Панически отговор на кризата: Как и кога държавите в ЕС ще споделят газ?

Тази седмица ЕС сключи споразумение за справяне с кризата с доставките на газ, но за да може то да проработи, държавите членки трябва да установят двустранни пактове за споделяне на синьо гориво, а в момента повечето от тях нямат такива, пише Reuters.

Осигурени са само шест двустранни сделки. Това оставя повечето от 27-те страни на ЕС без твърди условия за това как и кога ще споделят газ при криза в доставките или финансовата компенсация, която биха дали или получили за това.

Двустранните споразумения са наистина единственото нещо, което ще ни задържи в края на деня, ако има истинска криза с газовите доставки“, заяви Кристиан Егенхофер, асоцииран старши научен сътрудник в Центъра за европейски политически изследвания.

„Те организират правните неща, компенсациите, финансовите, но също и инфраструктурните ограничения“, каза още той.

Страхувайки се, че Русия може напълно да спре газовите потоци, страните от ЕС се споразумяха във вторник да ограничат използването на газ с 15% през зимата, за да запълнят хранилищата и да освободят гориво, което да споделят в случай на криза с доставките. Но зависи от отделните държави да решат как това споделяне на гориво ще се случи на практика.

Законите на ЕС задължават държавите членки да изпращат газ на съседна държава, чиито домакинства или основни институции, като например болници, са изправени пред остър недостиг. За да се случи това, правителствата организират двустранни сделки. Само осем държави обаче са обхванати от шестте споразумения досега – включително между Германия и Австрия, Естония и Латвия, Италия и Словения.

„Това не е достатъчно“, каза ръководителят на енергийната политика на ЕС Кадри Симсон миналия месец, призовавайки страните за по-добра организация.

Правителствени служители твърдят, че няколко държави преговарят за нови двустранни споразумения.

Германско-чешкото споразумение трябва да бъде подписано до зимата, а Германия работи върху допълнителни споразумения с Полша и Италия”, казаха от германското Министерство на икономиката.

Но някои страни, които силно разчитат на руския газ, като Унгария, която няма излаз на море и се противопостави на сделката тази седмица, нямат такова споразумение. Италия и Франция са най-големите потребители на газ в ЕС след икономическата сила Германия. Италия има само едно двустранно споразумение за спешно споделяне на газ, а Франция няма нито едно.

Високопоставен италиански служител каза, че страната преговаря за сделка с Гърция за съхранение на газ. От френското енергийно министерство заявиха, че на този етап Франция няма никакви двустранни споразумения.

Споразуменията за солидарност имат за цел да избегнат паническия отговор, ако кризата с доставките наистина настъпи, и да намалят риска страните да трупат гориво и да откажат да помогнат на своите съседи.

Какво гарантират споразуменията?

Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, предложи ЕС да приложи по-широка компенсаторна схема, при която страните плащат на други държави членки за спестяване и споделяне на газ.

„Без такъв механизъм за компенсация ще бъде трудно да се осигури солидарност“, каза той, добавяйки, че най-голямата икономика в Европа – Германия, която е силно зависима от руския газ – трябва да бъде първата, която ще допринесе за това.

По думите му без по-строги условия за споделяне на газ

може да не видим цялата солидарност, която в момента виждаме на хартия и скоро тя ще се превърне в молекули, движещи се из Европа“.

Идеята за финансова компенсация може да се хареса на държави като Гърция и Испания, които не са съгласни с плана на Брюксел за използване на по-малко газ, за ​​да помогнат на страни, които години наред поддържаха по-тесни енергийни връзки с Москва.

Дипломати от ЕС казаха, че призивът на Брюксел за солидарност е разстроил някои европейски столици, които все още негодуват срещу острите критики на Германия към икономическата политика на южните държави по време на минали финансови кризи.

След като страните от ЕС одобриха газовите ограничения във вторник, все пак испанският министър на енергетиката Тереза ​​Рибера с по-примирителен тон изрази готовност да засили капацитета на Испания за внос на втечнен природен газ „в полза на всички“.

Германският министър на икономиката Роберт Хабек също обеща, "като част от европейската солидарност", да продължи да доставя газ към своите съседи, включително Австрия и Чехия.

Досега Германия е била най-активната страна в търсенето на споразумения за солидарност със съседите. Освен че са най-големият потребител на газ в Европа, тръбопроводите на Германия са “вените”, по които газът достига до много централни и източни държави.

Някои обаче изглежда не желаят да сътрудничат. Този месец Унгария заяви, че ще спре да изнася горива за други страни. Полша също използва скептичен тон по отношение на споделянето на доставките.

Сделката за целия ЕС във вторник беше одобрена от всички 27 страни членки с изключение на Унгария, която също първоначално се противопостави на петролните санкции на ЕС срещу Русия. Споразумението определя доброволни ограничения върху използването на газ, които могат да бъдат направени задължителни при криза в доставките. Но той включва набор от изключения и дерогации за държави и индустрии, което според някои анализатори означава, че ако Русия спре потоците, ще са необходими по-строги ограничения и споделяне на гориво между държавите, за да се гарантират доставките.

Дипломат от ЕС каза, че в крайна сметка е в интерес на страните да си помагат взаимно, тъй като икономическа криза или недостигът на газ дори в една страна, особено в Германия, ще развълнува блока.

Ако Германия падне, всички ще паднат с нея“, заключи дипломатът.