Q&A: Права и задължения на служител и работодател по време на COVID

Кога е необходим зелен сертификат за работа, какво представлява той? Служителят има ли право на отпуск заради COVID-19? Намаляват ли се месечните възнаграждения, ако работното време бъде съкратено? Какви са мерките за подкрепа на заетостта, които действат?

Отговорите на тези и други актуални въпроси, с които се сблъскват трудещите се в настоящата извънредна ситуация, дават от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) със своя Наръчник с практически съвети и насоки за работа по време на COVID пандемия.

Кога е необходим зелен сертификат за работа?

Съгласно заповедта на министъра на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров от 19 октомври, работодателите в лечебните заведения за болнична помощ, комплексните онкологични центрове, диализните центрове, хосписите и домовете за възрастни хора трябва да организират работния си процес така, че служителите да притежават валиден документ за ваксинация, преболедуване или изследване от тест, ако искат да изпълняват длъжността си.

Как работещите могат да получат своите сертификати?

За издаването на сертификата отговарят националните органи. Например, той може да бъде издаден от центрове за извършване на тестове, здравни органи или направо чрез портал за електронно здравеопазване.

• Сертификатите за ваксинация се издават от държавата от ЕС, в която е извършена ваксинацията.
• Сертификатите за направен тест се издават от държавата от ЕС, в която е извършен тестът.
• Сертификатите за преболедуване се издават от държавата от ЕС, в която се намира преболедувалото лице.

Цифровата версия може да се съхранява на мобилно устройство. Гражданите могат също така да поискат сертификата на хартиен носител. И при двете версии ще е налице QR код, който ще съдържа съществената информация, както и цифров подпис, гарантиращ автентичността на сертификата.

Кой трябва да заплати тестовете за COVID-19 на работа?

В Наръчника на КНСБ ясно се посочва, че когато законът изисква от работодателите да се правят такива тестове, тяхно задължение е да го заплащат. Работодателят няма право да удържа от заплатите на работниците и служителите пари, които е дал за тестове. Те се вписват като разход на фирмата за грижа за служителя.

Paбoтoдaтeлят мoжe дa изиcĸвa oт paбoтниĸa и cлyжитeля cи дoĸyмeнт, чe e здpaв. Πpи пocтъпвaнeтo нa paбoтa ce изиcĸвa мeдицинcĸo, a в зaĸoнa пишe, чe мoгaт дa ce изиcĸвaт и дpyги дoĸyмeнти – тoecт cepтифиĸaт зa вaĸcиниpaнe, тecт, c ĸaĸвoтo мoжe дa дoĸaжe, чe e здpaв.

Тecтoвeтe зa ĸopoнaвиpyc влизaт в ocигypявaнeтo нa бeзoпacнa paбoтнa cpeдa зa xopaтa, ĸoeтo cъщo влизa в зaдължeниятa нa paбoтoдaтeлитe. Eднa oт нaй-вaжнитe oтгoвopнocти нa paбoтoдaтeля e дa ocигypи бeзoпacни ycлoвия нa тpyд.

Може ли работодателят да задължи служителите да се ваксинират?

Ваксинирането срещу коронавирус е доброволно и право на всеки човек е да направи личен избор. Личният избор може да бъде продиктуван от всякакви причини – здравословни, религиозни, семейни, професионални и всякакви други причини, които са обективни или субективни и никой няма право да оказва влияние чрез натиск върху тях.

Правото на труд е уредено от редица международни, европейски и национални закони, като това право абсолютно никъде не е обвързано с решението на гражданите и предприетите от тях действия за ваксиниране или не, посочват от КНСБ.

Право на отпуск поради COVID-19

Когато поради обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка със заповед на работодателя или със заповед на държавен орган е преустановена работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие. Това се отнася и за работник или служител, който не е придобил 4 месеца трудов стаж.

Както е видно от разпоредбите в закона, работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие, включително на онзи, който не е придобил 4месеца трудов стаж. Това право може да се реализира при следните обективни предпоставки: обявено извънредно положение; обявена извънредна епидемична обстановка; заповед на работодателя за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители; заповед на държавен орган за преустановяване работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.

В закона също е уредено, че работодателят е длъжен да разрешава ползването на платен годишен отпуск или на неплатен отпуск при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка по искане на:

• Бременна работничка или служителка, както и на работничка или служителка в напреднал етап на лечение ин-витро;
• Майка или осиновителка на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
• Работник или служител, който е самотен баща или осиновител на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане независимо от възрастта му;
• Работник или служител, който не е навършил 18-годишна възраст;
• Работник или служител с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто;
• Трудоустроен работник или служител;
• Работник или служител, боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването.

Законодателят урежда също, че времето, през което се ползва този отпуск се признава за трудов стаж.

Обърнете внимание, че законът не е установил кой платен годишен отпуск се предоставя – дали за текущата година или такъв, който не е бил ползван в предходни години. Това е въпрос на преценка от страна на работодателя“, посочват от КНСБ.

Не могат да ни уволнят, ако сме с коронавирус

В закона в уточнено, че работодателят не може да връчи заповед за уволнение към момент, в който работник или служител е започнал ползването на разрешения му болничен. Закрилата на работника или служителя обаче не е приложима в случаите, когато, дори и да е бил в разрешен отпуск според издадения му болничен лист, работещият се е явил на работното си място, не е представил издадения болничен лист и не е уведомил работодателя, че се намира в надлежно разрешен отпуск поради болест.

Основанията, при наличието на които работодателят прекратява трудовия договор на работника или служителя с предизвестие, са регламентирани в Кодекса на труда. Правото на работодателя да прекрати трудовия договор с предизвестие означава, че той дължи предизвестие на работника или служителя.

Признават ли се болничните дни за трудов стаж?

Кодексът на труда предвижда случаи, при които при наличие на трудово правоотношение за определено време, през което работникът и служителят не е работил, се признава за трудов стаж.

За трудов стаж се признава и времето по трудово правоотношение, през което работникът или служителят е ползвал неплатен отпуск за временна неработоспособност (болничен).

1. Ползваните платени отпуски независимо от тяхното основание и начина на заплащането им; 

Припомняме, че работникът или служителят има право на отпуск при временна неработоспособност поради общо заболяване или професионална болест, трудова злополука, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

       2. Ползваните неплатени отпуски за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.

Какво трябва осигури работодателят при работа от разстояние на своите служители?

Ето кои са нещата, които работодателят трябва да осигури, ако компанията работи в дистанционен режим:

• Необходимото за извършване на работата от разстояние оборудване, както и консумативи за функционирането му:
• Програмно (софтуер) осигуряване;
• Техническа профилактика и поддържане;
• Устройства за комуникация с работника или служителя, извършващ работа от разстояние, включително интернет свързаност;
• Защита на данните;
• Информация и изисквания за работата с оборудването и поддържането му в изправност, както и за законовите изисквания и правила, в т.ч. такива на предприятието в областта на защитата на данните, които ще се използват по време на работата от разстояние;
• Система за наблюдение, ако такава се налага да бъде монтирана на работното място и е получено писмено съгласие на работника или служителя за това; в тези случаи задължително се зачита правото му на лично пространство;
• Други технически или документни пособия съгласно индивидуалния и/или колективния трудов договор.
• В индивидуалния трудов договор може да се уговори използването на собствено оборудване на работника и служителя, както и всички права и задължения, произтичащи от това
• Между работодателя и работника или служителя трябва да се уговарят условия за предотвратяване на злоупотреба, с предоставените му оборудване, интернет и комуникационни връзки.
• При този вид работа работодателят изрично определя времето, през което работникът или служителят има задължение да е на разположение за осъществяване на комуникационна връзка със самия работодател или с неговите търговски партньори.
• Действително отработеното време се отразява ежемесечно в документ по образец, утвърден от работодателя.

Намалява ли заплатата при намалено работно време?

Работодателите масово предприемат действия по въвеждане непълно работно време, т.е. от 8-часов, работниците преминават на 4-часов работен ден, като по този начин искат да намалят и заплащането, което да бъде пропорционално на отработеното време. Имат ли обаче право работодателите да намаляват по този начин трудовото възнаграждение?

Едностранно въведеното непълно работно време не води и до едностранно намаляване на трудовото възнаграждение.

Приетите промени чрез Закона за мерките и действията по време на извънредното положение дава право на работодателя да въведе непълното работно време с акт, заповед на работодателя, в която да бъде посочен период от време на работните часове, т.е. колко работни часа за деня да имат работниците, за кои от тях се отнася, както и някои други евентуални подробности. Заповедта се свежда до знанието на съответните работници и служители и вече е в действие.

Чрез тази заповед за намаляване на работното време обаче не може да се определи нов, намален размер на заплата, съответстваща на намалените работни часове.

Тук не става въпрос за спор дали размерът на възнаграждението следва да се намали. То обективно следва от намаленото едностранно от работодателя работно време. Въпросът обаче е как да бъде направено това. Честата допускана грешка от работодателя е да определи в заповедта възнаграждение „пропорционално на отработеното време”, но това не съответства на Кодекса на труда“, коментират от КНСБ.

Кодексът на труда в България предвижда, че изменение на размера на възнаграждението се допуска само и единствено по писмено съгласие между страните.

В случай че работникът или служителят не е съгласен с предложената от работодателя промяна в условията на възнаграждението и не да подпише допълнителното споразумение, то не поражда правни последици. Остават да действат клаузите на подписания от двете страни досегашните условия на трудовия договор или допълнителното споразумение към него.

По отношение на размера на трудовото възнаграждение законът дава право на работодателя единствено и само едностранно да го увеличава.

Мерките в подкрепа на работодателя

Правителството взе решение да удължи мерките за запазване на заетостта в подкрепа на засегнатите от ограничителните мерки бизнеси в страната – чрез „60/40“, която ще действа до края 2021 г., и „Запази ме“, по която ще може да се кандидатства за юли.