Парите в ерата на изкуствения интелект

Трансформацията на банковия сектор продължава на все по-висока скорост. Изкуственият интелект (англ. – AI), дигитализацията и стремежът на Европа към по-голяма финансова автономия ускоряват процеси, които доскоро изглеждаха по-далечна перспектива. Цифровото евро, технологията на децентрализирания регистър (DLT), токенизацията на активи и електронните пари са различни проявления на тази голяма промяна, която поставя основния въпрос - как иновациите да се използват така, че да се повиши ефективността, без да отслаби стабилността и доверието. Финансовият форум „Иновации 2026“ в София, организиран от Асоциация „Банка на годината“, направи своеобразна равносметка накъде върви банковият сектор и какъв хоризонт се разкрива пред него.

Изкуственият интелект променя начина, по който банките взаимодействат с клиентите. Без тази технология вече не може. Но стои въпросът за цената – увеличават се разходите по технологията или наред с това се повишава и ефективността. Как водим хората през промяната – те ще трябва да развиват нови професионални качества и нов подход към работата, посочва Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк. Технологията, базирана на изкуствен интелект, постоянно се развива и проблемът е как организацията да се трансформира. Бумът на AI е сравним с индустриалната революция в началото на XX век. „Искам да спестя 2000 евро за ваканция, посъветвай ме как да го направя“ – дори такъв въпрос може да се зададе на AI. Това казва Петко Рангелов – ръководител направление „Дигитализация, данни и технологии“ в ДСК Банк.

От 30 години насам всичко в банките е трансформация, променя се само контекстът. Върви се към по-цялостни решения. Сега банките са посредник при плащания и при инвестиции, но утре може да разширим капацитета на услугите и да се получи симбиоза между участниците в един процес. И това да е по-бързо, по-ефективно, без да се губи сигурност, смята Димитър Шумаров, зам.-главен изпълнителен директор и главен финансов директор на Пощенска банка.

Най-бързата възвръщаемост от инвестициите в AI e, когато технологията прави онова, което никой не иска да прави или го върши под напрежение и със зор. Там има най-големи ползи. AI допринася за по-качествени процеси, за бързина и по-висока скорост, а конкуренцията между банките форсира технологичното обновяване, е мнението на Георги Заманов – главен изпълнителен директор, Алианц Банк България. А проф. Георги Димитров – председател на Съвета на директорите на „Евротръст“, обръща внимание, че е време фокусът да се насочи и към рисковете, които носи бързото навлизане на АI във всякакви бизнес процеси. Например по отношение на AI  идентичността – ако доверя на моя AI агент да ме представлява, как отсрещната страна ще приеме това. Възможно е AI генериран профил да излезе на пазара и опита да стане клиент, но задача на друг изкуствен интелект е да разпознава такива профили.

Защо кешът не бива да изчезне

Токенизирани активи, стейбълкойни, дигитално евро, дигитални разплащания, дигитална идентичност – все теми в текущия фокус. Но и в този дигитален ред идва още един въпрос – Ами ако в даден момент технологичното решение не работи? Участниците в дискусията са единодушни, че кешът не бива да изчезне, а да го има в минимално ниво на наличност при евентуален технологичен срив. По този повод финансистът Левон Хампарцумян напомня, че няма как да се къпем, без да се намокрим.

По негови думи историята на централните банки е написана с кръвта на преминалите през ликвидни кризи и финансови катастрофи. Но кризите отрезвяват.

Търси се отговор

• Ще има ли бум на финансови технологии, който да е в съответствие с експоненциалния растеж на възможностите на AI?
• Кога в Европа и в България ще се появят първите стейбълкойни и може ли този пазар да се развие без участието и интереса на банките?
• Как ще продължи технологичното развитие на универсалните банки и идва ли времето на нишови, силно специализирани финансови институции?

Текстът е част от бр. 133 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.