Нищо не е точно такова, каквото изглежда във филмовата индустрия

Няма нищо по-хубаво от пресконференция на министър, който обявява нов инвеститор, избрал страната ни за новата си инвестиция. Това е мечтата и на всеки кмет, впрочем, макар че кметовете нямат никакви армагани, които да предложат. Министрите, за разлика от кметове, имат арсенала на държавния бюджет. Те могат да предложат стимули за компании, плащани от всички данъкоплатци, но с ползи за избран сектор или регион.

Тези дни разбрахме, че Нетфликс и Дисни имат интерес да снимат в България и правителството съвсем “навреме” приема промени, които ще ги насърчат. Накратко, „предвижда се предоставяне на нова държавна помощ чрез две изцяло нови схеми, с които българската филмова индустрия ще се доближи до стандартите на Европейската практика и тенденции в областта и културните потребности на обществото“. Четейки стенограмата на правителството, научаваме, че двете изцяло нови схеми ще са от съществено значение за оцеляване на националното филмово творчество и киноидентичност и запазване на културното разнообразие в рамките на Европейския съюз.

Точно толкова е официалната аргументация за разхода от предполагаемо около 20 млн. лв. годишно. Въпреки че на правителственото заседание вицепремиерът Пеканов пита за анализ на ползите и разходите, повече информация от това, че има такъв не е налична.

Общият коментар

Политиците обичат всеобщото одобрение и са твърде склонни да раздават нещо, което не е тяхно. Субсидиите за привличане на инвеститори съществуват вече повече от век с аргументацията, че те създават работни места и съживяват региони. В началото на прилагането им те обичайно не са в големи размери, но веднъж започнати, почти не могат да бъдат спрени, защото политически това е доста трудно, лобистките усилия за запазването им са много силни, а и вече имаме бюрократи, които вероятно печелят от селекцията на едни проекти спрямо други в състезанието за субсидии. Надпреварата между страните за инвеститори именно чрез данъчни и други стимули наскоро достигна до невиждани размери. През 2014 г. Тесла получи пакет от стимули на стойност около 1,3 млрд. долара от щата Невада, а Амазон организира състезание между градове (повече от 200 се включиха) при избора си къде да построи новата си централа. В крайна сметка, компанията избра щата Вирджиния, предложил над 500 млн. долара данъчни облекчения, 23 млн. долара кеш и други стимули.

Оценките на ефектите от облекченията и стимулите върху заетостта и икономиката като цяло показват много смесена картина. Ето няколко изводи от редица анализи:

• Субсидиите дават предимство на тези, които ги ползват и поставят в неравностойно положение всички останали бизнеси - не само в конкретната индустрия и регион;
• Субсидиите се плащат от всички данъкоплатци, но се ползват от избрани компании;
• Способността на администрацията да администрира целия процес по оценка, предоставяне и контрол на субсидиите поставя под съмнение ефективността им от самото начало;
• Администрацията е в позиция да избира и предоставя субсидии на конкретни компании, което при високи усещания за корупция в една страна дискредитира процеса;
• Създадените нови работни места са силно неустойчиви, дори и да са много и бързо създадени в началото на получаване на субсидия, те също толкова бързо изчезват при промяна на икономическата обстановка и/или спиране на субсидията;
• Значителна част от разходите за заплати, направени от субсидираните бизнеси често са за наети, които не са от региона, в който развива дейността инвеститора, като това е особено силно за сектора на услугите.

Филмовата индустрия и специалното насърчаване

Насърчаването на филмовата индустрия от правителствата е част от една по-широка стратегия за диверсификация на икономиките чрез създаване на творческа индустрия, за която се смята, че създава стабилни работни места с високи заплати. На практика, обаче, тъй като творческите индустрии са с висока степен на мобилност и висока чувствителност към всякакви стимули се оказва, че държавните субсидии за производството на филми например, са разточителен, неефективен и несправедлив инструмент за икономическо развитие. Макар че те изглеждат като „бързо решение“, което осигурява работа и заетост на местния бизнес и работещи, в действителност те са от полза предимно за чужденци, особено за добре платени чужди филмови и свързани със сектора специалисти.

Едно от най-задълбоченото емпирично редовно изследване, оценяващо ефектите от филмовите субсидии за местната икономика се изготвя от отдела по приходите на щата Масачузетс и последното от 2018 г. води до следните изводи:

• Данъчните стимули за филмите водят до нови работни места и увеличение на местния БВП, но това е в много по-ниски нива от очакваното, поради “изнасянето” на част от новосъздадените доходи извън щата, т.е. ползите за местната икономика са по-малки. За периода 2006-2016 г. 62% от субсидията е отишла при нерезиденти (фирми и индивиди), т.е. по-голямата част от субсидията е похарчена извън щата;
• Тъй като щата Масачузетс има изискване за балансиран бюджет, то всеки похарчен долар за филмова субсидия е един долар по-малко, който може да се изразходва за други политики (образование, здравеопазване, инфраструктура и т.н.). Това компенсира част от ползите от субсидиите, което увеличава общите разходи на щата за всяко създадено ново работно място във филмовата индустрия;
• Средният нетен разход на един жител в щата Масачузетс за едно субсидирано ново работно място във филмовата индустрия за 2006-2016 г. е в размер на 102 888 долара;
• Изнасянето на доход извън щата също оказва влияние върху данъците, генерирани от филмовата дейност. Въпреки че филмовата дейност генерира нови данъчни приходи (най-вече от данък върху дохода върху заплатите), тези приходи се равняват само на 14 цента за всеки долар получено данъчно облекчение, т.е. останалите 86 цента трябва да се финансират или чрез вдигане на данъци или чрез намаление на други публични разходи, за да се запази балансиран щатския бюджет;
• При производството на игрален филм процесът обикновено привлича актьори и работници със специални умения, повечето от които ще бъдат „внесени“ извън щата. Снимането на филма обичайно трае само няколко седмици, оставяйки малко или никакво трайно присъствие в местната икономика;
• За периода 2006-2016 г. над 60% от разходите за заплати е за хора с над 1 млн. долара заплата, т.е. не е за свързаните местни бизнеси, обслужващи филмовата индустрия. 

Гледайки опитът на щата Масачузетс от последните десет години, то можем с голяма увереност да предположим, че филмовите субсидии в България ще бъдат едни пари в джоба на малцина, които са високо платени, в България за кратко, наемащи почасово или за малък период от време местни бизнеси в долната част на веригата. Видно е, че ползи има, но те ще са краткосрочни, силно чувствителни, ще се усетят само в София, но останалите данъкоплатци и жители ще плащат за филмовите субсидии под формата на по-малко услуги – като образование, здравеопазване и полиция и противопожарна защита. Ползите за малцина са силно видими; разходите за мнозинството са скрити, защото са разпределени сред всички.

Какво трябва да се направи?

Лобистката идея за филмови субсидии трябва да бъде спряна веднага. Правителството не трябва да пилее оскъдните публични средства за субсидии за филми.

Вместо това, време е най-после управляващите да се фокусират върху основните причини инвеститорите да подминават страна ни. Последният доклад на Световната банка за инвестициите посочва основните причини за избор на място за инвестиции от компаниите (подредени по важност):

1.     политическа стабилност

2.     макроикономическа стабилност

3.     регулации и върховенство на правото

4.     умения, талант и знания

5.     ниски данъци

6.     размер на пазара

7.     физическа инфраструктура

8.     износ

9.     защита на интелектуалната собственост

10.   защита на инвеститорите

11.   ниски разходи на труда и ресурсите.

Очевидно е, че субсидиите за филмови продукции не адресират първите пречки пред инвеститорите, но пък са прекрасен пример за лобизъм, който след години опити да се реализира успя в мандата на едно служебно правителство.

Източник: Институт за пазарна икономика