ОИСР прогнозира най-дълбокия икономически спад у нас от 90-те години насам

България е изправена пред едно от най-сериозните свивания на икономиката си в последните години. При най-благоприятния и лек сценарий - ако епидемията отшуми до лятото - продукцията ѝ ще се свие със 7.1% през 2020 г., а догодина икономиката ще отбележи ръст. Ако обаче страната бъде ударена от втора вълна на коронавируса, това би довело до икономическо свиване с около 8% през тази година и с още 0.3% през следващата година. Това сочи най-новата прогноза на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за България, която е и най-суровата измежду тези от Европейската комисия (7.2%), Световната банка (6.2%), ЕБВР (5%), МВФ (4%) и правителството (3%).

Икономиката расте силно преди пандемичния шок, но през 2020 г. е изправена пред най-голямото свиване от края на 90-те години, изтъква ОИСР. Въпреки разхлабването на ограничителните мерки, бързо възстановяване е малко вероятно заради уязвимото положение на домакинствата и всеобхватната несигурност, както и слабото външно търсене, особено от Европа.

Държавните мерки досега постигат успех

Изглежда, че страната е задържала разпространението на вируса към днешна дата. Резултатът е, че досега здравната система е трябвало да се справи с малък брой случаи. Втора вълна от пандемията би поставила по-голяма тежест върху системата, обаче. Въпреки че има голям брой болнични легла, у нас има недостиг на медицински персонал и общопрактикуващи лекари, обяснява в доклада си ОИСР. Освен това популацията е сравнително стара, с висока честота на заболявания на кръвообращението и дихателните пътища. Ето защо е необходимо по-нататъшно финансиране на сектора на здравеопазването, предвид относително ниските му ресурси, съветва организацията.

Реакцията на макроикономическата политика на COVID-19 е ограничена

Фискалният отговор по отношение на пандемията е по-малко мощен, отколкото в много страни от ЕС, поради ограниченията на паричната политика, предвид съществуващия валутен борд. По изчисления на ОИСР бюджетните мерки възлизат на около 1.3% от БВП на 2019 г. - за увеличаване на ресурсите за здравната система, за схемата „60/40“ и за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие, който да осигури ликвидна подкрепа на фирми. Увеличаването на подкрепата за ликвидност на предприятията би предотвратило фалити и би помогнало на предприятията да се подготвят за възстановяване.

Въпреки ниските нива на публичния дълг и силната банкова система, отговорът на влошаващата се криза ще бъде ограничен, ако достъпът до дългосрочно финансиране се влоши. Присъединяването към Европейския валутно-обменен механизъм ERM-2 и Банковия съюз през 2020 г. остава основен акцент в икономическата стратегия на правителството, като това би намалило рисковете чрез повишаване на доверието.

Рестартирането на икономиката може да изисква по-голяма политическа подкрепа

Ниският държавен дълг осигурява фискалното пространство за по-голям отговор на кризата, ако се налага. Мерките за подкрепа на фирми и домакинства може да се наложи да бъдат разширени, особено ако има втора вълна на епидемията. Безработицата може да нарасне допълнително, особено ако правителствената схема за субсидиране на заплати приключи през юли, без да бъде заменена от нови политики за заетост. Разширяването на достъпа до обезщетенията при безработица и прилагането на активни политики на пазара на труда трябва да бъде приоритет, смята ОИСР.