Отчаяната битка на Симеонов срещу работещия бизнес на Домусчиев

За второ поредно лято новините в България са доминирани от темата за войната на вицепремиера Валери Симеонов срещу бизнесмена Кирил Домусчиев. Атаката е основно медийна, но тази година „походът“ на лидера на НФСБ успя да скара дори малката коалиция и да създаде усещане за нестабилност.

Миналата година погледът на Симеонов бе вперен в решението на Арбитража към БТПП да приеме основанието на „Параходство български морски флот“ АД (БМФ), че заради тежка стопанска непоносимост по време на кризата през 2009 г. и последните сътресения в сектора през 2015 г., може да не плаща неустойката, която дължи по силата на приватизационния договор, подписан с Агенцията за приватизация при придобиването на предприятието. Приватизаторът си плаща всяка година за неподдържане на точен брой хора, но за определеният тонаж на корабите ще се вземе решение в края на тази година.

Сега проблемът на Симеонов е във внесените от „Атака“ и допълнените от Емил Димитров-Ревизоро меко казано спорни промени в Закона за приватизацията и следприватизационен контрол, които биха облагодетелствали някои от приватизаторите назад в годините.

И въпреки че от поправките биха спечелили доста компании, едно име излезе на преден план – това на председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев. Промените в Закона дори бяха наречени „промените Домусчиев“, а вицепремиерът обвини държавата, че провежда операция по „спасяването на редник Киро“. Премиерът Борисов веднага се противопостави на подобно твърдение, въпреки че депутатите от ГЕРБ подкрепиха с голямо мнозинство законопроекта в пленарна зала, но това твърдение остава в публичното пространство.

Вицепремиерът Валери Симеонов е повел война срещу братя Кирил и Георги Домусчиеви и тяхното „Параходство Български морски флот“ още от миналото лято, когато успя да ангажира цялата държава и в крайна сметка да оспори решението на Арбитража и да не позволи на компанията да избегне плащането на над 50 млн. лв. под формата на глоби за неизпълнен приватизационен договор.

Тази война може да изглежда справедлива, ако приемем, че всичко опира до тези около 50 млн. лв., които зависят изцяло от подписан преди 10 години договор - при други обстоятелства и друга икономическа реалност. Истината обаче е, че благодарение на приватизацията на БМФ през 2008 г. практически предприятието бе спасено. Сега средната възраст на флота е много под изискваните 20 години и въпреки че броят на служителите не е точно 2200, там работят стотици хора на сравнително високи заплати.

Това бе потвърдено и от бившия директор на Агенцията за приватизация Тодор Николов, според когото приватизацията на БМФ е бил единственият вариант да се спаси българския търговски флот, а без частните инвестиции, вложенията в него е трябвало да се случат чрез парите на данъкоплатците.

Всяка година БМФ обновява търговския си флот, като само през 2018 г. са поръчани 10 бълкера. Горе-долу толкова бяха придобити през 2017 г., а по думите на самия Кирил Домусчиев инвестициите в предприятието ще продължат. 

БМФ бе една от компаниите, която успя да сключи договор за кредит с китайската „Ексимбанк“ по време на посещението на китайската делегация в началото на юни, водена от премиера Ли Къцян. Договорените 95 млн. долара ще бъдат инвестирани в строителството на нови модерни кораби, които да се влеят в българския търговски флот – нещо, което държавата надали би могла да стори сама.

Битката срещу Домусчиев, подета от вицепремиера Валери Симеонов, и в известна степен от държавата, се случва на фона на непрестанните инвестиции в други сектори. Пример за наистина успешна компания е „Хювефарма“ – една от най-големите компании за производство на продукти за ветеринарната и хуманната медицина. Дружеството се разраства през годините, вследствие на активна вътрешна експанзия и редица стратегически придобивания. Освен в България, компанията разполага с производства и дистрибуция в САЩ, Индия, Бразилия, Русия, Турция,  Китай, Полша, Белгия и др.

Компанията е една от малкото български, които успяха да спечелят доверието на Брюксел и да получат заем от Европейската инвестиционна банка по Плана „Юнкер“, който е на стойност 100 млн. евро.

„Хювефарма“ не спира да инвестира и в България. В момента дружеството строи нов завод в Пещера, а инвестицията е за над 320 млн. лв. След старта му ще бъдат открити още 150 работни места в малкия град. Понеже производството е непрекъснато, във ветеринарните заводи работят на четири смени. В момента в Пещера в производството за заети 1100 служители. В другите заводи на компанията – тези в Разград и Ботевград, работят още над 700 души.

Не бива да се пропуска и спортната авантюра на Кирил Домусчиев – „Лудогорец“. Отборът от Разград стартира преди десет години от аматьорската лига, за да се стигне до седем поредни шампионски титли. Липсата на особена конкуренция в българското първенство вероятно подпомага този успех, но не бива да се забравя, че тимът отчита успехи всяка година на европейско ниво, което го прави един успешен проект.

Битката на Валери Симеонов срещу бизнеса на братята Домусчиеви едва ли ще спре. Реалната цел на тази активност изглежда непонятна, отвъд някакво чисто личностно недолюбване или лични икономически интереси. Според Волен Сидеров вицепремиерът иска да помогне на някого да получи БМФ на безценица. Каквито и да са мотивите за тази война, ако Симеонов я спечели, крайният резултат може да бъде само един – удар върху българското корабоплаване, бюджета и работните места.