Предстои безпрецедентно нарастване на крайната бедност

Глобалните работници са загубили 3.7 трлн. долара доход по време на пандемията

Предстои безпрецедентно нарастване на крайната бедност

Снимка: Unsplash

Две десетилетия напредък в намаляването на крайната бедност, чието премахване е една от целите за устойчиво развитие, бяха изгубени заради неблагоприятното отражение на пандемията COVID-19, влошаващата се извънредна ситуация с климата и нарастващите дългове.

Световната банка предупреждава за „безпрецедентно нарастване“ на нивата на бедност тази година и подновяване на призивите за опрощаване на дългове, а експерти алармират за нарастваща криза в много области – от образованието до заетостта. Отраженията от кризата ще се наблюдават през следващите години.

През януари Световната банка актуализира прогнозата си за очаквания брой новообеднели хора тази година – от диапазона 88 и 115 милиона до новите 119 и 124 милиона.

Глобалната бедност бележи впечатляващ спад от 60-те години на миналия век, когато около 80% от населението на света живееше в крайна бедност. Днес този брой е намален до близо 10%.

Прогнозите са, че броят им отново ще нарасне през следващата година, като увеличение се забелязва не само в категорията на живеещите под линията на бедност с 1,90 долара (1,30 паунда) на ден. Експертите отбелязват тревожно нарастване на броя на хората, живеещи с по-малко от 3,20 долара (2,35 британски лири) между юни миналата година и януари 2021 г.

През последните месеци нарастващата криза бе отбелязана в многобройни доклади, разглеждащи различни показатели – от процента на отпадане от образованието в развиващия се свят, до спадащи заплати и нарастваща безработица, голяма част от която се дължи на пандемията. Тя даде своето отражение върху работните места, училищата, границите и навреди на световната икономика.

Опасения изказаха и от Международната организация на труда (International Labour Organization - ILO), според която глобалните работници са загубили 3.7 трлн. долара доход по време на пандемията.

В своя годишен доклад „Глобални заплати“, публикуван в края на миналата година, организацията съобщава, че заплатите са спаднали или растат по-бавно през първите шест месеца на 2020 г. Също така предупреждава, че кризата COVID-19 вероятно ще окаже голям натиск в понижение на заплатите в близко бъдеще, като най-силно засегнати ще са жени и нископлатени работници.

Докладът предупреждава, че дори в една трета от страните, в които средната работна заплата изглежда се е увеличила, това до голяма степен е резултат от значителния брой по-нископлатени работници, които губят работата си и следователно изкривяват средните нива.

Дългосрочните и по-малко видими ефекти тревожат повече анализатори, както и въздействието на пандемията върху образованието. Опасенията си споделя и Аксел ван Троценбург, управляващ директор на операциите в Световната банка.

Притеснени сме, защото наблюдаваме обрат в нивата на устойчиво намаляване на крайната бедност. Сега сме свидетели на нейното увеличаване, а прогнозите са, че нивата й ще стигнат до 150 милиона до края на годината“, казва той.

Според него кризата показва колко крехък е прогресът, както и колко усилия ще трябват, за да се възстановим, имайки предвид и факта, че сме изправени пред предизвикателства в промяна на климата.

„На всичкото отгоре наблюдаваме увеличаване на останалите бедни и безработни, извън определението за крайна бедност. Това е ясен знак, че тази криза вече води след себе си сериозни последици.“

„Има 1 милиард деца извън училище, а онлайн образованието не е достъпно за много деца в развиващите се страни. Направихме много анализи по този въпрос. Само една допълнителна година в училище увеличава доходите до степен, че ако тази учебна година бъде загубена, то това означава, че ще наблюдаваме намаление на нивата на БВП в световен мащаб с 10 трлн. долара.“

Пандемията е засегнала богати и бедни страни, но Ван Троценбург смята, че предизвикателствата, пред които са изправени по-бедните страни, са много по-големи. „Едно от основните предизвикателства в развиващите се страни е, че по-голямата част от работещите са в неформалния сектор.“

Андрю Шепърд и колегите му от Консултативната мрежа за бедност на Института за развитие в чужбина отразяват много от наблюденията на Световната банка и други световни организации.

Организацията на Шепърд посочва, че съкращенията на западните бюджети за помощ допълнително усложняват картината.

„Тези съкращения на бюджета оставят по-малко ресурси за справяне с дългогодишните предизвикателства, пред които са били изправени хората, включително и непосредствените борби за ежедневно съществуване и защита. В този контекст социалното и икономическото въздействие на Covid-19 ще продължи да влияе силно върху страните с ниски и средни доходи. Без адекватни мерки за справяне с бедността, с изменението на климата, с конфликтите, с кризите на управление и с неравномерното разпределение на световната икономика, тези борби ще бъдат само засилвани.“

Шепърд посочва, че има риск от ново обедняване в страните със средни доходи, където много семейства са преборили бедността, но са все още уязвими.

„Наблюдаваме обедняването на нови групи хора, които не бяха на прага на бедността при нормалния ход на събитията.“

Шепърд посочва отпадането от образователната система по време на пандемия, като водещ и дългосрочен ефект, но има последици, които са по-малко предсказуеми.

„Проучване показа, че доходите на завръщащите се мигранти в Бангладеш от Персийския залив (където те са загубили работата си), намаляват значително под нивата на останалите групи на пазарите на труда, особено в селските райони.“

„Другият голям проблем е неформалният сектор на места като Африка, включително продавачите по пазари. Много пазари се затварят и услугите спират, а това води до голяма загуба на доходи.“

Хоми Харас, старши сътрудник по глобалната икономика и развитие в Института Brookings, е загрижен, че за много от новите бедни в световен мащаб въздействието на кризата от COVID-19 ще продължи до след 2030 г.

В статия от миналата година, той пише, че част от бедността „ще бъде компенсирана, когато икономиките започнат да се възстановяват през 2021 г.“, но и добавя, че по-дългосрочният сценарий предполага, че половината от общия брой на нарастване на бедността, може да бъде трайно. До 2030 г., броят на бедните все още може да бъде по-висок от 60 милиона души.

През януари, Борге Бренде, президентът на Световния икономически форум, подчерта друг проблем.

„Ако искаме отново да достигнем нивата на БВП преди кризата, страните ще трябва да започнат да инвестират една в друга чрез преки чуждестранни инвестиции, чиито нива спаднаха драстично през последната година и половина.“

„Също така знаем, че световните вериги и търговията се борят да се върнат до нивата си преди COVID. Знаем, че търговията е двигател на растеж и изважда милиони хора от крайната бедност през последните три десетилетия“, добавя той.

Коментари: 0