40% от IT фирмите продължават активно да наемат хора

61% от софтуерните компании в България алармират за отложени проекти и поръчки от клиенти, а 35% – за отложени инвестиционни решения, вследствие на кризата предизвикана от глобалната пандемия от коронавирус. Междувременно обаче 40% от фирмите продължават активно да наемат служители. 

Това става ясно от актуална анкета на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).  Организацията подчертава, че изследването не е представително, а дава само моментна картина за очакванията и тревогите на бранша. „Дигиталната трансформация на българската икономика е крайно необходима, а кризата с коронавируса изостря в огромна степен този въпрос“, коментира председателят на УС на БАСКОМ Доброслав Димитров.

Близо 75% посочват като основен извод от кризата, че бизнесът трябва да е по-иновативен, гъвкав и бърз. А над 65% от компаниите са на мнение, че всички сме свързани по-силно, отколкото сме очаквали.

Над две трети от анкетираните компании са на мнение, че пандемията ще предизвика глобална рецесия и това подлага на изпитание бранша в България. 63% оценяват като негативно въздействието на пандемията върху финансовото им състояние, а най-уязвими са микро и големите компании. 

Другата една трета от анкетираните компании не оценяват като негативно въздействието на COVID-кризата върху финансовото си състояние. 

Компаниите, които преминават успешно през това продължително изпитание, отбелязват увеличение на своите проекти и поръчки на база две най-често срещащи се бизнес решения: позициониране в нова пазарна ниша (26%) и увеличаване на времето и ресурсите за развойна дейност (41%). Въпреки това е трудно да се прогнозира доколко този ръст е устойчив, тъй като дори и успешните в кризата компании регистрират наличието на голяма несигурност в своите клиенти и служители.

Близо две трети от фирмите, които отчитат ръст в дейността си, са посочили, че са използвали този период, за да се фокусират върху изследователски проекти, за които преди това не са им достигали време и други ресурси. Това поставя предизвикателства пред готовността на висшите училища да си сътрудничат достатъчно гъвкаво с бизнеса например посредством създаване на спиноф компании за комерсиализиране на научни открития, привличане на специалисти от практиката като гост-лектори и най-вече промяна на модела на образование чрез изменение на пропорцията теория-практика в посока увеличаване на стажовете и изследователската работа на студентите в рамките на академичния хорариум.