Норвегия ще строи подводен плаващ тунел

С величествени ледници, фиорди и планини, Норвегия е известна с драматичния си природен пейзаж. Неравният терен в страната обаче не прави пътуването лесно. Повече от 1000 фиорда се намират на западния бряг на скандинавската страна, където живее една трета от населението от 5,3 милиона души. 

Така например, за да се извърши пътуване от 1100 километра между южния град Кристиансанд и Трондхайм на север през западния бряг, в момента са необходими 21 часа и се изискват седем фериботни връзки. 

Норвежкото правителство планира да намали наполовина това време с новаторски инфраструктурен проект на стойност 40 милиарда долара, за да направи нов маршрут "без фериботи".

Планът включва мостове и най-дългият и най-дълбоко разположен подводен тунел в света - пробит през скална основа под морското дъно - широк 392 метра и с дължина 27 километра (17 мили), разказва Си Ен Ен.

Но най-амбициозният аспект е разработването на подводни плаващи тунели, които ще стоят на около 30 метра под повърхността на водата.

Ако успее, Норвегия може да спечели глобална надпревара срещу държави като Китай, Южна Корея и Италия, които проучват подобни проекти.

Норвежката публична администрация за пътищата (NPRA), правителственият орган, отговарящ за проекта, цели да завърши строителството до 2050 г.

Пътуването между Кристиансанд и Трондхайм е част от Е39, което е "ключов път за Норвегия", обяснява Керсти Квалхайм Дънам, ръководител на проекта в NPRA. Комбинация от магистрали, пътища и фериботни пътувания, E39 минава по югозападния норвежки бряг. Повече от 50% от износа на стоки в Норвегия произхождат от тази област, добавя тя - въпреки това маршрутът "има много нисък стандарт за европейски път". Преминаването на фиордите чрез ферибот, макар и популярен метод за транспортиране, може да отнеме много време.

Правителството възнамерява да подобри транспорта "с търговска цел и за благосъстоянието на местното население", казва Дънам.

Ще бъдат построени три окачени моста и пет плаващи понтонни моста.

Когато обаче фиордът е по-дълбок от 1 километър или по-широк от 5 километра, съществуващите инженерни решения не работят. Морското дъно е прекалено дълбоко, за да може да се пробие за скален тунел или за поставяне на основите на окачен мост. Плаващите мостове не работят във всички случаи, защото са податливи на сурови климатични условия като силни вълни и течения. И тук идват плаващите тунели.

Терминът "плаващ" обаче може би е подвеждащ. Тунелите са фиксирани в положение с кабели - или закрепени към морското дъно, или свързани към понтони, които са разположени достатъчно отдалечено, за да позволят на лодките да преминават. Изработени от бетон, те биха функционирали като конвенционални тунели, позволявайки преминаването на превозни средства от единия край на фиорда до другия.

Най-големите рискове в проекта са експлозии, пожар и претоварване, и затова е необходимо задълбочено тестване. Норвежката пътна администрация работи с Центъра за усъвършенстван структурен анализ на Норвежкия университет за наука и технологии (CASA), използвайки живи взривни вещества, за да "проучи как тръбните бетонни конструкции се държат, когато са подложени на вътрешни взривни натоварвания", казва изследователят на CASA Мартин Кристоферсен.

Тестовете ще помогнат на екипа да разбере какво ще се случи със структурата на тунела, ако например камион, превозващ опасни товари, избухна вътре.

Досегашните резултати показват, че постоянното налягане на водата, която заобикаля плаващите тунели, намалява щетите, причинени от експлозии.

Работейки с норвежкия флот, екипът на NPRA също проучва как ще се справят тунелите, ако в тях се блъсне подводница.