Под формата на игра? Как и кога да подготвим децата за света на парите

Едно от най-желаните умения, които повечето хора биха искали да владеят, е това да управляват парите си разумно и да спестяват. Когато говорим за финансова грамотност се има предвид именно умението ни да боравим с парите. Това е способността за разбиране и ефективно използване на различни финансови умения, като бюджетиране и инвестиране. Затова колкото по-рано човек започне да придобива и повишава тези умения, толкова по-добро ще бъде нивото му на благосъстояние.

Още повече, че с развитието на технологиите се разраства и предлагането на множество финансови продукти и услуги. Тези промени в обществото, както и нарастващата отговорност на всеки да се погрижи за своето бъдеще и финанси, правят още по-наложително хората да разберат как да използват финансовите продукти и услуги отговорно.

В България обаче темата за финансовата грамотност не е толкова популярна. Навлизането ѝ в образователната система е бавно и хаотично. Затова върху плещите на родителите пада отговорността да подготвят децата си за света на парите.

Темата не присъства достатъчно в българското образование, защото я няма като отделен предмет, а като откъслечни теми, пръснати сред другите предмети в основното и средното образование. Това обаче далеч не е достатъчно. Данните и анализите за финансовата грамотност на българските ученици много ясно сигнализират за дефицитите, които имаме, и затова трябва да направим нещо, с което да променим нещата“, заяви пред Economic.bg финансовият експерт Наталия Тодорова.

По думите ѝ темата е важна, защото независимо с каква дейност се занимава човек, иска или не, ежедневно трябва да взема решения за своите финанси. И то без значение дали има ресурс, или не, защото това е тема, която не касае само богатите, а като цяло активното икономическо население.

„Така че, ако искаме едно добре подготвено ново поколение, което да плаща данъци, да пълни хазната на държавата, да продуцира повече блага в икономиката и да осигурява работни места, ние имаме нужда от финансово грамотни хора“, каза Тодорова.

Финансовата грамотност на българите

Тя обясни, че българите са предпазливи по отношение на своите лични финанси, дори много консервативни. Тодорова даде за пример статистиката на БНБ за размерите на депозитите на българското население, която показва, че те са на изключително високо ниво. По думите ѝ в периода на последните 12-18 месеца, когато лихвите се понижиха почти до нула, тази статистика не се е променила.

Всичко това има своето логично обяснение – на първо място – не сме достатъчно финансово грамотни като нация, а и нямаме предпоставки за това, защото поколението на нашите родители не са живели в пазарна икономика, не знаят какво означава предприемачество и инвестиции, а са учени да спестяват „под матрака“. На всичко отгоре са преживели финансовите пирамиди и схеми, които още повече са разклатили доверието им във финансовата ни система“, обясни Тодорова.

Тя разказа и за 13-годишния си стаж в една от най-големите компании за управление на инвестиции и спестявания в България – Expat Capital.

„Там моята роля беше да комуникирам с хора, които търсят решение за личните си спестявания. Всъщност повечето от тези хора имаха нереалистични очаквания към финансовите инструменти и пазари поради незнание“, каза тя.

Тодорова допълни, че тези хора не могат да оценят сами риска, вкарват се в недобри практики, вземат грешни решения и влизат в измамни схеми, защото нямат финансова култура.

Според нея инвестициите в недвижимо имущество са доста често срещана практика и отдава този факт на българската народопсихология – всеки родител иска да осигури за всяко от децата жилище.

„Инвестицията в имот обаче е съпътствана от много други фактори, които повечето хора не оценяват реално – това са рисковете и разходите. Максимата, че инвестицията в недвижими имоти винаги се отплаща, всъщност не е толкова вярна“, твърди Наталия Тодорова.

Финансовата грамотност на децата

По думите на Тодорова обучението по финансова грамотност трябва да започне от най-ранна детска възраст, като всеки един етап има своите особености и начин на поднасяне на информацията.

Задължително e в училищната възраст тази тема да е застъпена, защото когато детето влезе в първи клас, идват джобните пари – първият личен бюджет, който детето трябва да управлява. По-нататък се развиват темите за предприемачеството, за личната инициатива, за труда и това как се изкарват парите”, каза Тодорова.

Според нея обаче темата за парите може да бъде въведена още в предучилищна възраст, защото децата участват активно в живота на семейството и от рано разбират смисъла и функцията на парите като разплащателно средство. Те виждат родителите си как пазаруват и как плащат сметки. Затова, под формата на игра, темата за финансовата грамотност може да бъде въведена още от около 4-годишна възраст по един атрактивен начин.

Наталия Тодорова обясни, че повечето родители и учители се притесняват от темата, защото според тях тя е сложна и скучна, а и самият термин „финансова грамотност“ не звучи атрактивно на учениците.

„Всички се стесняват, казват си, че не са добре подготвени, камо ли да предадат някакво знание на децата. Истината обаче е, че всички ние предаваме тези уроци в движение, искаме или не, защото децата най-вече се учат, като стават свидетели на различните финансови дейности в семейството. Всички родители дават пример, въпросът е доколко се замислят какво е отношението им към парите и какъв урок дават на децата си“, каза още тя.

По думите ѝ е по-добре в училищата да влизат действащи експерти, независимо от коя област на икономиката са.

Истината обаче е, че ако припознаваме тази тема като приоритет и мислим, че тя е важна за по-доброто развитие на следващите поколения, е най-добре тя да бъде въведена като отделен урок или предмет“, допълни Тодорова.

Финансовите уроци

В различните възрасти децата са способни да приемат знания в различна степен, именно затова финансовите уроци трябва да са съобразени с годините им.

„При най-малките например може да се започне с това да познават парите, да могат чисто технически да боравят и да смятат с пари. В първи и втори клас пък се поставят най-важните финансови навици, свързани със спестяването, да речем – с касичката, чрез която много лесно може да бъде преподаден финансов урок за отложеното задоволяване на желания, защото реално това означава да спестяваш. Т.е. показваме на децата как се лишаваме от нещо днес, за да имаме нещо по-важно утре“, заяви Наталия Тодорова.

По думите ѝ чрез пазаруването пък децата могат да разберат, че няма как да притежават всичко, което виждат. Затова родителите трябва да им обяснят как да управляват разходите си, така че да могат да обслужват на първо място нуждите, а след това желанията си.

Джобните също са страхотен инструмент, с който да научим децата на принципите и основите на личното бюджетиране – как чрез личните ни спестявания можем да осигурим по-дългосрочните си нужди, също как да си поставяме финансови цели и как да ги постигаме”, каза Тодорова.

Според нея в тийнейджърската възраст на преден план трябва да е темата за личната инициатива, т.е. какви дейности може да развива детето, които да са полезни за него или за общността, съответно да получава възнаграждение за това. В тази възраст идват и първите предприемачески инициативи, темите за инвестициите, икономиката и финансовите инструменти.

„Хубаво е да има правила, въпреки че всяко семейство си има своя формула за това как да дава джобни на детето си. Може, да речем, джобните да се дават на някаква строго определена регулярна база, както възрастните получаваме възнаграждение или заплата за определен период. Така можем да планираме средствата си за месеца, за да ни стигат“, обяснява още Тодорова.

„По същия начин – детето трябва да знае своята периодичност, за да може да си направи калкулация на разходите и да планира парите си. Детето трябва да е наясно каква ще е сумата и за какво може да я похарчи, т.е. дали парите му включват само дребните удоволствия през деня, или пък се включват и парите му за излизане с приятели, и уроците му по спорт, например. Така детето може да си направи ясен план“, допълни тя.

Наталия Тодорова обясни, че родителите трябва да обсъждат с детето си как те планират своите спестявания, за да може то да разбере дали върви в правилната посока.

Това с годините се променя, ако в началните класове даваме на детето ден за ден пари, то постепенно това може да стане седмица за седмица, а при по-големите и на месечна база. Когато периодът е по-дълъг, става по-трудно за човек да разпределя правилно финансите си“, каза още тя.

По думите ѝ финансово неподготвени родители трудно могат да образоват финансово грамотни деца. Според нея проблемът на финансово неподготвените родители е, че те не могат да припознаят тази тема като важна за доброто развитие и просперитета на своето дете. Тодорова изтъкна, че тук идва ролята на образователната система, защото тя може да помогне на такива деца, които нямат добрия пример в семейството си.

Но ако вече сме осъзнали темата като важна, то на първо място трябва да започнем да образоваме себе си, за да можем да сме добър пример за нашите деца“, каза още тя.

Все пак, голяма част от финансовите навици трудно могат да се култивират на по-късна възраст.

„Това са като хранителните навици, ако цял живот сме били на бургери и кола, на 40 може да се събудим и да си кажем, че ще се храним здравословно и ще променим начина си на живот, за да подобрим здравето си. С финансите е същото – в един момент човек се осъзнава и си казва, че трябва да промени нещо. Затова е важно децата от малки да са наясно как да управляват финансите си по правилния начин“, обясни Тодорова.

Ангажирането на децата в семейния бюджет

Много често родителите изолират децата от темата за парите, вероятно за да не ги притесняват или пък защото е възможно те да споделят някаква по-чувствителна информация сред външни хора. Това обаче лишава децата от възможността да виждат в движение какво е да управляват средствата си.

„Може да се поставят финансови цели не само на детето, а и на цялото семейство, като участват всички членове. Например, семейството да събира пари за почивка през лятото или за някакво друго пътешествие“, каза Тодорова.

Тя обръща внимание и на последното изследване на PISA по отношение на финансовата грамотност на 15-годишните ученици в България, което показва, че те не познават базови финансови документи, например фактура, касова бележка, гаранционна карта и т.н.

Затова в училищна възраст родителите могат да разглеждат със своите деца и ежемесечните си сметки. Това са основите, които трябва да поставим, за да сме сигурни, че след това детето ще има сензитивността, когато стане възрастен и стигне до това да разглежда сложни договори, да чете дребния шрифт и да се запознава с различните специфики на тези документи“, обясни Наталия Тодорова.

По думите ѝ в семействата все повече се използват и технологични средства, с които лесно можем по-добре да управляваме бюджета си.

„Това е нещо близко до децата, те са интуитивни за технологиите, доста платформи вече предлагат и детски акаунти, било то за инвестиции, или за спестяване, детски дебитни карти и др. Тяхната идея е именно от ранна детска възраст да приобщят децата към финансовите теми“, обясни Тодорова.

За самата нея тази тема винаги е била близка покрай работата ѝ, въпреки че преди време в работен план тя по-скоро е била насочена към възрастните.

„Конкретно за децата всичко започна преди 2-3 години, когато в едно издателство, малко на шега, решихме да направим карти за финансова грамотност, насочени към учениците. Сега децата ми са на 4 и 7 години, а тогава дъщеря ми беше на 5 години и я подготвях за първи клас с четене, смятане и т.н. – неща, които образователната система изисква от всеки родител. Но за финансовата грамотност не се замислях“, разказва Наталия Тодорова.

В един момент обаче тя си казва, че е нужно едно добре структурирано знание по темата. Затова всичко, което тя казва на родителите и учителите, реално го прилага на практика вкъщи, със собствените си деца.

В последните години тя провежда много срещи с родители, като фокусът ѝ е насочен основно върху това да им обяснява как да вкарат темата за финансовата грамотност в семействата и впоследствие как те да подходят към децата си.

„Създадох блог, в който пиша по темата. Така започнаха да ме канят и в училищата, където говоря с ученици по темите, свързани с парите и икономиката“, каза още Наталия Тодорова.

Конкурсът „Моята паричка“

Инициативите не стигат дотук. От 20-ти до 26-ти март се провежда глобалната седмица на парите – това е световна инициатива, в която се включват много държави, в това число и България. Junior Achievement Bulgaria е организацията, която е координатор и отговаря за всички активности в рамките на тази седмица. Провеждат се много инициативи, основно в училищата, които да вдигнат флага на темата за парите.

Затова на 20-ти март предстои една нова инициатива, която ще обявим - Националния конкурс за детска рисунка „Моята паричка“. В него ще могат да се включат деца до 12-годишна възраст със задачата да създадат собствен дизайн на банкнота - може да е измислена валута, разменна валута, вече съществуваща валута или валута на бъдещето и т.н.“, коментира Тодорова.

За да могат да направят един такъв проект, освен че е творчески интересен, децата всъщност трябва предварително да се запознаят с това какво представляват парите – какво е изобразено на тях и защо, как са изглеждали те в миналото, какви са сега. Това всъщност е и основната идея на организаторите на конкурса.

„Ще направим и сайт, където ще има много богато образователно съдържание на различни теми, насочено и към родителите, и към децата. Темите ще са за финансовата грамотност, за финансовите навици, за отношението към парите и икономическите процеси“, каза още тя.

По думите ѝ този конкурс е „черешката“, която ще привлече вниманието към една по-сериозна тема, която иначе се припознава като скучна и не толкова интересна. Децата ще могат да предават проектите си до края на април. След това ще има гласуване на публиката на сайта на конкурса, после гласуване на журито и в началото на юни ще се организира награждаване на победителите в конкурса. В журито са хора от банковия сектор, от арт средите, от неправителствения сектор, както и журналисти. 

Накрая ще направим изложба с рисунките както на победителите в конкурса, така и на останалите най-добри проекти в конкурса. Надявам се това да се превърне в ежегодна инициатива“, заключи Наталия Тодорова.