Образованието, което разширява хоризонта

Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище...

Затова нека проверим какво става в училище и какво ще остава, ако учениците забравят всичко, което са научили. Повод за това ни дава единственото по рода си глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което е „лакмус“ за случващото се сред 15-годишните ученици. То беше представено в края на април и показа, че

социално-емоционалните умения

са решаващи за успеха в училище, за професионалната реализация и качеството на живот на младежите. Проучването се провежда за втори път и обхваща над 20 държави от четири континента, а Фондация „Лъчезар Цоцорков“ подпомага включването на България в него.

Димитър Цоцорков, председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“АД, вярва, че образованието е ключ към благополучието на личността и на обществото – Снимка Асарел-Медет

У нас изследването е проведено сред  ученици и учители от училища в цялата страна. Целта е то да даде поглед върху това как социално-емоционалните умения благоприятстват повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите. Фокусът не е да се сравняват образователни постижения на ученици от различни държави, по-скоро да се идентифицират области за подобрение. У нас 71% от 15-годишните имат нагласа да завършат висше образование, а 45% очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво спрямо другите държави (съответно 84% и 57%). В България високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство са директно свързани с лична отговорност, сътрудничество и самообладание, показва изследването. Извадката от учениците в профилирани гимназии в страната обаче показва

високи нива на тревожност

при децата. Това оказва влияние върху тяхното състояние и социални взаимодействия. Факторите като силен академичен натиск и конкуренция в профилираните гимназии може да изострят симптомите на тревожност. Отвъд няколкото области, които показват значителни различия, България се движи в крак със средните резултати на всички участващи държави и дори има обнадеждаващи данни. Така например 43% от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, като за сравнение средно за участващи страни този дял е 31%. Връзката между социално-емоционалните умения и образователните и професионалните успехи на децата е по-ярко изразена в България от другите държави. Точно тези умения са ключ към благополучие, но са и фактор за ефективна образователна система.

Потърсихме за мнение две представителки на образователната система у нас, които имат опит в работата със същата възрастова категория. „Учениците в гимназиалния курс знаят, че пред тях стоят цели за реализация в живота, но доста от тях имат силата да се „отскубнат“, ако не физически, то само емоционално, от училищната среда и не искат да се ангажират с каквито и да било свежи идеи и креативни уроци. Има учители, които се стремят да разнообразят стандартните часове, те канят успели личности, извеждат учениците от класната стая, опитват да ги учат чрез преживявания – но често и това се оказва непривлекателно за младежите. Учениците лесно се влияят едни от други в демотивацията, а освен това

контролът на родителите е недостатъчен

Те са делегирали на учителите и училището пълната отговорност за обучението. Когато родителите не прекарват време с децата си, когато нямат съвместни дейности, когато образованието не е на почит, когато не се говори, че знанието се трупа всеки ден, че то е ценност, която носи големи ползи в живота – това не е без последствия“, споделя Марияна Филипова, специалист в иновативните образователни практики и създател на първото в света Училище за квантови науки и технологии.

Учениците имат телефон, таблет, дигитално устройство, което ангажира тяхното време. Дигиталното общество трябва да си влезе в ролята и тези устройства да се ползват не само за игри, забавления и пропиляване на времето, а и с цел обучение. Скъсана е и връзката между родители и учители, така и децата лесно се измъкват от своите отговорности в училище.

Формулата

която може да промени картината на демотивацията и дистанцираността от учебния процес: „Времето в училище е време, в което всяко дете да се подготви със знания и умения, за да има повече и по-добри възможности за развитие и реализация след това“. Според Марияна Филипова искаме ли по-високи резултати, родителите трябва също да са включени в процеса. Тя смята, че учениците имат нужда да знаят как да използват изкуствен интелект, не само като потребители, а все повече и като негови създатели. Бизнесът бързо се променя и тази бърза промяна трябва да я виждаме и в образованието, което да е адекватно на живота и професионалните предизвикателства извън училище. „Никой изкуствено няма да поддържа остарели професии“, напомня тя. Връзката между бизнеса и образованието трябва да се засилва, това е важно за

професионалната ориентация

и осведоменост на учениците. Обучението с детски книжки, в които професиите са пожарникар, шофьор на камион, ватман, полицай, медицинска сестра, е вече не съвсем адекватно към днешния момент, тъй като голяма част от децата се ориентират към технологични професии. Училището формира и познания, които са основа за вземане на бъдещи решения в живота, и този процес трябва да се подобрява.

 Младена Германова-Шуманова - Снимка Личен архив

Младена Германова-Шуманова е педагогически съветник и учител по философия в Професионалната гимназия по транспорт в град Сливница. Тя също е с готовност споделя своя опит:

В часовете по философия правим практически упражнения къде учениците виждат себе си след 10-20 години. Масово те отговарят, че не са мислили и им е рано да изграждат такава представа. Младото поколение е емоционално нестабилно. Децата не са уверени в себе си. Те са импулсивни, нямат търпение, бързо губят мотивация, отказват се при най-малката трудност. С телефоните влизат в свят на електронни игри и онлайн комуникация.

Спират да живеят истински живот

и да работят с ръцете. Сега децата пишат повече, а не са в състояние дори с ножица добре да изрежат един елемент. Младежите трудно се концентрират и малко помнят. Смятат, че нямат потребност да заучават факти, тъй като в интернет ще намерят всичко. При тази свръхинформация новите поколения имат нужда от хигиена на мозъка и това трябва да се има предвид и в изработването на учебните програми.

Силна страна на днешните деца е, че те са предприемачески насочени. Ценят времето си. Искат ясни граници. Училището сравняват с работата в офиса. Ако някой се фокусира върху тези техни нагласи и разработи нов подход, ще се използва потенциалът на младите в далеч по-голяма степен. В професионалните училища може

да се създават учебни фирми

да се правят продукти. Има ученици, които от 15-годишни развиват стратегии за свой бизнес. Някои вече са си направили сайтове, като са ползвали безплатни приложения. Мислят как да натрупат богатства, но масово не искат да ходят в университетите, защото за тях това ще е загуба на време. Недостатък на сегашното младо поколение е, че не умеят да работят в екип и е добре да развият такава опитност. А щом предприемачеството им е интересно, то е желателно в училище да получат практически знания, които да са им полезни в тази насока.

Съвременното поколение не иска да мисли за утрешния ден. Отказват да правят планове за бъдещето с аргумента, че не знаят дали утре ще са живи.

Изпитват страх от несигурността

на днешния свят.  Информацията от всякакво естество днес стига много бързо до децата. Всичко, което виждат, ги обезсърчава и те не вярват, че може да влияят на утрешния ден.

Как да поставим учениците на правилната писта по правилния начин? Има едно звено – ученическото самоуправление, от него може да дойде мотивацията. Всяко училище трябва да има Ученически съвет, в който да влизат най-будните и най-активните младежи. Те трябва да имат право да организират събития и инициативи, да присъстват на Педагогически съвет, когато се разглежда казус, свързан с техен съученик. Ако тези училищни ядра станат добре организирана мрежа в цялата страна, те постепенно ще станат позитивния пример. Всеки ще иска да е като най-добрите, които стоят начело. Има ученици, за които е важна и гражданската позиция. За младежите е от решаващо значение да видят, че в резултат на дейността на ученическите съвети стават качествени промени, да усетят уважението и ползите – да пътуват повече, да контактуват повече, думата им да се чува. Промяната ще настъпи, когато се убедят, че имат известна власт и влияние, че имат бюджети, с които да реализират някакви макар и малки проекти. Някои свързват

ученическите съвети

с познати в близкото минало структури. Но дадем ли простор на тази нова форма, чрез включването в нея ще може да възпитаме гражданското самосъзнание и доброволческата енергия у младите. Ученическите съвети ще са силен фактор в промяната.

Най-големият проблем в училище не са по-ниските резултати на някои деца, а апатията към всичко и липсата на мотивация да стават добри професионалисти. Семейството трябва да дава добър пример, родителите е време да се включват повече в живота на децата си, в това число и в училище. Хубаво е да има общи проекти на учениците, в които и родителите да участват, въпреки тяхната заетост.

Американският педагог Робърт Хътчис твърди, че образованието не е, за да развлича, или да създава експерти и техници. То е, за да освободи мисълта на хората, да разшири хоризонтите им, да подхрани интелекта им, да ги научи да мислят правилно, ако е възможно. Дали е възможно нашето образование днес да стане такова?

Текстът е част от бр. 121 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.