Загуби ли България с отказа да участва в Съвета за сигурност на ООН?

Буря в чаша вода за българската дипломация

Загуби ли България с отказа да участва в Съвета за сигурност на ООН?
Автор: Венцислав Генков

За пореден път българската дипломация стана заложник на конфронтация между опозицията в лицето на БСП и управляващите в оставка. Във вторник се появи информация, че България, която е кандидат за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода 2018-2019 г., оттегля своята кандидатура в полза на Полша. Причината: правителството е "изтъргувало" това срещу подкрепа за кандидатурата ни за генерален секретар на ООН.

Трудно може да се каже дали действията на правителството са били напълно правилни, или изцяло погрешни. Може обаче да се твърди, че външният министър Даниел Митов не успя да обясни достатъчно добре този ход. А в крайна сметка, след загубата и на Ирина Бокова, и на Кристалина Георгиева, опитът да се спечели нещичко, се оказва неуспешен.

Ползата от членството ни в Съвета за сигурност, макар и с глас без право на вето, е, че дава възможност България да участва в обсъжданията на големите проблеми на ООН - поддържането на международния мир и сигурност. Участието щеше да ни даде преимуществото да имаме информация от първа ръка и да разясняваме българската политика. И разбира се, имидж, който след фиаското с двете кандидатури на България, е меко казано уронен. 

Проблемът с кандидатурата ни за непостоянен член не се дължи на несвършена работа на българските дипломати, а на лошото комуникиране от страна на българския външен министър в оставка Даниел Митов. В опит да отговори на упреците на опозицията в Народното събрание, Митов не обясни на ясен език какво представлява самата кандидатура, как се събира подкрепа и колко време отнема. И причината не е, че ще обидим полската страна, нито е някаква тайна.  

България в Съвета за сигурност на ООН

Всяка година Общото събрание на ООН избира пет от десетте непостоянни членове на Съвета за сигурност за двугодишен мандат. Изборът се базира на регионална ротация. България е част от Източноевропейската група, която може да разчита на едно място в Съвета през 2018-2019 г.

Съветът за сигурност се състои от 15 държави членки – 5 постоянни и 10 непостоянни, които се избират от Общото събрание на ООН за срок от две години. Десетте непостоянни члена на Съвета за сигурност се избират на териториален принцип, а именно: Непостоянните страни членки се избират през две години, така че всеки 1 януари пет от старите се сменят с нови.

Всяка кампания за членство в международна организация е обвързана с активна дипломатическа работа сред страните-членки на ООН, за да се осигури избирането. Колкото по-високо е участието на държавата ни в ООН, толкова повече ползи може да произтекат от това. Това не е само престиж за България, а всичко зависи колко е активна дипломацията ни и какви са приоритети на държавата ни. 

През годините България е била инициатор на редица резолюции на Общото събрание на ООН и неговите органи в областта на правата на човека, международното икономическо сътрудничество, международната сигурност, защитата интересите на малките държави и др. Български представители са били избирани на ръководни постове в органите на световната организация през годините.

България като непостоянен член е водила редица важни преговори за установяване на дипломатически отношения с известен брой страни. Пример за успехите на дипломацията ни са първите и най-важни контакти и преговори за възстановяване на отношенията с Израел, които се проведоха между български и израелски дипломатически представители, под ръководството на българския и израелския външни министри.

Малко известен факт е, че до този момент България е избирана три пъти в историята си като членка на ООН за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (1966-1967 г., 1986-1987 г. и 2002-2003 г.). Кандидатурата ни за периода 2018-2019 г. е излъчена веднага след последното ни членство през 2003 г. В Министерството на външните работи отдавна се дискутира въпросът за оттеглянето на кандидатурата на България за непостоянен член на СС на ООН и той е нов само за обществото, научи от дипломати Economic.bg. Още през 2012 г., след проучване от страна външното министерство, преценката е била, че Полша има по-голям шанс да събере необходимата подкрепа за кандидатурата си.

Подкрепата на Полша

Важно е да се посочи, че подкрепата от страна на Полша за генерален секретар е била принципна и не е била обвързана с конкретна личност, нито с тази на Кристалина Георгиева, нито с Ирина Бокова. Според източници на Economic.bg, ако е имало „търговия“ тя във всеки случай е била още по времето, когато държавата ни подкрепяше Ирина Бокова за генерален секретар на ООН, много преди да се стигне до решението на правителството да подкрепи кандидатурата на Кристалина Георгиева през септември т.г. 

Обявяването й дойде в момент, когато можеше да се каже кой кого подкрепя от всяка страна. Когато се „търгува“ кандидатура тя е държава за държава. Анализът на българската дипломация е показал, че няма да съберем подкрепа за нашата кандидатура за член на СС на ООН и са решили да я заменим срещу нещо друго, което е нормална практика, коментира български дипломат от кариерата пред Economic.bg.  

Източноевропейската група е много противоположна и не е онзи монолитен субект от времето на Студената война. Присъствието ни в тази група и членството ни в Европейския съюз означава, че по-източните от нас страни не само не те подкрепят, а дори са срещу кандидатурата ни. Ендорсирането (бел.ред. страните от дадена регионална група се договарят да не се състезават помежду си, а да подкрепят една обща кандидатура) на кандидатура от група, което се прави почти винаги от Африка или Латинска Америка, в нашия случай не е възможно.

Коментари: 0