Откриха печат на византийски генерал у нас
С него са скрепявали писма или писмени заповеди
© ECONOMIC.BG / НИМ
~ 2 мин.
В крепостта "Лютица" бе открит печат на византийски генерал, съобщиха от Националния исторически музей.
Националният исторически музей започна разкопки в крепостта преди 10 години. От тази година те се водят от младия археолог от музея Филип Петрунов. Вчера той съобщи за уникална находка - оловен печат на византийски протоспатарий (генерал). С него са скрепявали писма или писмени заповеди.
Националният исторически музей започна разкопки в крепостта преди 10 години. От тази година те се водят от младия археолог от музея Филип Петрунов. Вчера той съобщи за уникална находка - оловен печат на византийски протоспатарий (генерал). С него са скрепявали писма или писмени заповеди.
На лицевата страна на печата има надпис:"Протоспатарий Димитър", а на обратната – допоясно изображение на военен светец – вероятно свети Димитър, небесен закрилник на генерала. Печатът вероятно е скрепявал писмо до коменданта на крепостта „Лютица”.
Предполага се, че печатът е от 1345 г., когато по време на гражданска война в съседна Византия през зимата избухнал глад в Димотика. Византийците изпратили въоръжен продоволствен отряд. Настигнала ги снежна буря и във виелицата византийците се загубили и пресекли българската граница. Обкръжени били от българските граничари и се предали. Българите ги откарали в Лютица, където по заповед на командира ги стоплили, нахранили, натоварили мулетата им с храни и ги екстрадирали. Не им предложили обаче статут на бежанци.
В аналите на византийските хроники е отбелязан един трогателен случай на хуманността на командира на българския граничен отряд в тази крепост.
Крепостта "Лютица” се издига на хълм на 6 км северозападно от днешния град Лютица. Заедно с крепостите от околните градове със звучните български имена Родостица, Белоградец и др. Тя оформя системата от гранични крепости на България с Византия през цялата история на българската държава. Името си дължи на цветето Лютика, а не на лютите си български граничари.
Крепостта "Лютица” е известна още с това, че е единствената българска крепост, чиито стени и 12 кули са запазени изцяло до бойната пътека. Разрушена е само входната порта. Това е станало от български снаряд през 1955 г., когато артилерийският полк в Крумовград при едно учение използвал крепостта за мишена, пише Нова ТВ.
Предполага се, че печатът е от 1345 г., когато по време на гражданска война в съседна Византия през зимата избухнал глад в Димотика. Византийците изпратили въоръжен продоволствен отряд. Настигнала ги снежна буря и във виелицата византийците се загубили и пресекли българската граница. Обкръжени били от българските граничари и се предали. Българите ги откарали в Лютица, където по заповед на командира ги стоплили, нахранили, натоварили мулетата им с храни и ги екстрадирали. Не им предложили обаче статут на бежанци.
В аналите на византийските хроники е отбелязан един трогателен случай на хуманността на командира на българския граничен отряд в тази крепост.
Крепостта "Лютица” се издига на хълм на 6 км северозападно от днешния град Лютица. Заедно с крепостите от околните градове със звучните български имена Родостица, Белоградец и др. Тя оформя системата от гранични крепости на България с Византия през цялата история на българската държава. Името си дължи на цветето Лютика, а не на лютите си български граничари.
Крепостта "Лютица” е известна още с това, че е единствената българска крепост, чиито стени и 12 кули са запазени изцяло до бойната пътека. Разрушена е само входната порта. Това е станало от български снаряд през 1955 г., когато артилерийският полк в Крумовград при едно учение използвал крепостта за мишена, пише Нова ТВ.
