Подкаст | Всяка банка в България може да си позволи 3.2% лихва по депозити
До „година – две“ почти няма да има българин без банкова сметка
Снимка: Красимир Свраков
Всяка банка в България може да си позволи да предоставя по-висока лихва по депозитите и да свали таксите си по своите услуги и продукти. Това мнение изрази Георги Талев, вицепрезидент „Офисна мрежа“ в tbi bank в 11-ия епизод на подкаста на Economic.bg – „Едно наум“.
Банката, която заема десето място в страната по активи, записва рекордни ръстове благодарение на скок на клиентската си база и активите. tbi предоставя и най-високата лихва по депозит към момента в България – 3.2% на година – при заключване на парите за 36 месеца. Банката няма и такси по своята разплащателна сметка.
Ние нямаме такси. Опитахме се да провокираме пазара в тази посока, за съжаление все още не ни следват другите. Според мен банките и приходите, които гонят, трябва да бъдат през кредитните продукти, а не през таксите“, коментира Талев.
По негови изчисления една стандартна разплащателна сметка с дебитна карта на месец излиза между 0 и 10 лв. в зависимост от банката, която избере клиентът.
Справка в отчетите на БНБ показва, че като цяло печалбата на банките основно се дължи на нетните ѝ приходи от лихви, докато тези от такси и комисиони всъщност не са особено високи.
Депозитът и инвестициите
Българинът обича депозита като средство за държане на пари и дори при доскорошните нулеви лихви той продължаваше да вкарва спестяванията си в банките. В последната година обаче те тръгнаха нагоре, като статистиката на БНБ показва, че средно гравитират около 1%.
Можем да си позволим да дадем по-висока лихва по депозита и да отчетем не толкова високи приходи, въпреки че ние растем с огромни темпове и в приходната част, което идва от клиентската ни база. Така че всяка една банка може да си го позволи – въпрос на стратегия и на посока, в която да иска да върви. Не е невъзможно, напротив“, заяви Талев.
Като алтернативни инвестиции той посочи облигациите, чиято доходност може да бъде и по-висока от тази в имот например, която е предпочитаната инвестиция за българите.
„Имотните сделки са тези, които българинът предпочита – там е сигурно, цените се качват, но доходността от инвестицията в имот на годишна база е между 6 и 10%. Има в момента достатъчно други инструменти, които предлагат между 6 и 10%“, посочи още той.
Банката в телефона
Бъдещето на банкирането и следващото голямо нещо на пазара ще бъде т. нар. супер app. Мястото, от което човек да следи сметките си, но и на което да може да си резервира почивка, да си купи телевизор или билет за театър, да си запише час за лекар.
Такива примери има в Европа, като целта е да направим живота на нашите клиенти по-лесен. Ние сме на няколко крачки пред останалите“, посочи Талев.
В по-близък план сред новостите в мобилните приложения е опцията за спестяване, с която ръчно или автоматично да се заделят пари.
Учи на финансова грамотност и култура. Човек трябва да си слага настрани едни пари. Не много банки го предлагат, но ние се опитваме да разчупваме хегемонията“, посочи Талев.
В същото време пък tbi развива своята клонова мрежа – в големи и малки градове, защото „човек има нужда от среща с човек“. Тези места обаче също са дигитализирани, а бъдещето им е основно като място за консултация.
Услугата neon
Една от отличителните черти на tbi е услугата neon, която на практика е комбинация от дебитна карта със шопинг лимит за стоки и услуги до 5000 лв., като при разсрочване до 3 месеца клиентът не дължи лихва. Продуктът е западен модел, а безлихвената опция за разсрочване до 3 месеца е най-предпочитана, показват анализите на tbi. Ползвателите на картата вече надхвърлят 100 хиляди.
Българите и еврото
С оглед на евентуалното влизане на България в еврозоната очакванията на вицепрезидентът на tbi са българите без банкова сметка, които сега са между 12 и 16% от активното население, да спадне до около 0% до „година – две“. Според него евентуалната смяна на валутата вече кара хората без банкова сметка да си открият такава.
Той подчерта нуждата банките и държавата да работят повече за информираността на хората относно смяната на валутата и подчерта, че правителството закъсня със старта на информационната кампания.
Талев обърна внимание и на факта, че превалутирането от лев в евро в tbi вече се извършва по фиксинг на БНБ.
Никой освен нас не го прави, а не знам хората дали са наясно, че на едни 1000 лв. при превалутиране могат да загубят 6 – 7 лв. Ако го погледнем общо на ниво страна, говорим за милиони левове, които можем да спестим на нашите клиенти и ние вървим в тази посока“, коментира Талев.
Материалът е изготвен със съдействието на tbi bank.