„Пътят на коприната“ е дългов капан за приятелите на Китай

Наводнени с китайски кредити, страните, където се изпълняват инфраструктурните проекти в рамките на "Пътя на коприната", обявени от Пекин, виждат как дълговете им се увеличават стремително. До такава степен, че Международният валутен фонд (МВФ) е обезпокоен и някои държави се опълчват на Китай.

През лятото 2013 г. китайският президент Си Цзинпин представяше своята титанична инициатива за построяване на пристанища, пътища и железопътни връзки в цяла Азия, Африка и Европа, на обща стойност десетки милиарди долари.

Пет години по-късно, тези "нови Пътища на коприната" предизвикват критики и безпокойства, като Пекин бива обвиняван, че използва финансовата си сила, за да разпростира своето влияние. "Това не е китайски клуб", оправда се преди няколко дни Си Цзинпин, хвалейки тези "взаимноизгодни сътрудничества".

Само че, ако на теория този проект свързва около 70 страни с цел съвместни инвестиции, то на практика много от тези строежи са финансирани от китайски институции. За пет години, общата стойност на преките инвестиции, направени от азиатския гигант във въпросните държави, надхвърля 60 милиарда долара, а тази на проектите, дадени на китайски компании, достига повече от 500 милиарда долара, според Пекин. Достатъчно, за да извади от релсите финансово уязвимите страни.

Малайзия съвсем неотдавна отмени три проекта, сред които железопътна линия на стойност 20 милиарда долара, с аргумента, че не може да ги финансира, тъй като е обременена с 250 милиарда долара дългове. "Ние не бихме могли да ги изплатим", заяви премиерът Махатхир Мохамад.

Такава е съдбата на Шри Ланка - след като зае 1.4 милиарда долара от Пекин, за да построи дълбоководно пристанище, островът бе принуден да отстъпи пълния контрол върху инфраструктурата на. . . Китай за 99 години.

Финансово бреме

МВФ би тревога: тези партньорства "могат да доведат до проблематично увеличаване на дълговете, ограничавайки останалите разходи, на фона на нарастването на разходите по обслужването на тези дългове. . . Това не е безплатно ядене", разкритикува през април китайската инициатива управляващият директор на фонда Кристин Лагард.

"Тези страни обаче вече бяха взели огромни кредити от други държави", отговори неотдавна Нин Цзичжъ, заместник-председателят на могъщата китайска агенция за планиране, възхвалявайки "строгите критерии" за оценяване на проектите.

Това явление обаче е ендемично - според вашингтонския мозъчен тръст Center for Global Development "Пътищата на коприната" повишават чувствително рисковете от колапс на осем много задлъжнели държави - Монголия, Лаос, Малдивите, Черна гора, Пакистан, Джибути, Таджикистан и Киргизстан.

Пакистан, където се изпълнява гигантски проект за изграждане на транспортен коридор между Китай и пристанището Гвадар, е на ръба на неплатежоспособността, което увеличава вероятността за предоставяне на помощ от МВФ в непосредствено бъдеще.

Новият пакистански премиер Имран Хан изисква прозрачност по вече подписаните неясни договори, които обикновено предвиждат използването на китайски материали и работници, както и сурови условия за връщане на кредитите.

Едно още по-лошо обвързване - Китай отпуска своите заеми в долари, като принуждава Пакистан да се стреми към голям търговски излишък, за да може да ги изплати, на фона на изчерпването на валутните си резерви. "Често, китайските кредити са в натура - трактори, въглища, инженерни услуги - но трябва да бъдат връщани в долари", обяснява пред Франс прес Ан Стивънсън-Ян, изследователка от фирмата за пазарни проучвания J Research Capital.

Инструмент за влияние

Това е бреме, което понякога е непоносимо - в Лаос, цената на една железопътна линия - 6.7 млрд. долара - се равнява на близо половината от брутния вътрешен продукт (БВП) на малката азиатска страна.

В Джибути външният държавен дълг скочи от 50 до 85% от БВП за две години според МВФ заради задължения към Exim Bank. Тази китайска институционална банка притежава освен това половината от дълга на Таджикистан и Киргизстан.

Разбира се, слабо развитите страни, с огромни инфраструктурни нужди, откриват там интерес. За Пекин рискът си заслужава неудобствата: азиатският гигант търси пазари за своя индустриален свръхкапацитет и има нужда от пътища, пристанища и петролопроводи за своето снабдяване със суровини.

Лидерът на опозицията в Малдивите, Мохамед Нашид, съзира в китайските действия колониализъм, ограничаващ суверенитета на страната архипелаг, 80% от чийто външен дълг, според него, е контролиран от Пекин. Китайската хватка е още по-здрава, като се има предвид, че Пекин често поема управлението на построената инфраструктура, чрез концесии за 20 или 30 години, отбелязва Standard & Poor's.

Проектите, които трудно може да донесат печалба или са структурно дефицитни, са в изобилие, по подобие на изоставен курорт на крайбрежието на Камбоджа.

Това няма особено значение за Пекин: китайските държавни компании, които реализират проектите, са слабо загрижени за екологичните, социалните и дори финансовите критерии, тъй като, отбелязва Стивънсън-Ян, "Пътищата на коприната" остават политически инструмент за влияние, вписан от 2017 г. в самия устав на комунистическата партия.