POLITICO очаква европарламентът да отхвърли Екатерина Захариева

Не са чести случаите, когато Европейският парламент доминира над Европейската комисия, но сегашният момент е точно такъв. В следващите няколко седмици европейските депутати ще правят изслушвания на номинираните от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен кандидат-комисари. Не очаквайте всички те да оцелеят, пише европейското издание POLITICO.

За изминалите десет години Европарламентът е отхвърлял поне по един кандидат на всеки няколко нови комисии. Общо седем души са влизали в парламента като кандидат-комисари и са излизали като обикновени граждани.

През 2004 г. кандидатът на Италия бе отхвърлен поради хомофобските си и женомразки коментари, докато латвиецът бе отрязан, след като парламентът реши, че не е направил достатъчно, за да обясни предишни финансови нередности.

През 2009 г. Румяна Желева, кандидатът на България, трябваше да се откаже от комисарския си пост поради връзки с лобистка фирма и, според евродепутати, поради липса на познания за портфолиото ѝ, пише POLITICO.

През 2014 г. словенският кандидат също бе отхвърлен след катастрофално представяне пред ЕП.

Най-много глави „изхвърчаха“ през 2019 г., последният път, когато депутатите демонстрираха силата си. Тогава трима кандидати бяха отхвърлени – този на Румъния след дарение чрез заем за нейната социалистическа партия, този на Унгария, чиято адвокатска кантора бе работила за правителството на страната, което предизвика опасения за конфликт на интереси, и кандидатът на Франция, свален от пост заради опасения около работата ѝ в американски мозъчен тръст.

Този път обаче лидерите на парламентарните групи в ЕП казват, че искат процесът да приключи бързо, за да може новата ЕК да започне да работи. Това означава, че те може и да се въздържат от подобни действия, за да избегнат групови нападки срещу кандидатите на конкурентни политически формации, но не разчитайте много на това, пише още изданието.

Ако парламентът все пак реши да отреже парчета от „тортата“ на Фон дер Лайен, ето списък с кандидатите, които най-вероятно ще отпаднат.

Черната овца

• Оливер Вархелйи (Унгария) с ресор "Здраве и благосъстояние на животните".

Не е тайна, че изборът на унгарския премиер Виктор Орбан е изправен пред трудно изслушване. Като комисар по "Въпросите на съседството и разширяването" по време на първия мандат на Фон дер Лайен, Вархелйи беше обект на критики от Брюксел заради подкрепата му за страни кандидати, които станаха причина за пораждането на опасения относно върховенството на закона и демокрацията. Евродепутатите може би си спомнят и случая през 2023 г., когато той ги нарече „идиоти“.

Въпреки че според слуховете Будапеща има резервен план в лицето на депутата Енико Гьори, някои се опасяват, че липсата на подкрепа за Вархелйи може да позволи на Орбан да притисне Брюксел, като не предложи негов заместник. Все пак има широко съгласие в ЕП, че той е кандидатът, който най-вероятно ще бъде свален.

Падналият посланик

• Марта Кос (Словения) с ресор "Разширяване".

Кос бе избрана в последния момент от своето правителство, след като Урсула фон дер Лайен притисна страната да номинира жена кандидат. Въпреки че документите ѝ изглеждат обещаващи, тя вероятно ще бъде разпитана за комптенециите ѝ. Кос подаде оставка като словенски посланик в Германия и Швейцария през 2020 г., след обвинения в лош мениджмънт и четириседмично разследване от външното министерство, според словенските медии.

Връзките ѝ с една от най-големите лобистки фирми в света също няма да останат незабелязани. Кос е работила за консултантската компания за глобални комуникации Kreab като старши съветник, предлагайки „своите задълбочени познания по лидерство, комуникация, въпроси, свързани с пола, политически въпроси и външни отношения, особено в немскоговорящите страни и Югоизточна Европа“, става ясно от сайта на компанията. Кос каза пред POLITICO, че не вижда себе си като лобист, нито е вписана като такъв в регистъра за прозрачност на Европейския съюз.

Тя също така ще трябва да преодолее обвиненията от словенската делегация на ЕНП за нейни предполагаеми връзки с полицията в бивша Югославия, както съобщава Euronews – обвинение, което тя многократно отрича.

Лицето на Белгия

• Хаджа Лахбиб (Белгия) с ресор "Подготовка, управление на кризи, равнопоставеност".

Парламентът едва ли ще е склонен да свали една от малкото жени в екипа на Фон дер Лайен, а и портфолиото на Лахбиб не е едно от най-желаните. И все пак, като външен министър на Белгия тя бе лицето на пресседателството на Съвета на ЕС миналата пролет и е по-добре да се подготви за интензивен разпит. Вероятно тя ще се сблъска с въпроси за миналото си, особено по отношение на нейно пътуване до Крим, финансирано от Русия, по времето, когато е била журналист, както и въпроси за случая с визите за ирански чиновници, заради който почти загуби позицията си на външен министър.

Мишената

• Екатерина Захариева (България) с ресор "Стартъпи, проучвания и иновации".

Има враждебност срещу Екатерина Захариева, бившият външен министър на България. През 2018 г. тя попадна в скандал, свързан с продажбата на българско гражданство, напомня POLITICO. Както написа и Euractiv тогава, бивш служител на имиграционните служби обвини Захариева, че просто се с съгласила с измамата като тогавашен министър на правосъдието. Захариева отхвърли обвиненията, а съдебни действия по този въпрос липсваха, както по много други скандали в страната. Политическите ѝ опоненти обаче вероятно са нетърпеливи да ѝ напомнят за връзката ѝ със случая.

Новакът

• Гленн Микалеф (Малта) с ресор "Справедливост между поколенията, младежта, култура и спорт".

Изборът на Малта учуди членовете дори на Лейбъристката партия на Микалеф поради липсата на опит за позиция, която често се заема от бивш премиер или друг висок политически пост. 35-годишният Микалеф бе началник на кабинета на премиера Робърт Абела и познава добре Брюксел, тъй като някога ръководи отдела на Малта, отговарящ за координацията с ЕС. Всичко ще се сведе до това дали евродепутатите ще сметнат този бекграунд за подходящ за даденото портфолио.