Полетът на кюлчетата: Как Мадуро прехвърли злато в Швейцария?

Преди десет години Венецуела тайно е транспортирала злато на стойност близо 5.05 млрд. евро от резервите си, с намерението то да бъде претопено и продадено на международните пазари, предава Euronews.

В рамките на пет години страната е превозила по въздух 127 тона злато до Швейцария – трансфери, които по-късно са били проследени от швейцарските митници, регистриращи и отчитащи всички внос и износ.

Швейцария е водещ международен център за търговия със злато и по стойност е най-големият вносител и износител на злато в света, като митническите данни показват огромни входящи и изходящи потоци през последните години.

Ключово за държава като Венецуела, която се опитва да осребри злато от резервите на централната си банка, е това, че Швейцария е дом на някои от най-големите рафинерии в света. Сред тях са Valcambi, PAMP и Argor-Heraeus, които са концентрирани основно в кантона Тичино.

Рафинериите могат да претопяват и преработват металите в най-високия стандарт на международно търгувани формати, т.нар. „Good Delivery“ кюлчета, както и да осигурят документацията и сертификатите, които улесняват движението и продажбата на златото на глобалните пазари.

Швейцарското правителство дълго време не е публикувало данни за трансфера на венецуелското злато, в съответствие с традицията на страната за максимална финансова дискретност – практика, която и днес я прави привлекателна както за водещи бизнесмени, така и за автократично настроени лидери, търсещи място за съхранение или ликвидиране на активи.

Швейцарската обществена телевизия SRF съобщава, че правителството на Николас Мадуро е изнесло златото в чужбина като „акт на отчаяние“, за да предотврати фалит на държавата, продавайки част от кюлчетата и използвайки друга част като обезпечение по заеми и за рефинансиране на дълга.

Към момента, в който Венецуела изпада в неплатежоспособност през 2017 г., страната вече на практика е изолирана от нормалните механизми за рефинансиране и е изчерпала наличните си твърди валути.

Политически анализ от 2017 г. на Центъра за иновации в международното управление (CIGI) оценява финансовия дефицит на страната на над 12.8 млрд. евро за същата година, като обслужването на облигационния дълг възлиза на около 10.2 млрд. евро, а при включване на плащанията, свързани с Китай, сумата нараства до близо 17.1 млрд. евро.

Според докладите на CIGI, публикувани около момента, в който Мадуро е транспортирал златото до Швейцария, Венецуела е имала „значителен финансов недостиг“ и „ограничени активи или политически възможности за неговото покриване“.

Приходите от износ на петрол – основният и продължаващ да бъде източник на долари за държавата – са се сринали, като според CIGI „експортните приходи са крайно недостатъчни, за да покрият обслужването на облигационния дълг през тази година“.

По данни на SRF, след претопяването част от венецуелското злато вероятно е било транспортирано до други държави, като Великобритания – също ключов международен център за търговия със злато, а голямо количество е било продадено на Турция.

По онова време вносът на злато в Швейцария не е нарушавал никакви санкции. Подобни сделки обаче днес биха били изключително малко вероятни, след като Федералният съвет затяга правилата за финансови транзакции през 2018 г. след въвеждането на мащабните санкции срещу Венецуела, синхронизирайки се с мерките на ЕС.

Така опитът за предотвратяване на държавен фалит чрез изнасяне на златните резерви в чужбина до голяма степен се проваля. Още през 2017 г. Венецуела не успява да изпълни задълженията си и не е в състояние нито да погасява дълговете си, нито да плаща дължимите лихви.

Настоящият външен дълг на страната се оценява на до 145.4 млрд. евро – сума, равняваща се на два пъти годишния икономически обем на Венецуела, което на практика я прави фалирала държава.