Подоходни антикризисни мерки може да има едва догодина

Без фокус и не в правилната посока, на парче, без ясен резултат, проинфлационни и пр. определения бяха използвани от работодателите и синдикатите по адрес на предложените от кабинета антикризисни мерки. Въпреки всички адресирани резерви към плана финансовият министър и вицепремиер Асен Василев се похвали, че социалните партньори са го подкрепили с по-голямата му част по време на днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. 

Голяма част от мерките бяха подкрепени и от работодателите, и от синдикати“, каза той на брифинг след срещата.

Синдикати, работодатели и правителство обсъдиха днес пакета, който трябва да влезе в сила с актуализацията на бюджета от 1 юли. Сред мерките са компенсации от 25 ст. за литър гориво за потребителите, намаляване на ДДС на парното от 20 на 9%, както и нулево ДДС за хляба. Новата формула за пенсиите също бе сред темите.

„Според нас ефектът за бюджета би могъл да е и повече на фона на очакваните приходи и по-високия БВП заради инфлацията. Според нас няма мерки в подкрепа на домакинствата и техните доходи”, заяви Любослав Костов от КНСБ. 

Ние смятаме, че има два проблема. Единият е високата инфлация, която в страната ни е приблизително два пъти по-висока от средноевропейската. Този проблем за момента не е достатъчно добре адресиран. Според това, как ще бъде адресиран в следващите дни, ще решим дали да подкрепим, или не пакета”, заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

„Основният пакет от мерки е насрочен към източниците на инфлация, а именно горивата – газ и петрол, както и по линията на храните – поскъпването на житото, торовете и фуражите”, обясни от своя страна Асен Василев.

Относно критиката на бизнеса, че мерките всъщност са проинфлационни, финансовият министър изтъкна основния си довод против тази теза – че бюджетният дефицит остава в рамките на гласуваните по-рано 4.1% и няма да се повишава. С други думи:

Не се налагат допълнителни средства.“

Василев обясни и защо инфлацията в България е с около 4% по-висока от тази в еврозоната – защото храните и енергията имат твърде голяма тежест в кошницата на българина, а те са и най-засегнати от поскъпването. „Ако имахмe по-голям дял на електрониката, среданата инфлация щеше да е по-ниска“, отбеляза той.

Финансовият министър бе категоричен, че минималната работна заплата няма да се вдига отново, защото е неразумно това да се прави два пъти за една година, а и носи след себе си непредвидимост за бизнеса. Думите му идват по повод искането на КНСБ минималната заплата да стане 760 лева.  

Той се съгласи с критиката, че няма подоходен механизъм за прилагането на мерките. Защити се с това, че към днешна дата държавата не знае кой гражданин какви доходо има. Промяна можело да е налице догодина, когато системите на институциите вече ще работят синхронизирано. 

Където е могло, сме ги таргетирали косвено, както при бензина. Подоходното таргетиране ще може да влезе от догодина в сила.“

Във връзка с доходите президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов посочи, че щом се предвижда повишаване на тавана на пенсиите до 3400 лв., то максималният осигурителен праг също трябвало да се вдигне. По негови думи – на „поне 11 хил. лв.“

В този контекст социалният министър Георги Гьоков каза:

Максималният осигурителен доход ще се увеличава предвидимо. Работим върху формула, ще бъде ясна до края на годината”, заяви социалният министър Георги Гьоков.