Под 1/3 от българите са чували за европроекти

Само 31% от българите са чували за проекти, финансирани от Европейския съюз в района, в който живеят. Това показват резултатите от последното проучване на "Евробарометър" за възприятието на гражданите относно регионалната политика на ЕС, публикувано през юли 2025 г. 

Делът на информираните в България расте с 2% през 2025 г. сравнение с 2023 г., но е значително под средния за Съюза, където около 40% от хората казват, че са запознати с подобни проекти – равнище, което се задържа стабилно от 2019 г. насам. Въпреки това, на ниво ЕС се отчита подобрение спрямо 2017 г., когато делът на запознатите е бил с около пет процентни пункта по-нисък.

Българските граждани обаче са категорични в това, че реализацията на европейски проекти е имала положителен ефект върху региона, където са се случили. 

Източник: Евробарометър

Въпреки относително скромната информираност, нагласите сред тези, които са запознати с проектите, са ясно положителни. В целия Европейски съюз 79% от информираните граждани вярват, че проектите, финансирани с европейски средства, имат положително въздействие върху техния регион или град. В 25 от 27-те държави членки този дял надхвърля 70%. Освен с пряка полза, проектите се асоциират и с чувство за принадлежност: 57% от хората, които познават европроекти в района си, заявяват, че това е допринесло поне донякъде за тяхното усещане за гражданство в ЕС.

В обществените нагласи доминира и разбирането, че инвестициите от еврофондовете не бива да се ограничават само до най-бедните райони. 64% от анкетираните смятат, че ЕС трябва да инвестира във всички свои региони, независимо от икономическия им статус. В същото време, 63% отговарят, че най-належащите инвестиции трябва да бъдат насочени към региони с висока безработица.

Когато става въпрос за приоритети в инвестициите през следващите години, най-често посочваната сфера е подобряването на инфраструктурата в здравеопазването и образованието – това споделят 49% от участниците в проучването. На второ място се нарежда опазването на околната среда, водните ресурси и климатичните действия, посочено от 38%. Следват създаването на работни места и достъпът до пазара на труда (31%), жилищното строителство и енергийната ефективност (27%), научните изследвания, иновациите и цифровите технологии (също 27%), както и подобряването на транспортните връзки (25%).

Що се отнася до източниците на информация за проектите, съфинансирани от ЕС, националната телевизия се посочва най-често като първи контакт – от 15% от анкетираните. Следват интернет (14%), билбордове (13%) и местни или регионални вестници (10%). Въпреки това, когато се проследи цялостният информационен поток, интернет е най-често споменаваният канал за информираност – 40% от респондентите заявяват, че са научили за европроекти именно онлайн.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.