По следите на облигация за 1 млрд. лева: Пулев уволни хората на Петков в ББР

Служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев уволни двама от членовете на Надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР) – Валентин Михов и Васил Щонов. Същите бяха назначени през 2021 г. от Кирил Петков, тогава в ролята му на служебен министър на икономиката. В посочените мотиви за отстраняването им сега стои планираното, но неосъществено емитиране на облигация за близо 1 млрд. лева.

Уволненията се случват, след като през ноември Пулев първо увеличи състава на Надзорния съвет. Тогава той вкара в него Росен Карадимов и Диляна Иванова, чиито назначения привлякоха вниманието с партийния бекграунд на двамата – първият е бивш кадър на БСП, а тя – на „Има такъв народ“ (б.р. – позната по-рано с фамилията Пешева).

Служебният министър на иновациите и растежа влезе в открит сблъсък с Надзора на ББР, на който условно писа слаб 2 за работата му досега. През септември Пулев разкритикува 3-членния състав, че не си върши работата ефективно и намали драстично заплатите им.

Третият човек в компанията на Щонов и Михов бе Стамен Янев, назначен още по времето на ГЕРБ. За разлика от тях, той запазва поста си и остава в Надзора заедно с кадрите на Пулев.

Като цяло през последните месеци служебният министър е особено активен с рокадите в намиращите се под негова опека структури. Той вече овладя Фонда на фондовете, където създаде двустепенна структура на управление, и назначи Надзорен съвет, който пък увеличи състава на Управителния с още един човек.

Облигацията за почти 1 млрд. лв.

Наред с по-ранните критики относно цялостното лошо, по думите на Пулев, управление на Надзора, като основен мотив за уволнението на Щонов и Михов е посочен случаят с емитирането на облигационна емисия за до 500 млн. евро. То е предложено и задействано през октомври 2021 г. от Управителния съвет, а целта ѝ е да рефинансира дългосрочни задължения на ББР.

Накратко, от изявлението на ведомството се разбира, че облигацията е планирана, без да бъде одобрена от принципала на ББР, а именно ресорният министър под чиято шапка се намира банката. Задължение да направи това е имал Управителният съвет, който обаче няма сведения изобщо да е пристъпил към искане на зелена светлина. Според МИР разрешение не е получено нито от служебния ресорен министър Даниела Везиева, нито от последващия редовен – Даниел Лорер.

Именно липсата на разрешението на министъра за облигацията е трябвало да даде повод да се упражни контрол от страна на Надзорния съвет над Управителния и да не се допуска продължаване на подготовката на облигацията“, пише в позицията на министерството.

В нея се допълва, че УС неправомерно е ангажирал банки и консултанти и е „позволил разход в размер на 929 856 лв.“. Той е направен между януари 2022 г., когато се ангажират банките по сделката, до ноември 2022 г., когато УС взима решението за прекратяване на процедурата. Посочва се, че и то обаче не е потвърдено от новия Надзорен съвет, назначен от министър Пулев.

Междувременно, вчера изпълнителният директор и член на УС на ББР Цанко Арабаджиев коментира пред Nova, че решението за пласиране на облигации на международните пазари е мотивирано от идеята с този заем да се покрие по-ранния и по-скъп такъв, взет от китайски банки. По думите му така е щяло да се спестят 60 – 70 млн. лв.

Той посочи още, че държавната банка няма да може да събере около 300 млн. лв. от големите кредити, раздадени по времето на ГЕРБ. Припомняме, че през 2021 г. стана ясно, че осем фирми (б.р. – включително куха такава, свързана с Румен Гайтански – Вълка) са получили евтините заеми на обща сума около 1 млрд. лв., но без почти никакви обезпечения.