Общините ще поемат ремонта на държавното саниране
МРРБ е установило, че местната власт не упражнява достатъчно контрол върху програмата
~ 3 мин.
Всички дефекти, появили се след санирането на жилищните блокове с държавни пари, ще се отстраняват с общински средства. Освен ако в договора с фирмите кметовете не са предвидили гаранционни клаузи. Това предвижда разработен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) проект за изменение и допълнение на Постановление на Министерския съвет № 18 от 2015 г. за приемане на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Проектът е пуснат от днес за обществено обсъждане.
Възстановяването на щети, които са възникнали вследствие на занижен контрол от страна на общината, ще бъдат за сметка на бюджета на местните власти. „Мярката цели да дисциплинира местните власти в прилагането на по-строг контрол при изпълнението на строително-монтажните дейности“, обяснява ресорният зам.-министър Малина Крумова. Целта е гражданите да не бъдат натоварвани финансово.
Действията на регионалното министерство идват три години след началото на програмата и изхарчването на 2 млрд. лв. пари на данъкоплатците. Множество журналистически разследвания показаха, че наетите от общините фирми за извършване на санирането работят на цени в пъти по-високи от пазарните. В социалните мрежи пък постоянно се появяват снимки на отлепен стиропор, за закрепването на който дори не се използват крепежни елементи, а само лепило.
Решението на МРРБ да „наказва“ общините като ги принуди да плащат отново за ремонт на ремонта всъщност наказва местните жители. Общината няма други средства освен постъпленията от данъци и такси. А предвид тежкото финансово състояние на голяма част от местната власт не е ясно откъде ще намерят пари за ремонта на ремонтите, освен да затъват в дългове. А в последствие общините биха могли да поискат безлихвен спасителен заем от държавния бюджет, който също се пълни от данъците.
На 14 януари МРРБ даде допълнителни указания до всички кметове на общини и областни управители за по-строг контрол при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Осъществяваният от министерството мониторинг на програмата установил, че общините като възложител в процеса по обновяване на сградите не извършват достатъчно ефективен контрол на външните изпълнители, което може да доведе до вреди със съответното финансово изражение за гражданите. А некачественото изпълнение на дейности по дадена сграда може да доведе до прекратяване на договора за нея с „Българска банка за развитие“ АД и бъдещо подписване на анекси.
За да се осигури по-висок контрол от компетентните органи за качествено изпълнение на програмата, с проектопромените на ПМС № 18 се предвижда всички органи, които имат правомощия да осъществяват контрол върху дейностите финансирани по програмата. Констатациите за нарушенията и неизпълнението на условията на програмата ще бъдат основание за отказ за финансиране.
Въвеждането на застраховка за качество на строително-монтажните работи се предлага като още една, финансово по-ефективна форма, за обезпечаване на изпълнението на договорите, с което ще се намали административната тежест към изпълнителите. По този начин Българската банка за развитие ще може да приема гаранция под формата на застрахователна полица, която да обезпечава отговорността на изпълнителя за авансово предоставените средства по сключените договори между общините и избраните от тях външни изпълнители.
С предлаганите промени в ПМС №18 се прецизира размерът на разходите за обновяване на участващите в програмата сгради. Той ще се определя на база разгъната застроена площ за всяка сграда според разпоредбите на Закона за устройство на територията.
Прецизира се и начинът на определяне на размера на дължимите лихви към Българската банка за развитие, което ще доведе до намаляването им.
С цел по-добро планиране на дейностите и на необходимия ресурс при изпълнение на програмата, се предлага да бъде приоритизирано приключването на сградите, чието обновяване е започнало, преди насочването на средства към такива със забавено изпълнение.
Възстановяването на щети, които са възникнали вследствие на занижен контрол от страна на общината, ще бъдат за сметка на бюджета на местните власти. „Мярката цели да дисциплинира местните власти в прилагането на по-строг контрол при изпълнението на строително-монтажните дейности“, обяснява ресорният зам.-министър Малина Крумова. Целта е гражданите да не бъдат натоварвани финансово.
Действията на регионалното министерство идват три години след началото на програмата и изхарчването на 2 млрд. лв. пари на данъкоплатците. Множество журналистически разследвания показаха, че наетите от общините фирми за извършване на санирането работят на цени в пъти по-високи от пазарните. В социалните мрежи пък постоянно се появяват снимки на отлепен стиропор, за закрепването на който дори не се използват крепежни елементи, а само лепило.
Решението на МРРБ да „наказва“ общините като ги принуди да плащат отново за ремонт на ремонта всъщност наказва местните жители. Общината няма други средства освен постъпленията от данъци и такси. А предвид тежкото финансово състояние на голяма част от местната власт не е ясно откъде ще намерят пари за ремонта на ремонтите, освен да затъват в дългове. А в последствие общините биха могли да поискат безлихвен спасителен заем от държавния бюджет, който също се пълни от данъците.
На 14 януари МРРБ даде допълнителни указания до всички кметове на общини и областни управители за по-строг контрол при изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Осъществяваният от министерството мониторинг на програмата установил, че общините като възложител в процеса по обновяване на сградите не извършват достатъчно ефективен контрол на външните изпълнители, което може да доведе до вреди със съответното финансово изражение за гражданите. А некачественото изпълнение на дейности по дадена сграда може да доведе до прекратяване на договора за нея с „Българска банка за развитие“ АД и бъдещо подписване на анекси.
За да се осигури по-висок контрол от компетентните органи за качествено изпълнение на програмата, с проектопромените на ПМС № 18 се предвижда всички органи, които имат правомощия да осъществяват контрол върху дейностите финансирани по програмата. Констатациите за нарушенията и неизпълнението на условията на програмата ще бъдат основание за отказ за финансиране.
Въвеждането на застраховка за качество на строително-монтажните работи се предлага като още една, финансово по-ефективна форма, за обезпечаване на изпълнението на договорите, с което ще се намали административната тежест към изпълнителите. По този начин Българската банка за развитие ще може да приема гаранция под формата на застрахователна полица, която да обезпечава отговорността на изпълнителя за авансово предоставените средства по сключените договори между общините и избраните от тях външни изпълнители.
С предлаганите промени в ПМС №18 се прецизира размерът на разходите за обновяване на участващите в програмата сгради. Той ще се определя на база разгъната застроена площ за всяка сграда според разпоредбите на Закона за устройство на територията.
Прецизира се и начинът на определяне на размера на дължимите лихви към Българската банка за развитие, което ще доведе до намаляването им.
С цел по-добро планиране на дейностите и на необходимия ресурс при изпълнение на програмата, се предлага да бъде приоритизирано приключването на сградите, чието обновяване е започнало, преди насочването на средства към такива със забавено изпълнение.
