Новият началник на ДНСК: Казусът със „Златен век“ съществува от 1996 г.
Според арх. Влади Калинов в устройствените планове се залагат много подводни камъни, които после трябва да се решават от държавата
Снимка: Screenshot / Bulgaria on Air
~ 2 мин.
Глория Христова Случаят със „Златен век“ е уникален и заплетен. Той се влачи още от 1996 г., защото още тогава е бил създаден устройствен план, който предвижда изграждането на сграда с височина 108 м. на точно това място. Той влиза в сила две години по-късно, въпреки че е бил оспорван. Това заяви новият началник на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) арх. Влади Калинов в интервю за БНР.
„В момента се събират материали, изслушват се всички страни, ще бъдат повикани и външни специалисти“, коментира Калинов, като добави, че много често в устройствените планове се залагат такива капани, с които после държавата трябва да се оправя. Но тя реално няма по какъв начин да ги санкционира, защото те са изцяло в ръцете на общинските власти. Има предвиден само съдебен контрол", уточни Калинов.
Устройствените планове са специализирани и много малко хора могат да разберат какво предвиждат. Недоволството на хората започва, след като вече видят багера.“
Според Калинов основният проблем при „Златен век“ е промяната в Закона за устройството на територията от 2017 г., с която се удължава срокът на действие на разрешенията за строеж на всички обекти от тази категория. Поправката бе внесена от депутата от ГЕРБ Александър Ненков и подкрепена от тогавашния шеф на парламентарната група Цветан Цветанов. В преходните и заключителни разпоредби към поправката се казва изрично, че разпоредбите се прилагат за бъдещи разрешения за строеж и за производства, по които още няма влязло в сила решение за строеж.
„Допусната е много тежка грешка, а именно, че не се коментира какво се случва с вече започнатите строителни обекти“, казва Калинов. Това според него дава възможност на всички заинтересовани или засегнати страни да правят различни тълкувания. Има диаметрално противоположни мнения на експертите, допълни арх. Калинов.
Пред ДНСК вече не стои въпроса със спирането на строежа, защото ВАС се произнесе, че строителството може да продължи. Според Калинов трябва да се реши дали строежът е законен, или не, т.е. дали има валидно разрешение за строеж, или няма.
Отговорността за това е изключително голяма“, посочи Калинов и заяви, че е съвсем възможно инвеститорът да реши да съди държавата за забавянето на строежа и за пропуснати ползи. Искът може да е стотина милиона, коментира той.
Казусът "Алепу"
Новият началник на ДНСК коментира и темата с подпорната стена край Алепу, като заяви, че казусът предстои да бъде разглеждан в началото на следващата седмица. Междувременно новият инвеститор на обекта Стоян Василев заяви по-рано през деня в интервю за "Нова телевизия", че стената всъщност е противосвлачищно съоръжение, което няма да бъде нито хотел, нито друга сграда. Същинският апартаментен комплекс ще бъде изграден пред подпорната стена.
По думите му няма как в изграденото съоръжение да се изградят хотелски стаи, тъй като те не отговарят на стандартите за височина, която е 2.07 метра. „Не вярвам някой да е бил в хотел, в който може да пипне тавана с ръка”, категоричен е Василев, който закупи компанията „Главболгарстрой Турс“ заедно с проекта за ваканционното селище, но на каква стойност остава тайна.
На въпрос защо арх. Калинов е приел новия пост в ДНСК, имайки предвид отзвука от скандала около терасата бившия шеф на КПКОНПИ Пламен Георгиев, която му костваше и заеманият тогава пост шеф на дирекция „Общински строителен контрол“ в Столична община, той отговори: „Защото имаше колеги, които намериха смелостта да ме поканят да участвам в това приключение. Ние сме преди всичко експерти, а не политици.“
