Парламентът задължи правителството да спаси въглищните централи

Министърът на енергетиката има срок до 29 февруари да предприеме конкретни мерки

Парламентът задължи правителството да спаси въглищните централи

Снимка: Economic.bg/Красимир Свраков

1672 ~ 4 мин. четене

„Зеленият завой“ на България към нисковъглеродната икономика изглежда ще бъде взет много трудно. Днес парламентът задължи правителството да предприеме мерки в защита на въглищната ни енергетика и нейното бъдеще, в него обаче не става ясно какви трябва да са конкретните стъпки.

„В срок до 29 февруари 2020 г. Министерски съвет чрез министъра на енергетиката трябва да предприеме всички необходими мерки за нормалното функциониране на ТЕЦ „Марица изток 2“ в това число и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на БЕХ. Целта е да се гарантира енергийната сигурност на страната, независимо от становището на ЕК по този въпрос“, пише в решението.

Тази мярка е очаквана, имайки предвид финансовото състояние на централата, което продължава да се влошава въпреки непрестанната помощ от БЕХ. Енергийният холдинг иска да увеличи капитала на ТЕЦ-а чрез преобразуване на 600 млн. лв. дълг в капитал. За тази помощ обаче страната ни още води преговори с Главна дирекция „Конкуренция“ към Европейската комисия, която да разреши държавната помощ, но затова тя иска да е сигурна, че мярката няма да имам временен ефект и БЕХ ще може да си върне парите. Нотификация от ЕК все още няма и ако страната ни предприеме тази стъпка, може да бъде счетено, че това е неправомерна държавна помощ, за което подлежим на санкции от Комисията.

С решението на Народното събрание се задължава още „кабинетът да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план прекратяване на функционирането и или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоелектрически централи от групата на БЕХ“. Това обаче не кореспондира с т .нар. „зелена сделка“ на Европейския съюз, според която до 2030 г. въглищата трябва да излязат от употреба, а страната ни е силно зависима от тях.

От документа не става ясно каква ще бъде българската политика по отношение въгледобивния сектор в дългосрочен план, каквото е изискването на приетия днес документ. Според отговора на ресорния министър в интегрирания план „Климат – енергетика“ ние много ясно сме заявили, че без въглищните централи българската електроенергийна система не би могла да функционира нормално. „До 2030 г., докогато е срокът за този интегриран план, ясно сме заявили, че ще продължим да разчитаме на тях като основна базова мощност в българската електроенергийна система“, коментира още министър Петкова.

Петкова обърна внимание, че това е обосновано пред ЕК с аргументи. „Първият най-важен аргумент е свързан с енергийната ни сигурност. Вторият аргумент е свързан с това, че ние разполагаме с местен ресурс, който ни дава съответната независимост по отношение на използването на тази суровина. Третата много важна тема е свързана с енергийната сигурност на България и региона“, уточни още министърът на енергетиката.

 „Както и друг път е ставало дума, когато нещата са свързани с толкова важни теми, каквато е енергетиката, енергийната сигурност, всички ние сме намирали сили и възможност да обединим своите усилия, за да постигнем най-доброто решение за България. Що се отнася до въглищните централи – правителството неведнъж е заявявало своята категорична позиция. България като държава членка на ЕС следва правилата, принципите, приоритетите на ЕС в областта на енергетиката. Когато става дума за енергийна сигурност, то тя е приоритет. Нашата позиция винаги е била, че този преход откъм нисковъглеродна икономика на първо място трябва да бъде справедлив, плавен и съобразен със спецификата на всяка една държава и по никакъв начин да не поставя под риск енергийната сигурност на държавите-членки. Това е нашата категорична позиция и тя е заявявана многократно“, каза още Петкова, цитирана от агенция „Фокус“.

Друго важно решение, прието с документа днес е, че Народните представители възложиха на правителството да предприеме действия за присъединяване на България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на въглищни централи. Припомняме, че за тази мярка настояха наскоро и работодателските организации и синдикатите. За включването на България в нея настояват и от различни енергийни компании, както и неправителствени организации с фокус върху климата.

Европейската инициатива съществува вече от повече от две години, но страната ни незнайно защо все още не се в възползвала от нея. Платформата на въгледобивните региони в преход е предназначена да подпомага държавите членки и регионите при намирането на отговор на предизвикателството да се поддържа растежът и създаването на работни места в засегнатите общности. Платформата позволява започването на многостранни разговори между заинтересованите страни относно политическите и финансовите рамки и обхваща области като структурната трансформация, включително икономическата диверсификация, преквалификацията, разгръщането на технологии за енергия от възобновяеми източници, енергийна ефективност. Включването на България в нея със сигурност ще е правилна стъпка към осъществяването на прехода за намаляване на емисиите и на зависимостта от въглища.

Въпреки приетия днес документ, български детайлен план за бъдещето на въгледобивния сектор остава неясен и очевидно все още е на етап говорене, а конкретни действия не са предприети. В контекста на европейските нови изисквания страната очевидно изглежда объркана, но датите и сроковете за „зеления преход“ вече са залегнали в бъдещето на ЕС.

Коментари: 0