Покрай бюджет 2026 г. управляващите се държат сякаш лошите решения са трудни за вземане. Е, очевидно не са.
Лесно е да похарчиш повече, отколкото имаш, правиш го с висок дефицит и нов дълг. Те го направиха тази седмица.
Лесно е да не предлагаш реформи, защото трябва да се плаща сметката на предходните.
Лесно е да избягваш трудните разговори, защото няма време.
Трудно е, обаче, да се управлява с последствията от нерешителността или безидейността.
Време е управляващите да спрат да съдят едно решение по това как ще изглеждат в деня на приемането му.
Истинският въпрос е: как ще изглежда държавата една година след това решение. Този единствен въпрос може да спести последващи години на разочарования, изтичане на капитал, обедняване и нисък или никакъв растеж.
Преди да предлагат бюджет за 2027 г. е добре управляващите да поспрат и да си представят сметката. Не само финансовата – сметката, измерена в загубено доверие, в кредитен рейтинг, в емигрирали млади хора, в пропуснати инвестиции, в грешно насочени деца към университети, които не добавят стойност или в пациенти, които никога няма да получат грижата, която очакват.
Добрите решения понякога струват скъпо в момента на вземането им. Лошите решения обикновено правят обратното – изглеждат евтини сега и скъпи по-късно.
Ето какво е добре да е ясно.
Не се управлява стабилна и просперираща държава с няколко героични грандомански реформи.
Доброто управление се случва чрез стотици обикновени, но последователни решения – в пенсионната система, в съдебната система, в здравеопазването, в образованието, в администрацията.
Добрата новина е, че бюджет 2027 г. може да бъде добър. Всъщност, всеки бюджет лесно може да е по-добър от гласувания бюджет за 2026 г.
И ако се вземат достатъчно добри малки решения още сега, най-сетне българските граждани и компаниите в страна няма да са в неизгодната позиция да се чувстват прецакани от управление, което има всичко на разположение за реформи, освен идеи и смелост.
ИПИ 
