Парламентът се отказа да спасява КТБ

На приключило след 14 ч. заседание Народното събрание прие доклада на Българска народна банка за действията, предприети от институцията и събитията по казуса с Корпоративна търговска банка и дъщерната ѝ ТБ Виктория. Приетото решение на практика означава, че БНБ ще е длъжна да отнеме лиценза на КТБ, след като обезценките на активите ѝ бъдат осчетоводени днес.

Депутатите взеха решение да предприемат съответните законодателни изменения, за да гарантират изплащането в срок на гарантираните депозити в двата кредитора, при отнемане на техните лицензи. Предвиждат се и промени, касаещи възможността да бъде ангажирана международна компания с опит в проследяването на парични потоци.

Безспорно най-голямо внимание предизвика третата точка от предложения текст за решение, одобрен в края на заседанието на бюджетната комисия в сряда. Точката, приета в комисията от представителите на ГЕРБ и ДПС, без да са упоменати нейните вносители, предвиждаше задължение за БНБ да предприема мерки за оздравяване на кредитни институции с отрицателен собствен капитал. Срещу това реагираха остро председателят на УС на централната банка Иван Искров, както и представителите на БСП и Реформаторския блок.

Румен Гечев от БСП заяви от трибуната, че Народното събрание не може да задължава БНБ да оздравява банки, тъй като подобно правомощие се изключва от съществуващия валутен борд в страната. Той се обяви категорично против използването на публичен ресурс освен нужното за покриване на гарантираните депозити и сравни първоначалния проект за решение с реабилитиране на практиките, довели до банковите фалити през 90-те години.

Спорното предложение бе оттеглено от Менда Стоянова, което бе гласувано с почти пълно единодушие от всички парламентарни групи.  „Днес господин Искров ни прочете основните параметри на офертата. Тя наистина не е приемлива. Парламентарната група реши да направя предложение за отпадане на точка 3 от проекта за решение и да внеса редакционни поправки в точки 1 и 2“, заяви Стоянова.

Преди това Иван Искров запозна народните представители с постъпилото на 29 октомври писмо (можете да го прочетете на този линк) от Държавния генерален резервен фонд на Оман, GemCorp Capital и EPIC Group. Стана ясно, че то не съдържа конкретна обвързваща оферта, а по-скоро предложение. Планът на консорциума включва 50% държавно участие на стойност 2,3 млрд. лв., а останалата сума трябва да бъде осигурена от трите компании под формата на активи и парична сума. Той подчерта, че в самото предложение е записано, че някои негови точки са в несъответствие с българското и европейското законодателство и изискват преговори със съответните институции. Искров допълни, че единствено оманският фонд е познат на БНБ и е преминал необходимата предварителна проверка и дори предложението да бъде одобрено, то е необходим дълъг период от време, за да може централната банка да проучи кандидатите и произхода на техните капитали.

След като управителят на БНБ обясни подробно настоящата ситуация, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че подобно предложение не е изгодно за страната и публичните финанси. Така Парламентът се отказа от идеята да даде повече време на централната банка за търсене на решения за оздравяване и след като днес бъдат осчетоводени обезценките в активите на КТБ, централната банка ще трябва в петдневен срок да отнеме лиценза ѝ.