ООН представи проект за плаващ зелен град

За разлика от случаите в миналото, когато тези футуристични проекти са били посрещнати със скептицизъм, изпълнителният директор на Програмата на ООН за населените места (ООН-Хабитат), Мохд Шариф, каза, че ООН ще подкрепи този проект.

"Всички в екипа всъщност искат да изградят това", казва Марк Колинс, главен изпълнителен директор на Oceanix, компания, която изгражда плаващи конструкции. - Ние не само теоретизираме.

 Компанията смята, че плаващ градски проект ще се справи както с тежкия недостиг на жилища, така и със заплахите от повишаване на морското равнище. Самите структури ще бъдат проектирани така, че да издържат на всякакви природни бедствия, включително наводнения, цунами и урагани от категория 5.

Концепцията, известна като Oceanix City, е проектирана от известния архитект Бярке Ингелс в сътрудничество с Oceanix. Въпреки че все още се нуждае от финансиране, той по същество е инструментариум за инвеститорите, които са достатъчно смели да поемат проекта.

Градът ще бъде изграден от поредица от шестоъгълни платформи, всяка от които ще има около 300 жители.

Шестоъгълниците се считат за един от най-ефективните архитектурни форми. (Помислете за подредеността на кошера). Като проектират всяка платформа като шестоъгълник, строителите се надяват да сведат до минимум използването на материали.
 

Дизайнерите смятат група от шест платформи за "село". Целият град ще съдържа шест села, общо около 10 000 жители.

Ингелс казва, че 10 000 е идеалният брой жители, тъй като това ще позволи на острова да постигне "пълна автономия", като произвежда собствена енергия, прясна вода и топлина. В селата няма да е позволена употребата на никакви автомобили или превозни средства с вредни емисии.

Градът няма да има и никакви камиони за боклук. Вместо това, пневматичните тръби за боклук ще транспортират отпадъците в станция за сортиране, където те биха могли да бъдат идентифицирани и пренасочени. Концепцията изисква „океанско земеделие“, което включва отглеждане на храна под повърхността на водата.

Клетките под платформите биха могли да събират миди, калмари и други видове морски дарове. Аквапоничните системи ще използват отпадъци от риба, за да подпомогнат оплождането на растенията, докато вертикалните ферми ще генерират целогодишна продукция. И двете технологии биха могли да помогнат на града да се самозадоволява с храна по време на ураган или друго природно бедствие.

Като цяло целта е да се намалят отпадъците и да се произвежда цялата храна, необходима за изхранване на жителите на града. Макар да се нарича „плаващ град“, структурата действително ще бъде закотвена на дъното на океана.

Oceanix предвижда селата да са разположени в рамките на около една миля от големите крайбрежни градове. Платформите могат също да бъдат теглени до по-безопасни места в случай на бедствие.

Платформите ще бъдат подсилени от Biorock, материал, създаден чрез излагане на подводни минерали на електрически ток. Това води до образуването на варовиково покритие, което е три пъти по-твърдо от бетона, но все още може да плава. Веществото става по-силно с възрастта и дори може да се ремонтира, стига все още да е изложено на ток. Това му позволява да издържа на тежки климатични условия.

Градът може да има и водна система, която извлича чиста вода от въздуха. Сградите ще са максимум между 4 и 7 етажа - ниско строителство.

Освен с жилища, градът ще разполага с духовен център, културен център и общинска библиотека, където жителите могат да наемат компютри, велосипеди и книги.

Всички сгради ще бъдат изградени от устойчиви материали като дървен материал и бамбук. Те са проектирани, така че да бъдат лесно демонтирани и бъдещите поколения архитекти да могат да преконфигурират концепцията.