„Обезкървяване“ на енергетиката: Петкова прибира целия дивидент на енергийните компании

Държавните компании ще внасят 100% от печалбата си в държавния бюджет до 2028 г., включително. Това е записано в Средносрочната бюджетна прогноза, публикувана от Министерството на финансите заедно с проектобюджета за 2025 г. Решението на финансовия министър Теменужка Петкова повтаря действията на Асен Василев, който в предишните три години правеше бюджетите на държавата, и прибираше целия дивидент на енергийните компании, които реално са основните потърпевши.

Именно Петкова и настоящият енергиен министър Жечо Станков бяха най-гласовити срещу тази политика на Асен Василев. Те бяха инициаторите на решението на Народното събрание от пролетта на 2024 г., с което забраниха на Асен Василев да вземе дивидента на БЕХ, обвинявайки го, че "обезкървява" енергийната система на България. В последствие тази тяхна инициатива беше отменена от съда.

Сега обаче се запазва възможността за внасяне на междинен дивидент въз основа на приетия и одитиран междинен финансов отчет на държавните предприятия.

При 100% отчисления, на база представена от министерствата информация за очакваните финансови резултати на ресорните им предприятия и търговски дружества, размерът на прогнозираните приходи от дивидент е:

• за 2025 г. – 1.9 млрд. лв.;
• за 2026 г. – 828.5 млн. лв.;
• за 2027 г. – 1.18 млрд. лв.;
• за 2028 г. – 1.16 млрд. лв.

Изключение от обхвата на разпореждането има за лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, бюджетните организации и дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“.

Гаранции за енергетиката

Правителството прехвърля за тази година гаранциите, предвидени миналата година за големите енергийни проекти. Най-голямата сума е за заем за изграждането на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ – 1.5 млрд. лв. „Булгартрансгаз“ получава 625 млн. лв. за финансиране на инвестиционен проект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“, част от Вертикалния газов коридор. Той трябва да осигури възможност за пренос на допълнителни обеми природен газ, чрез реализация на следните инвестиционни проекти:

• „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Кулата/Сидирокастро в посока от Гърция към България“;
•  „Повишаване на капацитета за пренос на природен газ в точка на междусистемно свързване Негру Вода/Кардам в посока от България към Румъния“;
•  „Довеждаща газопреносна инфраструктура с високо налягане за захранване на потребители в Източномаришкия регион“.

„Булгартрансгаз“ получава гаранции от 207 млн. лв. за разширението на капацитета на газохранилището „Чирен“.

Национална електрическа компания получава обезпечение за финансиране на инвестиционен проект „Модернизация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“ - на 155 млн. лв., както и за увеличаване обема на долния изравнител на ПАВЕЦ „Чаира“ с изграждането на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира“ - 75 млн. лв.

Държавата си е поставила максимален размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат поети по реда на Закона за държавния дълг през 2025 г., до 4.2 млрд. лв.

Компенсации за тока 

През 2024 г. разходите по мерките и програмите в областта на енергетиката за компенсиране на високите цени на електроенергията на небитовите крайни клиенти, са в размер на 761.4 млн. лв., като се предвижда действието на тези мерки и програми да продължи и през 2025 г., се допълва в документа. Като дискреционна разходна мярка за 2025 г. е отразен ефекта от удължаване действието на Програмата за компенсиране на разходите на бизнеса за ток за периода до 31 март 2025 г., с индикативен размер от 446,0 млн. лв.

ФСЕС

Държава очаква приходите във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС) да намаляват в периода между 2025-2028 г.  За прогнозния период приходите на ФСЕС са определени, както следва: за 2025 г. – 1.78 млрд. лв., за 2026 г. – 2.45 млрд. лв., за 2027 г. – 2.55 млрд. лв. и за 2028 г. – 2.4 млрд. лв. За сравнение Фондът очакваше приходи от 2.6 млрд. лв. през 2024 г. 

Причината за промяната в приходите във ФСЕС е продажбата на квоти, при определянето на които е взета предвид негативна пазарна тенденция за месеците до края на действащия ценови период заради свръхпредлагането от страна на ЕК с цел набиране на средства за RePowerEU (което ще продължи и през 2025-2026 г.) и намаляването от 2027 г. нататък на предлагането, което следва да доведе до повишение на цената. Отчетено е вливането на част от приходите от търговете на държавите членки в общия бюджет на ЕС като нов собствен ресурс, като при действието на механизма за солидарност отражението му за България ще е намаление на приходите с около 7% годишно, както и годишно намаление на броя търгувани квоти съгласно действието на Резерва за пазарна стабилност (MSR).