Общините вече зависят от централната власт за 75% от бюджетите си

Над 86% от българите живеят в собствено жилище и затова лесно могат да си представят следната хипотетична ситуация.

През 2015 г. вие сами изкарвате 42% от парите, с които живеете – останалите средства (58%) ви ги дава държавата под формата на „издръжка“. Тоест, през 2015 г. почти половината решения за дома са все още ваши собствени.

През 2026 г. вече изкарвате само 25% от бюджета си сами. Останалите 75% ви ги дава държавата – по усмотрение на управляващите, депутатите, администрацията, с техните си условия и критерии (ако изобщо има рационални критерии).

Какво означава това на практика?

• Не можете да си купите нещо непланирано с вашите 25%, чакате „трансфера“ от 75% като той е предварително насочен към конкретни разходи – никаква свобода;
• Не можете да спестявате за по-голям разход (нов покрив, например), докато всичко се амортизира и не се поддържа;
  Ако не се държите „добре“, издръжката може да закъснее или дори да намалее – и вие го знаете, затова внимавате какво искате и от кого;
• Ако пък се държите “добре”, т.е. полагате допълнителни усилия, пак нищо – допълнителните приходи, които сте получили пак отиват в държавния бюджет и управляващите решават;
• Вие винаги носите вината пред съседите, ако не можете да поддържате адекватно имота си.

Това е ситуацията с българските общини от повече от десетилетие.

Реалността

През 2024 г. управляващите решиха, че ще дават допълнително финансиране за общински проекти. Една хубава сутрин всички кметове получиха мейл със срок края на деня да изпратят списък с общински проекти за финансиране.

Представете си да сте в зависимост от десетилетие и изведнъж някой да иска да сте готови с проекти, сметки и планове. Е, резултатът е ясен – тези, които са по-големи, активни, имат капацитет и са политически добре разположени подадоха десетки проекти. Останалите пуснаха каквото могат. Критерии нямаше, нищо.

Времето си минаваше, имаше служебни правителства, които забавяха плащанията, имаше забавяне и в осъществяване на проектите, защото обществените поръчки са дълга работа, куп други проблеми се появиха.

Резултатът – повече от 3300 подадени проекти и кметове, които са на ръба на отчаянието, че са започнали проекти, които няма да успеят да довършат и съответно ще изгубят финансирането. И понеже политиците виждат хаоса, то в дискусиите за бюджет 2026 г. беше взето решение започнатите проекти да се финансират, а за останалите подадени, но незапочнали – край, приложението се отменя и ще се мисли нещо „по-нататък“.

Осъзнайте сега за каква мега свинщина става въпрос. Милиарди евро, хиляди проекти, несъмнено и голяма корупция по една голяма причина – тоталната централизация и зависимост на местните общности от политици в София, които се държат като месии. Единият се бие в гърдите, че измислил схемата, другият – че е спасил парите, трети – че ще намери изход, а други плачат, че няма конкретен списък и не трябва да се финансира нищо.

Епилог

Общината и хората по места отдавна не са реален стопанин на собствения си дом – те са като пълнолетно дете, което живее на джобни пари от държавата настойник и трябва да се моли за всеки по-голям разход.

През 2015 г. общините са били наполовина независими; днес са зависими за 3 от всеки 4 евро, с които работят.

Въпреки че всички политически партии открито заявяват, че подкрепят по-голяма финансова самостоятелност на общините, ситуацията се влошава, т.е. правителството си завладява нови територии за сметка на гражданите.

Време е за различен подход, за повече финансова свобода за общините. Време е за самостоятелност, която ще даде ресурс на хората по места да финансират това, което е адекватно за техните нужди.

Време е част от приходите от данъците да остава на местно ниво. Решението е в преотстъпване на една пета от подоходния данък към общините. 

*Заглавието е на редакцията.

Източник: Институт за пазарна икономика