От любов към планината: Кои са най-младите хижари в България?

Живеем във време, в което повечето малки населени места пустеят, за сметка на огромните натоварени градове, които сякаш се превърнаха в магнит за младите хора. Стереотипите обаче съществуват, за да бъдат разбивани и се оказва, че именно планината може да се превърне в мястото, където човек да намери душевен мир за себе си.

„Не покоряваме планината, а самите себе си“, е казал новозеландският алпинист Едмънд Хилари. Такава е и историята на хижарите Николета и Уриел Зунино – родопчанка и аржентинец – които доказват, че щастието е в малките неща, някъде там, горе в планината.

Началото на една любов

Николета е родом от родопското село Момчиловци. Докато е студентка в София, тя работи в Министерството на правосъдието, но споделя, че този тип работа не е бил нейният, защото се е чувствала напрегната и изнервена. Тогава Николета решава да се запише две поредни години на бригади в САЩ и Аляска. След това започва да пътува и така на една автобусна спирка в Сан Франциско се запознава с аржентинеца Уриел Зунино.

Тогава бях сама, имах два големи куфара и просто помолих Уриел да ми помогне. Качихме се на един и същи автобус, говорихме си много и след това започнахме да се срещаме”, разказва пред Economic.bg Николета Зунино.

Тя добавя, че двамата никога не са искали да живеят в голям град, а да са близо до природата. След като се запознават, те прекарват близо четири месеца в Коста Рика, при лелята и братовчедите на Уриел. После обаче Николета решава да се прибере в България, а Уриел я последва, като след около две седмици пристига у нас. Той споделя, че му е харесало спокойствието и изобщо целия начин на живот на хората в планината.

Работих дълги години в застрахователна компания в Буенос Айрес, но през 2014 г. напуснах и започнах да пътувам и работя в Австралия, Азия, Европа, Щатите. Преместих се в Коста Рика за период от около две години. Дълго време живеех сред природата, но и в големите градове. Така че за мен не беше опция да остана в Буенос Айрес, в София или в някой друг голям град. Да, там човек вероятно ще има повече пари, но за мен наистина важното е да живея сред природата”, каза Уриел Зунино.

По думите им в планината човек се свързва с хора, които сякаш трептят с неговата честота, такива, които обичат природата, оценяват всеки един малък жест, работата, отношението.

Много оценяваме свободата. Спомням си COVID пандемията, когато всичко беше затворено. Ние тук изобщо не усетихме локдауна, излизахме навън и се занимавахме с различни дейности”, каза Николета.

Хижарски живот

След бригадата в Аляска на Николета ѝ хрумва идеята да направи нещо на родна земя, за да може туризмът в региона да се развие повече, а тази идея прераства в нещо много красиво – трансформацията на наследствени бунгала, а впоследствие и на хижа “Момчил юнак”, които се намират на надморска височина 1680 м, на около 15 км североизточно от с. Момчиловци.

В началото ни беше много трудно. Бунгалата бяха в окаяно състояние, съответно трябваше да положим огромен физически труд. Започнахме да гледаме клипчета в YouTube как се шкури, боядисва, шпаклова и т.н. Помагаха ни семейството и приятелите ни – благодарим на всички, които правят това с душа и сърце”, каза Николета Зунино.

След като успяват да направят бунгалата уютно място за туристите, Николета и Уриел се мотивират да се захванат и със стопанисването на хижа “Момчил юнак”, която към онзи момент не е работила и е била в много лошо състояние. Хижата е собственост на община Смолян, която я отдава под наем на дружество “Момчил юнак”. Подобно на бунгалата, хижата е реновирана от семейство Зунино и напоследък дори се превръща в място, където се организират разнообразни събития, сред които горски сватби, кулинарни уикенди и детски лагери.

“Забелязваме, че младите хора искат точно такъв тип преживявания. Да организират, например, една по-различна сватба от това да отидат просто в някой ресторант. Вълшебно е да са сред природата, да се чувстват свободни, да са до вечерния огън, да гледат звездите. Миналата година организирахме две сватби – едната беше чуждестранна – които наистина се превърнаха в уникални преживявания за всички присъстващи”, разказва Николета.

Идвали са хора тук, които когато видят мястото, казват “аз искам да се оженя тук”, допълни Уриел.

Посетителите на хижата са както българи, така и чужденци. С тях Николета и Уриел изграждат силна връзка, защото по думите им всеки един турист ги обогатява с историите, които им разказва.

Именно тези неща ни карат да продължаваме да се занимаваме с този планински бизнес”, заяви Николета.

“Сещам се за една интересна история покрай детските лагери. На хижата имаме доста кучета, които макар да са големи, са обучени да са дружелюбни. На лагера децата ставаха в 7 часа сутринта и дори преди да си измият очите и зъбите, отиваха навън и казваха на всяко едно куче поотделно “добро утро”, прегръщаха ги, целуваха ги, и едва тогава се прибираха обратно в хижата. Децата успяха да изградят силна връзка с природата”, допълни тя.

В момента Николета е на 29, а Уриел на 34 години. Семейство Зунино казват, че са щастливи, когато виждат, че мотивират младите хора да развиват алтернативния туризъм в Родопа планина. Запознали са се и с доста други хижари от България, с които обменят опит и идеи, а през 2023 г. Николета и Уриел успяват да спечелят наградата “Хижа с най-добра кухня”. Всъщност майстор-готвачите на хижата са Радка – майката на Николета, която приготвя родопските ястия - и Уриел, който готви аржентински специалитети.

При нас силният сезон е лятото, а зимата има по-малко хора. Но с всяка изминала година има все повече и повече посетители. Хубаво е, че всичко, което вложихме през годините, има възвръщаемост”, каза още Николета.

Новите проекти

Николета и Уриел се включват в кампанията “Втори шанс за хижите у нас”, чиято идея е да се намерят спонсори, които да помогнат за реновирането на българските хижи.

Най-належащите проекти за хижата ни са смяна на подовата настилка и поставяне на парно, което да е по-ефективно и икономично за зимните месеци. Друг проект, който искаме да осъществим, е Горски парк “Юнак”, чиято идея е децата – а и по-възрастните – да са в синхрон с природата, земята, билките. Идеята е в парка да бъдат обособени пространства с въжета, които са преплетени около дърветата – по подобие на Spacenet – където хората ще могат да се катерят с различни етапи на трудност по въжената мрежа”, каза Николета.

Spacenet са динамични конструкции, които стимулират любопитството на децата и насърчават желанието им да изпитат различни движения. Катерене, люлеене, изкачване на върхове, скачане, балансиране – това са всички основни нужди на децата и в същото време ключови двигателни преживявания за здравословното развитие на ума, тялото и духа. По този начин децата са в синхрон с околната среда и подобряват възприятието за телата си.

Зунино искат да привлекат повече млади хора, които носят планината в сърцата си, да се завърнат в малките населени места. Двамата се радват, че доста хора с предприемачески дух са се завърнали в Момчиловци и подготвят различни проекти.

“Важно е това, с което се занимават хората, да ги прави щастливи. Конкретно ние открихме истинския начин на живот извън големия град – сред природата. Тя те учи как да израстваш чисто човешки, как да се храниш здравословно и т.н.”, каза Уриел.

Ако сме заедно и сме сплотени, можем да направим страшно много”, заключи Николета.