Обедняваме заради доплащането за здраве

Все повече от здравните услуги в България изискват доплащане. Делът на гражданите, които доплащат за здравеопазване, е скочил от 30 на 47% от 1998 г. насам и продължава да се увеличава. Това противоречи на световната тенденция, където се доплаща все по-малко за здравни услуги.

Това сочат данните от доклад на Световната банка (СБ), оповестени от постоянния й представител в България Антъни Томпсън, изнесен в Министерски съвет по време на третото заседание на Съвет „Партньорство за здраве“, предаде репортер на Economic.bg.

4% от домакинствата са паднали под прага на бедността заради подобни доплащания. Около 20% от хората с ниски доходи нямат достъп до медицински грижи, а между 6 и 12% от населението не се обхваща от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), сочат още данните.

България отделя малко повече от очакваните средства от БВП и инвестира повече в здравеопазване от сравними с нея държави, но липсва ефективност, показва докладът.

Смъртността от апeндицит в страната ни е сред най-високите в ЕС. Същото се отнася и за смъртността от сърдечно-съдови заболявания.

СБ отправи критики, че в болниците влизат пациенти, които е било възможно да се лекуват в доболнични условия. „В 55% от болниците повече от 1/3 от пациентите са могли да бъдат лекувани амбулаторно“, цитира данни от доклада Антъни Томпсън.

В България няма недостиг на лекари, но твърде малко от тях са в първичната помощ (лични лекари и амбулатории), където заболеваемостта е най-голяма, отбелязват от институцията.        

Томпсън обясни, че първичната помощ е организирана по такъв начин, че лекарите имат много стимули да прехвърлят пациентите към болничната помощ, което намалява ефективността и пречи на приемствеността при лечението. При първичната медицинска помощ има тавани, поради което личните лекари имат стимул да пренасочват пациентите към болниците, където тавани няма, обясни той.

„В системата има стимули за лекуване на пациентите в болничната помощ, а в доболничната помощ могат да се икономисат разходи, ако тези стимули се променят“, подчерта той. От СБ заявяват още, че различни части от системата отговарят за вземането на различни решения. Вземането на решения и отговорността не винаги съвпадат и за това няма достатъчно контрол на НЗОК върху променливите величини на финансирането, обясни Томпсън.

По отношение на лекарствените продукти се оказва, че растат разходите в публичния сектор за заплащане на болниците, а същевременно се увеличават разходите, които пациентите плащат, тъй като се увеличават нуждите за доплащане за медикаменти. „Необходимо е да се помисли за стимулите за повишаване на разходите“, препоръчват от СБ. Едва ли ще има много възможности за повече увеличаване на средствата за здравеопазване, така че трябва да се търси по-добра ефективност, съветват експертите.

Според Филип Домански от Генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ към Европейската комисия основните проблеми на родното здравеопазване също са слабите резултати от полаганите грижи и неефективното усвояване на ресурси. Домански представи доклад на ЕК и препоръки към България по отношение на здравеопазването, които трябва да бъдат приети официално на 14 юли от Съвета на министрите.

Системата не осигурява равен достъп до здравеопазване, сочи докладът на ЕК. Все още много българи не плащат своите здравни вноски, подчерта Домански. Той отправи критики и за твърде големите болници с прекалено голяма леглова база, което според него е характерен проблем за всички държави от бившия социалистически блок. Домански препоръча реформа за намаляване на легловата база така, че да не затварят болници, а лечението да става с друг вид дейности въз основа на здравните нужди на населението.

Здравеопазването да се обвърже повече със социалните грижи, да се намалят свръх хоспитализациите, тъй като са много по-скъпи като лечение от амбулаторното такова, препоръчва още ЕК.

Слабо, но все пак по-добро финансиране на амбулаторното лечение и приемането на Национална стратегия за здравеопазването отчете Домански като положителни стъпки на страната ни. Той също препоръча усилия за по-ефективно усвояване на средствата в първичната и амбулаторната помощ.

Според здравния министър Петър Москов докладите на ЕК и СБ доказват нуждата от реформи. Той също наблегна на повишаване ефективността на системата, посочвайки като главна цел българските здравни показатели да се изравнят със средноевропейските.

НЗОК трябва да приложи селективен подход, превръщайки се в преговарящ от името на пациентите, а не обикновен платец, заяви министърът. 

Той отбеляза, че болничната помощ трябва да е фокусирана върху пациента, качеството (а не количеството) и иновативните здравни грижи. Болниците трябва да предоставят комплексно обслужване, а дейността им да бъде реално остойностена.

Москов анонсира новия Закон за лекарствата, чието публично обсъждане предстои. Той обяви, че част от настоящия персонал на ръководеното от него министерство ще бъде прехвърлен към медицинския одит.  

В областта на електронното здравеопазване се очаква одобрението на ЕК, след което предстои стартирането на съответните обществени поръчки. Министърът обяви, че е изготвен стриктен график и всеки месец ще се появява нова електронна услуга.