От Facebook до TikTok: Как се променя информационната диета на младите българи

В ерата на повсеместния достъп до информация въпросът как младите хора достигат до новини и анализи е от ключово значение за разбирането на тяхната ангажираност с обществото и политиката. Неотдавнашното проучване „Flash Eurobarometer YOUTH SURVEY | FL013EP“, проведено сред младежи на възраст от 16 до 30 години, хвърля светлина върху тези тенденции, откроявайки както общоевропейски черти, така и специфики за България.

Доминацията на социалните медии доминират

Според проучването 34% от младите българи получават информация за политически и социални теми от платформи на социалните медии като Instagram и TikTok. Социалните медии безспорно са най-влиятелният източник за младите хора и на европейско ниво – където 42% от младите се информират от социалните мрежи.

Разликата с традиционните медии обаче не е толкова драстична, колкото може да се очаква – българските младежи, които се информират от телевизията например са 27% от анкетираните, при 39% за ЕС.

Интересно е да се отбележи, че при избора на конкретни социални платформи, младите българи показват различни предпочитания от общоевропейската тенденция. Един от най-забележителните резултати е високият процент млади българи, които все още използват Facebook като източник на информация - 48% срещу 27% средно за ЕС. Това предполага, че тук социалната мрежа запазва по-силни позиции сред младите потребители в сравнение с други европейски страни, където платформата се смята за „остаряваща“.

Много популярен канал за информация в България е и YouTube – 41%, при 37% на ниво ЕС. Средно за ЕС най-популярни са Instagram (47%) и TikTok (39%), от които в България се информират съответно 28% и 30% от младежите.

Проблемът с дезинформацията

Данните разкриват и тревожна тенденция относно излагането на дезинформация. 17% от младите българи се чувствал „много често“ изложени на фалшиви новини през последните седем дни (срещу 15% средно за ЕС), а 35% отговарят „често“ (срещу 29% за ЕС).

Това означава, че над половината млади българи (52%) са чести потенциални жертви на дезинформация.

Тази статистика е особено тревожна, като се има предвид, че социалните медии - основният източник на информация за младите - са известни като среда, където дезинформацията се разпространява по-лесно от традиционните медии.

Политическата ангажираност остава ниска

Резултатите показват и ниски нива на политическа активност сред младите българи. Само 37% са гласували на местни, национални или европейски избори - процент, който е под средния за ЕС (39%). Още по-малко са тези, които са създавали или подписвали петиции (26%) или са участвали като доброволци (27%).

Скептицизъм към Европейския съюз

Отношението към ЕС също заслужава внимание. 40% от младите българи заявяват, че „по-скоро одобряват ЕС, но не и начина, по който работи в момента“, което е значително по-висок процент от средния за общността - 32%.

Информационното поведение на младите българи отразява широката трансформация в медийния пейзаж, но с някои специфично местни особености. Високата употреба на Facebook, по-честото излагане на дезинформация и ниската политическа ангажираност представляват предизвикателства, които изискват внимание от страна на образователните институции и медиите.

Необходимо е развитие на медийна грамотност сред младите хора, за да могат по-ефективно да разпознават надеждните източници на информация и да се предпазват от дезинформация в дигиталната среда, която все повече определя тяхното разбиране за света.