Свалянето на ДДС ще намали цената на лекарствата

Мярката е крайно необходима, твърди д-р Станимир Хасърджиев

Свалянето на ДДС ще намали цената на лекарствата
3824 ~ 8 мин. четене
Автор: Александра Сотирова

Високите цени на лекарствата в България, както и ДДС върху тях отдавна са актуална тема у нас, но наскоро и Световната банка ни препоръча да намалим ставката. За тези теми и реформите в здравеопазването, екипът на Economic.bg разговаря с д-р Станимир Хасърджиев - председател на Управителния съвет на Националната пациентска организация.

- Преди дни бе лансиран доклад на Световната банка, който препоръчва намаляване на ДДС за лекарствата. Каква е според Вас вероятността да се приеме такава мярка и би ли повлияла тя за намаляване на крайните цени на медикаментите?

- Според всички пациентски организации намаляването или диференцирането на ДДС върху лекарствата в България е крайно необходима мярка. Причината е проста - намаляването или премахването на ДДС върху лекарствата у нас моментално ще намали крайната цена за потребителя на всички лекарства. Освен че ще се усети в джоба на българина, намаляването на ставката за лекарства ще освободи огромен финансов ресурс в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Този ресурс ще бъде около 180 млн. лева, които ще могат да се използват за покриването на нужди и купуването на лекарства и лечението на пациенти, които в момента не се лекуват или не могат да си плащат.

- Защо премахването на ДДС действително ще намали цените?

- У нас много хора не познават пазара и регулацията на лекарства и си позволяват да твърдят, че имаме лош пример с диференцирането на ставката на ДДС за туристическия сектор. При него за разлика от пазара на лекарства има свободно ценообразуване, тоест всеки хотел може сам да си определи колко струва една нощувка в него и съответно при диференцирането на ставката, на практика потребителите не усетиха реално намаляване на цените, защото тази разлика беше компенсирана с инфлация и ред други неща.

При лекарствата ситуацията не стои по този начин. Лекарствата имат пределни цени, които се регистрират от Съвета по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. Тези пределни цени не могат да бъдат надвишавани. Никой не може да продава и сам да си определя цените и да вдига основната, тя е пределно определена и фиксирана. Поради тази причина намаляването на ДДС на лекарствата може би е единствената сфера, в която реалното отпадане на данъка ще се усети моментално с драматичен спад на цените.

- Ако не, какви мерки всъщност биха довели до по-ниски цени на лекарствата?

- Освен че се регулират от български регулатор, цените на лекарствата се регулират и от Референтна европейска система. Преди да се начисли ставката, те са най-ниските в цяла Европа. Когато един фармацевтичен производител дойде да си регистрира лекарството X, Съветът по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти да го сравнява с определени държави от ЕС и българският търговец е длъжен да регистрира най-ниската цена от всички възможни в цяла Европа. Тези цени се проверяват периодично от Съвета и това е пълна гаранция, че наистина цените на лекарствата в България без ДДС са най-ниски в Европа.

- Какво прави лекарствата скъпи в България?

- Лекарствата са скъпи, защото ДДС ставката е една от най-високите в Европа, има само няколко държави с по-висока ставка, но те са много богати страни. Ако обичат политиците да погледнат честно хората в очите и да си признаят, че нашите лекарства са скъпи, не защото фармацевтичните производители ги продават на високи цени, а защото законодателството е такова, че цените са намалени до минимум, а нашите лекарства са скъпи, защото плащаме висок данък добавена стойност, който държавата си прибира.

- Според икономисти една от мерките е повишаване на конкуренцията. Как е възможно това на фона на все по-консолидиращия се фармацевтичен сектор, в който основните играчи са няколко огромни производители?

- Вероятно тези хора не познават добре пазара на лекарствата в България. Конкуренцията на пазара на лекарствата у нас е много голяма, но също така патентната защита при появата на едно ново лекарство на пазара е международно регламентирана. Няма как да се насърчи конкуренция, когато единствен продукт на пазара, който е разработен от дадена компания е под патент. Обикновено той е 10 години, през този период никой друг не може да произвежда това лекарство. Така че аргументът за насърчаване на конкуренцията като мярка отпада.

Конкуренцията се появява тогава, когато отпадне патента на лекарството. Пример - ако искате да си купите Парацетамол, влизайки в аптеката ще намерите 20 вида парацетамол с различни имена, кутии и цени, определени от съответния производител. В момента, в който отпадне патентът на продукта, падат и цените. В момента и при тези случаи цените са много ниски и конкуренцията е жестока. И отново пример за оттеглени продукти от българския пазар, поради липса на икономическа целесъобразност да се поддържат в портфолиото на дадена компания. 

Въпросният Ривотрил, с който стана грандиозен проблем, който беше оттеглен от нашия пазар – хиляди пациенти с епилепсия останаха без лечение. Той бе оттеглен от родния пазар понеже цената му срина целия европейски пазар и за компанията стана нерентабилно да го поддържа. Пазарът на лекарства не е пазар на тоалетна хартия, те са нещо много различно.

- Съществува всеобщо разбиране, че лекарствата у нас са по-скъпи от тези в съседни страни, както и в някои държави членки на ЕС. На какво се дължат тези разлики?

- Всички европейски държави сравняват помежду си цените на лекарствата, а България винаги получава най-ниската от всички в ЕС. Референтната система до голяма степен ощетява бедни държави като България, защото, за да се възвърне инвестицията на производителя обикновено те формират цена, която е приемлива за богатите пазари, каквито са немският, английският, френският, испанският и т.н. За съжаление като членове на ЕС, макар и най-бедната държава плащаме сходна цена на лекарствата.

Защото в Европа има свободно движение на стоки и хора и ако дадена компания даде по-ниска цена на едно лекарство в България ще се случи т.нар. паралелен износ. При него по-евтини лекарства се изкупуват от българския пазар и се изнасят за немския и тогава нашите пациенти остават без лекарства. Пример затова е липсата на жизненоважно лекарство за Хепатит Б, което непрестанно се изнася, защото у нас струва 300 евро, а в Германия струва 600 евро.

- Защо има разлики в цените на лекарствата у нас и в чужбина?

- Зависи от самото лекарство и дали е излязло от патент. Хората много често бъркат лекарствата, за да сравняваме цените лекарството трябва да е на един и същ производител, с една и съща търговска марка, тогава може да сравняваме и то не цените в аптеката, защото те включват надценка търговец на едро, на дребно, ДДС, а цените на продукта, когато излиза от производителя, тогава ще се убедите, че всъщност цените в България са ниски преди да се насложат всички тези добавки. Дори надценките у нас също са регламентирани, в законодателството ясно е написано кой каква надценка може да си сложи. 

Скъпите лекарства трябва да са гордост за всяка една държава. Защото обикновено те са иновативни продукти и са високоефективни. Но те не могат да лекуват всички пациенти, най-новият и скъп продукт трябва да стига до тези, които наистина имат нужда.

Бюджета на НЗОК е около 400 млн. евро годишно за пример – в Гърция само бюджета за лекарства е над 2 млрд. евро. Нашият бюджет е крайно недостатъчен. Но за да може да се лекуват все повече пациенти с тези малко пари, здравната каса преговаря и сключва споразумения с фармацевтичните производители. Това позволяват новите промени в законодателството.

Повече и по-добре лекувани пациенти означава по-здрава нация, по-силна икономика, по-висока възвращаемост в бюджета на държавата от инвестицията, която прави за лечението на тези хора. Икономическият ефект от отпадането на ДДС ще освободи от тези 800 млн. лева, които харчим, една много сериозна сума, която вместо да се връща в държавната хазна, ще бъде използвана за закупуване на лекарства и ще се излекуват много българи. Ние сме на първо място по смъртност от заболявания, които напълно могат да се контролират и лекуват. Ако се освободи този огромен ресурс, с който да се инвестира в такива ключови заболявания, ще има огромен икономически ефект за страната.

- Има ли, според Вас, ценови съглашения между производителите, които задържат високи цените на лекарствата?

- Цените в Европа без ДДС и без надценките по веригата са почти изравнени. Това е регулативен механизъм, който работи между държавите-членки. Например - Испания сравнява цените си с нас, ако тук едно лекарство се появи по-евтино, то веднага тази цена се появява в Испания, а от там те ще премине към Франция, Италия и др. и ще срине целия европейски пазар. Пазарът на лекарства в Европа е под сериозен контрол, глобите за подобно съглашение са стотици милиони.

Цените в България са високи и то високи европейски цени, защото в Европа действа тази референтна система. Изходът в бъдеще е пазарът в Европа да се диференцира. Да има диференцирано ценообразуване, в зависимост от икономическото развитие на държавата. Ако страната има по-нисък БВП, да попада в категория държави, които могат да получат по-ниски цени. Проблемът обаче е паралелният износ, чрез който тази държава трябва да гарантира, че по-евтините лекарства, които са й предоставени, няма да излязат по други пазари, защото тя има по-ниска покупателна способност, каквато е в България, Румъния и др. 

Ако ние получим по-ниска цена, трябва да гарантираме, че лекарствата от България няма да се появят на пазара в Германия и така да сринат големите пазари, които всъщност носят възвращаемостта на инвестицията на фармацевтичните производители. Но дали ще се случи това все още е под въпрос и за разрешаването му ще минат поне още няколко години. Това е начин да се възстанови справедливостта в Европа и да не страдаме от това, че сме част от нея. Ние активно работим с ЕП и ЕК по този въпрос.

- Кога е възможно да се приеме намаляване или отпадане на ДДС?

- Вярвам, че е възможно да се случи при това правителство. Притесненията на държавата са, че при намаляване или отпадане на ставката един сериозен приход ще отпадне от хазната, която разчита на това ДДС, с което плаща заплати, пенсии и строи пътища. В същото време икономистите трябва да разберат, че инвестицията в здравеопазването, тоест ако то е по-достъпно и по-евтино, ще увеличи броя на здравите граждани, които в крайна сметка плащат данъците и правят икономиката на тази държава. Много страни са осъзнали този факт и са разбрали, че далеч по-ефективен начин да стимулират икономиката си е като имат здрава, работеща, трудоспособна нация.

- Преди дни Министерство на здравеопазването предложи за обществено обсъждане нови стандарти в спешната помощ, според които пациентите се разделят на кодове според спешността. Какъв е вашият коментар за предложените промени в Спешната помощ и ще подобрят ли те достъпа на гражданите до неотложни грижи?

- В цял свят практиката и организацията на работа е такава. Ние закъсняхме във въвеждането на т. нар. „триаж“ или селектиране на пациентите по спешност. Съгласете се, че Спешната помощ наистина трябва да обслужва спешните случаи. Тоест да има начин да се знае кой случай е спешен и при кой наистина трябва да отиде екип, за да спаси живот и кой случай може да изчаква или въпросният пациент да отиде при общопрактикуващ лекар. Въвеждането на тази мярка със сигурност ще облекчи системата и ще насочи усилията там, където има нужда. 

Не може, защото ни е мързяло да отидем до джипито или просто сме решили да извикаме спешна помощ, през това време някой да умира, защото няма кой да му помогне. Ние като общество трябва да осъзнаем, че не за всичко може да викаме спешна помощ, тя е за тези, които имат нужда. Утре ние може да сме в тази ситуация и да няма екип, който да ни помогне. Тези мерки ще помогнат на спешните екипи да бъдат при тези, които наистина имат нужда от тях.

- Какъв ще е ефектът от евентуално обединяване на спешните звена в столицата и София-област?

- Какъв ще е ефектът все още е трудно да кажем. Намерението на министерството е да намали администрацията и за сметка на това да се увеличи броят на работещите екипи и аз мисля, че това е много по-полезно за гражданите и както е по цял свят. Друг е въпросът дали сега е моментът да се прави това и дали могат заедно да се приложат всички нови реформи. Ние като граждани трябва да плащаме по-малко за администрация и повече за услуги и да разчитаме на екипите, които да дойдат да ни обслужат навреме.

Подкрепи Economic.bg