Няма да достигнем средните доходи в Европа в близките 25 години

България няма да достигне жизнения стандарт на останалите страни членки в Европейския съюз в рамките на следващото поколение. Това показват данни от доклад, изготвен от Световната банка, посветен на потенциала на България за устойчив растеж, предаде Агенция „Фокус”.

Според анализа през последните 13 г. производителността на труда в България се увеличава с 3% годишно. При подобен ръст българите нямат възможност да достигнат средните доходи в Европа. Ръстът на производителността трябва да се увеличи до 4%, за да може в следващите 23-24 г. да се достигнат средните доходи в Европа. При по-висок ръст, от 5% годишно, това може да стане 7-8 г. по-рано.

„Много е трудно да се поддържа такъв висок ръст на производителността на труда в рамките на десетилетие, но не е невъзможно. Ние виждаме опита на Румъния, на Латвия, също и на Ирландия. Смятаме, че ако се предприемат мерки за постигане на по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив растеж, може да се постигне определен просперитет и може да се ускори изравняването на доходите с тези на ЕС”, посочи Стела Илиева, старши икономист в офиса на Световна банка в България.

Тя подчерта, че поради неблагоприятните демографски тенденции, броят на работещите в България намалява непрекъснато. Прогнозите са, че този проблем ще се задълбочи още повече за в бъдеще. Ще има по-малък брой включени в пазара на труда, които трябва да работят по-продуктивно. Поради тази причина няма да се постигне същият доход и да се увеличава доходът на глава от населението.

Според Световната банка България трябва да се възползва от повече източници на растеж, за да се постигне по-бърз, по-приобщаващ и по-устойчив растеж. От 2009 г. насам растежът на БВП на България е под 2%. Изравняването на доходите се забавя, а младите хора продължават да напускат страна в търсене на по-добри възможности за работа и учене в чужбина, а делът на бедните се увеличава.

Част от причините за тази ситуация в страната ни са слабостите в държавното управление и слабостите в институциите. Те оказват негативно влияние върху конкурентноспособността на българските фирми. Недостатъчно ефективната работа на енергийния регулатор, на съдилищата и при управлението на публичните финанси, намалява икономическата способност на фирмите да произвеждат и да продават конкурентна продукция.

Слабостите в управлението също затрудняват и достъпа до ключови публични услуги като здравеопазване, образование, пенсии, социална защита, а също така оказват влияние върху икономическата стабилност.