От фермата до вилицата: Бъдещите източници на храна

Храните и достъпът до чиста питейна вода ще са едно от основните полета за надпревара в бъдеще, а България може значително да допринесе с познания в тази област. Това стана ясно по време на събитието „Бъдещето на храните – готови ли сме?“, организирано от Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България (АППНБ), Българската стартъп асоциация (BESCO), Френско-българската търговска и индустриална камара и други.

„Храната трябва да бъде осмислена по нов начин. Европейските институции изразиха желание да се наложи практиката „от фермата до вилицата“. Всички държави членки се обединиха около нуждата по-целево и стратегически да се инвестира в този сектор, за да се подобри качеството на живот, здравето на хората, а и да се намали изхвърлянето на храна“, заяви Карина Ангелиева, зам.-министър на иновациите и растежа.

Храната като глобален проблем – факти и тенденции

„Устойчивите хранителни системи са единственият път напред. От 2015 г. убеждаваме хората да включат в менюто си насекомите“, коментира Кремена Дервенкова от Асоциацията на производителите на насекоми в България.

Самата тя е отглеждала домашни щурци и е приготвяла различни рецепти с тях. Насекомите обаче имат далеч по-мащабно приложение. Амбицията на Дервенкова е страната ни да се превърне във водещ производител на продукти от насекоми в региона на Централна и Източна Европа.

По думите й сред основните глобални предизвикателства са изхранването на нарастващото население, увеличеното търсене, високите цени на храните, изчезването на биоразнообразието, намаляването на ресурсите на питейната вода, изтощението на почвите и др.

Като системен проблем тя отбеляза и загубите при производството на храна и похабяването й след това. Съществено влияние върху продоволствената криза оказва и войната в Украйна.

Алтернативите

Използването на 3D принтери, домашно приготвените напитки, автономните превозни средства и доставките с дронове, интелигентните хладилници, роботиката, Viome, който проверява чревната флора, носимите устройства, биохраните“ – на тези алтернативни методи и технологии обърна внимание доц. д-р Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН.

Тя посочи, че трябва да се осмислят климатичните промени, които влияят на земеделието и определят бъдещето на храните. Според нея има хора, които още вярвали, че въглеродният отпечатък не е резултат от човешката дейност, което е довело до забавяне на Зелената сделка и екологичните мерки.

По думите й изкуственият интелект и роботиката все повече пробиват на пазара на храните. А блокчейн технологията определи като най-добрия начин за инвентаризация и решение на проблемите с веригата на доставки. Тодорова посочи, че поставянето на сензори на полето, както и роботизирани и софтуерни ферми и дронове, могат да напояват и третират почвата срещу плевели. 

Новите протеини – революция в храненето

От своя страна, Марияна Ханъмова, изпълнителен директор на CleanTech България, очерта европейската перспектива за храните. Тя посочи, че за в бъдеще ЕК ще залага на кръгова икономика, активно предприемачество и бизнес в сферата на земеделието.

По думите й ще се подпомогне комерсиализацията на научните резултати и трансфера на иновации в индустриите. Ханъмова обърна внимание на т.нар. „умни“ градове и предстоящата реализация на пилотни проекти за внедряване на иновативни решения в градската среда.

Тя обясни, че Европа тепърва ще развива стратегията за алтернативните протеини.

Глобалните хранителни системи трябва да отговорят на нуждите на растящия брой на населението на света. Настоящото производство на протеини не е устойчиво и трудно може да се покачи драстично.“

Ханъмова обясни, че тази стратегия обуславя промяната в хранителните навици, екологичния отпечатък, отговорността и грижата за животните, както и повишения риск от заболявания, идващи от животни.

Сред ползите за населението са внедряването на иновации, откриването на нови работни места и диверсификацията на производството на протеини.

По думите на Ханъмова източник на алтернативни протеини са водорасли, растения, едноклетъчни, насекоми и култивирано месо. В три направления тепърва ще се инвестират средства:

• образование – осигуряване на образователни програми за експерти и специалисти в сферата на „алтернативните протеини“
• предприемачество – поддържане на портфолио от стартиращи бизнеси в сферата на „алтернативните протеини“
• общественост – стимулиране на инициативи и работа на локално ниво, свързани с по-доброто разбиране за ползите от „алтернативните протеини“.