните новородени вероятно няма да преживеят или трудно ще си спомнят: 

Мобилните устройства и ентъртеймънт системите действително помогнаха на хората по-лесно да преживяват дългите междуокенски полети. Те обаче продължават да са все така протяжни във времево отношение – нещо, което може да се промени по-скоро от очакваното. На хоризонта се задават усъвършенствани свръхзвукови презокеански полети, а проекти като Hyperloop One на Илон Мъск предвещават да неусетно пътуване и долу на земята. 

Изкарването на шофьорска книжка е своеобразен крайъгълен камък за много тийнейджъри, които така ознаменуват края на детството и навлизането си в зряла възраст. Дали обаче такива ще им бъдат наистина нужни, при положени че компаниите все по-упорито разработват автомобили със самоуправляващи се технологии. Такива постепенно навлизат, въпросът е кога действително ще премахнат необходимостта от човек зад волана. 

Самоуправляващите се автомобили са само един от примерите за иновации, базирани на постиженията в областта на изкуствения интелект (AI). Днес вече разполагаме с AI системи, които не само си съперничат с човешката експертиза, но дори я надминават при изпълнението на определени задачи като играта на шах или сортирането на рециклируеми материали например. 

Учените са мнение, че от съзнателните системи с изкуствен интелект, които ще могат да опонират на човешкия разум, ни делят поне няколко десетилетия. Роботи като хуманоида София на Hanson Robotics обаче вече започват да размиват границите между двата вида. Напредъкът в областта дава основание на мнозина да се питат дали родените днес ще знаят какво е да са част от „най-умните същества на планетата“ в момента, когато ще влизат в университет и ще започват първата си работа. 

Едно от обещанията, които крие изкуственият интелект, е възможността да сложи край на езиковата бариера пред хората на Земята. Инструменти за комуникация в Skype например вече са включили възможности за незабавен превод в реално време. Google също включи възможност за превод в новите си слушалки. Нищо чудно родените през 2018 г. да се озоват в свят, в който всеки може да разговаря с всекиго, а понятието „чужд“ език ще изглежда напълно чуждо. 

Технологиите отварят възможности за комуникация и не е далече времето, когато такава ще се осъществява на междупланетарно ниво. С кого ще общуваме е друг въпрос. Визионерите като Илон Мъск и Джеф Безос не просто гледат към Космоса, но и от години вече правят стъпки в изпращането на хората в откритото пространство – първо с туристическа цел, а след това и с мисионерска. Мъск е упорит в идеята си да изпрати хора на Марс до 2024 г., който колонизират Червената планета. Учени като Стивън Хокинг пък прогнозират, че ако човечеството иска да оцелее, то задължително трябва да е стъпило на друга планета до 100 години. 

Пренаселеността е един от факторите, които експертите посочват като основен за нуждата от това човечеството да стъпи и на други планети. Ръстът на населението обаче е отдавнашен проблем. По-малко обсъжданият в контекста на урбанизацията е този за шумовото замърсяване. 

Експертите са все по-загрижени, че шумът бързо се превръща в следващата голяма криза в общественото здраве. Данните ООН сочат, че до 2100 г. 84% от гражданите в света (които тогава ще наброяват близо 11 млрд. души) ще живеят в градовете, заобиколени от шум от звуци.

Хората, живеещи в райони без шумово замърсяване, означава, че много от родените днес бебета никога няма да знаят какво е „чуват тишината“.

Урбанизацията води до ограничаване на пространствата за традиционно земеделие, но благодарение на иновациите в селското стопанство недостигът на храни може скоро да остане в миналото. Показателно за това е, че градското земеделие се развива все по-бързо и постепенно се превръща в източник на продукция за места, известни като „хранително пустинни“. Надеждата е, че вертикалното земеделие ще се разпространява все повече в градските райони и ще позволява достъп до храна за максимален брой хора. 

Навлизането на кредитните и дебитни карти бе първият удар срещу размяната на пари в брой, но не и последният. Днес хартиената валута трябва да се бори с PayPal, Venmo, Apple Pay. Когато децата, родени през 2018 г., започнат да получават заплата, те ще имат достъп до още повече опции за плащане. Тепърва предстои да видим как ще се развият и нашумелите напоследък криптовалути. 

Днес цифровата сигурност е основен обект на безпокойство, а хакерите действат в международен мащаб, поставяйки под прицел милиони устройства, сървъри и личната информация на всеки един гражданин. Това подтиква експертите да ускорят темпото на разработване на иновативни и по-сигурни механизми за защита. Една такава възможност е задълбочаването на познанията в областта на квантовите изчисления. Докато децата, родени през 2018 г., достигат зряла възраст, високоскоростното квантово криптиране би могло да гарантира, че цифровият свят, в който се живетя, е практически неразгадаем.

В момента повечето дигитални устройства използват добре познатия плосък екран. Утрешните потребители обаче ще бъдат поставени в далеч по-динамична среда. По всичко личи, че родените през 2018 г. деца трудно ще помнят времето, когато са били ограничени до един екран и клавиатура. 

Тази парадигма се променя благодарение на разработките в областта на виртуалната реалност (VR) и добавената реалност (AR). Технологиите, базирани на тях, навлизат все по-усилено и още в следващите години предстои да се изненадваме от новите възможности на нашите устройства.