Обувките на царя са големи за Петков и Василев

Социолози и политолози са разделени дали „Продължаваме промяната“ е еднодневка, която се стреми към властта, или ще се превърне в сериозна партия

Обувките на царя са големи за Петков и Василев

Снимка: БТА

7210 ~ 4 мин. четене
Иглика Горанова Автор: Иглика Горанова

Обявяването на центристкия политически проект на Кирил Петков и Асен Василев – двамата бивши служебни министри с най-висок рейтинг – който ще печели леви избиратели с десни инструменти, предизвика разнопосочни реакции сред политолози и социолози още преди да е ясна програмата на новата формация.

От едната страна на барикадата са тези, които смятат, че „Продължаваме промяната“ е подобна на „Българския бизнес блок“ на покойния вече Жорж Ганчев или на партията на Бареков, а от другата – тези, които виждат в него потенциал за развитие след изборите. Единодушие цари единствено по това, че Петков и Василев няма да повторят успеха на Сакскобургготски, макар самият Петков да заяви, че чака на изборите подкрепа от 27-28%, защото сега социолозите му предричат 9% одобрение. Той направи и паралел с прогнозите, които са давани на царя преди изборите и реалните резултати, които постигна след това. Преди вота през 2001 г. на НДСВ даваха под 10% подкрепа, а партията постигна резултат от близо 43%.

Петков и Василев направиха и още един изненадващ ход, като отказаха да се коалират предизборно с „Демократична България“ и „Изправи се. БГ! Ние идваме!“, но все пак оставиха отворена вратата си за разговори с тях след вота. Като мотив за отказа си Петков изтъкна, че „Промяната продължава“ се позиционира в центъра, „Демократична България“ е дясна, а ИБГНИ стои добре вляво.

Мисията ни е да има 121 депутати, които да бъдат част от коалицията на почтеността. Това няма да стане с политическа конструкция, а свобода на избирателя", обясни позицията си Петков.

„Сравнението със Сакскобургготски е обидно за царя. В случая ние наблюдаваме един проект, който прилича на политическа еднодневка, която залага на популизма с цел да участва във властта. Не може с десни инструменти да се привличат леви избиратели“, коментира пред Ecоnomic.bg политологът Димитър Аврамов. Според него подобно поведение говори за политическа незрялост.

На друго мнение е социологът Живко Георгиев, който смята, че има ниша за такъв проект, защото идеята да се печелят с десни инструменти леви избиратели не е нова, а се прилагала от Меркел в Германия. Две социологически агенции – "Тренд" и "Алфа рисърч" обявиха, че новият проект има потенциал за подкрепа от близо 9%. Подкрепата за ГЕРБ пък е 20%, което я прави първа политическа сила.

Почти като царя – без програма, но с обещания

Факт е, че в обраното лозе на политиката у нас появата на харвардските възпитаници Петков и Василев е нещо свежо и предизвиква паралели с появата на царя. Подобно на Сакскобургготски, Петков избра за мандатоносители две малки партии – „Средна европейска класа“ и „Волт“, като остави вратата отворена за още малки формации.

Формулата, по която бе обявен този проект, много прилича на царската, но липсва царят“, каза пред Economic.bg социологът Чавдар Найденов.

Той уточнява, че царят беше лансиран от медиите дълго време преди да влезе в политиката и около него се създаде мит, че ще върне нормалността в политиката.

Петков, подобно на Сакскобургготски, няма ясна програма за управление, но пък има розови представи за местната специфика, поради това, че е бил откъснат оттук, а това му създава илюзията, че няма да излъжат хората, смята още Найденов.

Трудно може да се сравняват Петков и царя, защото Сакскобургготски е фигура, натоварена с историзъм, а сега имаме двама амбициозни бивши министри с ниска степен на политическо знание“, категоричен е пред Economic.bg политологът Димитър Аврамов.

Според него Петков и Василев бъркат битността си на служебни министри, които са работили без политически контрол, с парламентарната политика, която изисква създаване на висока степен на съгласие по дадени приоритети. Затова Аврамов смята, че влизането на Петков и Василев в политиката по-скоро изглежда самоцелно, а заявката им е необоснована, защото те в момента на практика имат договор за наем с две партии, с чиято регистрация ще влизат в политиката.

Трудно ми е да си представа как биха изиграли друга роля, освен на парчето, което е необходимо, за да сглоби управленския пъзел“, допълни Аврамов.

Чии избиратели ще привлекат?

Според Найденов „Продължаваме промяната“ би могла да постигне по-високи резултатите на следващи избори, защото ниската избирателна активност означава, че твърдите ядра ще гласуват за партиите, които вече са припознали. Той анализира, че потенциал за подкрепа на новия проект има сред хората, които няма за кого да гласуват, или пък сред маргинализираните слоеве, които се чувстват отчуждени от обществото. Посланията на Петков обаче не са насочени към тях, а към електоратите на утвърдените партии, а там конкуренцията е голяма. Прогнозите му са, че новият проект ще привлича симпатизанти и на ИТН, и на ДБ. Както и че може партиите на промяната отново да нямат мнозинство и да не успеят да създадат кабинет.

Според Аврамов обаче „Продължаваме промяната“ ще бъде подкрепена от избиратели, които нямат ясно изразен политически профил, и са склонни да пробват нещо ново. Това означава, че стари формации като ДБ, БСП, ГЕРБ, ДПС няма да пострадат. По-скоро ще се прелее електорат от по-новите формации, с които Петков и Василев плуват в един коридор – ИТН и ИБГНИ.

Проектът на двамата бивши служебни министри не е направен с цел да си партнира с партии, които имат ясни ценности и са обвързани с ангажименти към избирателите си. Това е проект, който е направен с цел да се управлява, а за да влезеш във властта, трябва да си всеяден“, коментира Аврамов отказът на Петков и Василев да влязат в коалиция с партиите на протеста.

Според него заявката на „Промяната продължава“ е те да казва кои са почтените в политиката и кои не са. „Подписването на декларации за почтеност прилича на раздаване на индулгенции, каквито католическата църква е раздавала“, допълни Аврамов. Той е категоричен, че наименованието на проекта им е неточно, защото промяната не е започнала, за да продължава. „За да има промяна, трябва политическо мнозинство, което да я стартира.“

Подкрепи Economic.bg