Няма да спечелим нищо, ако приемем еврото

Влизането в Еврозоната би струвало на България 12% от БВП

Десислава Николова, ИПИ:

Няма да спечелим нищо, ако приемем еврото

Десислава Николова е главен икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ). Тя е специалист по макроикономика и публични финанси. Kmeta.bg разговаря с нея, за да разбере защо Николова препоръчва отлагане на влизането ни в Еврозоната и какво според нея ще загуби и спечели страната ни от евентуално приемане на еврото.

Евентуалното влизане на България в Еврозоната би ни струвало 12% БВП. Това е след преходния период, през който ще се плаща по-малка вноска. Но до тази сума ще се стигне след него. Вноската не е годишна, а еднократка. Тя отива в капитала на Европейския механизъм за стабилност. Държавата разполага с по-малко от 40% от БВП-то на година, което значи, че няма как да изплатим дължимото към Еврозоната наведнъж. Ако се опитаме да платим вноската от 12% от един път, това значи, че ще трябва да пожертваме парите за социални плащания, например за пенсии, майчински или нещо друго, пише Kmeta.bg.

Това е голяма вноска, като се имат предвид държавния ни дълг и бюджетния дефицит. В общия случай по-малките страни плащат повече в Еврозоната – пропорционално на големината на икономиките си. От тази гледна точка бихме били в по-неизгодна позиция спрямо някои старите и по-големи от нас страни, членки на тази зона.

Разходът е сериозен и затова съществува и преходен период, в който вноската постепенно се попълва, за да стигне 12%. Тъй като изчисленията ни са правени преди 2 г., смятаме, че към днешна дата вероятно ще има вариация. Ако например догодина преминем към еврото, вноската може да бъде 11 или 13%, например. Разликата с предишните ни проучвания обаче не е голяма и при всички случаи вноската би се отразила на икономиката ни.

Освен това след икономическата и финансова криза, която започна от 2008 г., Еврозоната започна да създава все повече вътрешни съюзи между своите членки. Икономическата и финансова интеграция е много засилена. Един от съюзите е банковият. За него също ще трябва да направим вноска, само че тя не се поема на централно ниво от правителството, а от банките на територията на страната.

Банковият съюз има два стълба. Първият е надзорът, за който се плаща, но таксата не е непосилна. Става дума за няколко хиляди или няколко стотин хиляди евро на година, зависи от големината на съответната банка. Като цяло нашите банки не са огромни в сравнение с тези от Еврозоната, но въпреки това не очаквам дестабилизация.

По-голямата цена обаче е свързана с втория стълб, който се изгражда – стълб на преструктурирането и решаването на проблемите в Еврозоната. Тук се предвижда създаването на фонд, подобен на Механизма на стабилност. Той ще спасява банки, т.е. ще им предоставя ликвидна подкрепа. Вноските в него се очаква да бъдат много по-сериозни, но още не може да се прогнозира какви точно ще бъдат, тъй като фондът е в процес на изграждане. Финансовите инжекции в банките обаче няма да бъдат малки суми.

Създава се и стълб на социалните права – обща политика на пазара на труда, обща защита на правата на служителите и пр. Фискалната централизация се случва бавно, но сигурно. Има държави, които са против. Върви се към уеднаквяване на данъчните основни – първи етап на въвеждането на ощи данъци за страните от Еврозоната. Тази интеграция във финансово отношение се задълбочава и връзва ръцете на отделните правителства, защото ги заставя да действат като едно цяло, макар да са различни. Не могат да се взимат самостоятелни решения.

Валутният борд, който държи лева стабилен в момента, ще бъде заместен директно от механизмите на еврозоната. Балтийските държави преминаха през подобен процес. Няма как изведнъж да „отвържем“ валутата си, като се опитаме първо да премахнем борда и после да приемаме еврото. За да не се обезцени левът, трябва плавно да преминем от борда към Еврозоната.

Надзорът от страна на Еврозоната може да бъде плюс за България, защото, както видяхме с фалита на КТБ, нашият банков надзор се провали. Не, че банки не фалират и в държави с еврото като официална валута. Никой не знае дали кризата с КТБ щеше да се случи или не, ако бяхме в Еврозоната, но рискът от нея щеше да бъде по-малък. Разликата между курсовете „купувам“- „продавам“ ще изчезне, т.е. ще се премахнат транзакционните разходи при обмяната на валута. Това също би могло да се нарече плюс от преминаване към еврото, но тези разходи са незначителни.

Негатив е, че цените в България леко ще се увеличат. Ефектът от поскъпването на стоките и услугите ще трае два-три месеца преди официалното преминаване към еврото, след което икономиката ще се стабилизира. Има леко закръгляване на цените – ако нещо струва 56 ст., например, ще стане 30 евроцента. Но е мит, че цените биха скочили главоломно, ако се присъединим към еврото. Няма да има и увеличаване на данъците.

Цените у нас се определят от вътрешни и външни фактори. От около 2 години наблюдаваме внос на дефлация, защото при петрола, някои метали и храни се наблюдава спад в цените. Тази вносна дефлация няма да стане инфлация, ако преминем къв еврото. Ценообразуващите фактори са константни величини и няма как да се променят драстично. Не мисля, че може да се очаква и рязък ръст на заплатите. Ние и сега сме вързани към еврото, макар и номинално да не го ползваме.

Формалните икономиески критерии за присъединяване към Еврозоната. Ние ги зпълняваме още от 3 години насам. Имаме дефлация, дългът ни е традиционно под 60%, лихвите паднаха неимоверно. Правният критерий за влизане в Еврозоната е да се приемат поправки в Закона за БНБ, което ще стане лесно, стига правителството да поиска и парламентът да реши. Поправките регламентират връзките между системите за разплащане в Еврозоната и нашата централна банка, връзката между българските банки и банките в Еврозоната и др. Те са формалност, една вратичка, която си държим отворена в случай, че не искаме да влизаме в Еврозоната.

Спорен е въпросът дали имаме право да не влезем в еврозоната. В присъединителния си договор към ЕС България е поела ангажимент да приеме еврото като официална валута, но пък той не е обвързан със срок. Решението за влизане не е икономическо, а политическо. Еврозоната не е в добро икономическо здраве, има проблеми със страните от периферията, с натрупваните дългове, които не намаляват, а растат. Отвреме-навреме ще излизат на повърхността и ще настава суматоха, затова няма смисъл да бързаме. България няма да изгуби особено, но няма и да спечели нищо от Еврозоната.

Коментари: 0