Петте големи прегряващи развиващи се пазара

Те търпят сътресения заради по-високите лихвени проценти на Федералния резерв в САЩ и търговската война

Петте големи прегряващи развиващи се пазара

Снимка: Pxhere

2741 ~ 4 мин. четене
От аржентинското песо до турската лира – валутите на развиващите се пазари понасят големи удари. Икономиките и на двете страни претърпяха големи спадове тази година. Техните валути потънаха заради натиск по различни начини, включително чрез повишаване на американските лихвени проценти, политически сблъсъци и търговската война в света.

От натиска проличаха слабостите на няколко развиващи се пазара и особено зависимостта им от чуждестранните инвеститори, които са склонни да оттеглят вложенията си при обезценяване на местните валути.

Опасенията за Аржентина и Турция накараха някои инвеститори да се оттеглят от други икономики, които смятат за уязвими. Днес курсът на индонезийската валута удари 20-годишно дъно спрямо този на долара.

Ето кои са петте големи развиващи се икономики по света, които търпят негативи от несигурното положение на международните пазари:

1. Турция

Турската лира се срина от смесицата между спорни политики, обърканата икономическа политика и скокове на американските лихвени проценти. От месец януари насам лирата потъна с над 40% спрямо долара.

Много турски компании се опитаха да понижат разходите си по заеми през последните години, теглейки кредити в чуждестранни валути. Сега икономическите анализатори се опасяват, че тези фирми може да не могат да си изплащат заемите, тъй като клиентите им плащат в турски лири. Президентът Реджеп Ердоган допълнително изнерви инвеститорите, игнорирайки призивите за повишаване на лихвите, за спиране на галопиращата инфлация в страната.

Анализаторите коментират, че вредата вече личи в икономическите данни. Сривът на лирата изведнъж накара турските граждани и фирми да се чувстват в по-лошо положение, ограничавайки потребителските разходи и увереността на бизнеса.

2. Аржентина

От началото на годината аржентинското песо загуби над половината от стойността си спрямо американския долар. След като валутата потъна отново тази седмица, правителството поиска от Международния валутен фонд (МВФ) да ускори изплащането на траншовете по 50-милиардната спасителна програма, договорена по-рано през годината.

Аржентинската Централна банка вчера повиши основния си лихвен процент от 45 на 60% в опит да окуражи инвеститорите да не разпродават песо, което би довело до нови сривове на валутата. Банката обясни, че планира да запази лихвите на това ниво поне до декември, а според някои инвеститори те ще останат на това равнище до средата на 2019 г. Ходът на Централната банка обаче не успя да спре движението на аржентинското песо надолу.

Почти 70% от външния дълг на Аржентина е в чуждестранна валута, сочат данни на рейтинговата агенция Moody’s. Изплащането на този дълг ще стане още по-трудно заради потъването на песото.

3. Индия

Днес индийската рупия достигна ново историческо дъно спрямо долара, а от началото на годината курсът на южноазиатската валута се е понижил с почти 10% спрямо този на американската.

Икономиката на Индия засега не показва признаци на слабост. В момента това е най-бързо растящата голяма икономика в света и днес това беше потвърдено от правителствените данни на страната за второто тримесечие на годината.

Индия обаче се сблъсква със сериозни насрещни ветрове. Страната разчита силно на енергийния внос, който я поставя в неизгодна позиция заради нарастващата цена на петрола. Именно затова инфлацията в Индия достигна равнища, които не са комфортни за Централната банка.

Други фактори, оказващи негативно влияние върху местната валута, са световната търговска война и американският Федерален резерв, който повишава основните си лихвени проценти. Всичко това прави активите в индийска рупия и в друга валута на развиваща се държава по-малко атрактивни.

4. Бразилия

Политиката оказва голямо негативно влияние върху валутата на Бразилия през последните месеци. Бразилският реал се обезцени с 20% спрямо долара от началото на януари.

Инвеститорите се опасяват какви ще са резултатите от предстоящите президентски избори, насрочени за октомври. Те се надяват да бъде избран държавен глава, благосклонно настроен спрямо бизнеса, кой да може да направи големи финансови реформи, сред които и да намали бюджетния дефицит на страната.

Актуалните предизборни проучвания обаче показват силна подкрепа за левите кандидати, сред които е и арестуваният бивш лидер Луис Инасио Лула да Силва.

5. Русия

Руската рубла пропада през последните месеци заради икономически санкции. През тази година курсът на валутата се понижи с 15% спрямо този на долара.

Москва от години е притисната от санкциите на Запада, които ѝ бяха наложени заради анексирането на Кримския полуостров. Тази година влязоха в сила още наказателни мерки срещу Русия, след като Обединеното кралство свърза Кремъл с атака с невропаралитичен агент срещу бившия руски шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Към европейските санкции срещу Москва се присъединиха и САЩ, които наложиха санкции срещу няколко руски граждани и компании. Освен това, както и много други страни, Русия също така беше засегната от американските мита върху вносните в САЩ стомана и алуминий.

Инвеститорите се опасяват, че на хоризонта може да има още санкции, включително и такива, насочени срещу руските банки и енергийни компании. Руското правителство от своя страна през последните месеци разпродава американски ценни книжа и изкупува злато. Някои инвеститори смятат, че ръстът в цените на петрола би трябвало да компенсира отслабването на рублата.

Подкрепи Economic.bg