Правителствените разходи подхранват инфлацията
Според КРИБ бюджетните разходи са много над нивата от 2019 г. и правителството води проциклична политика
Доклад на КРИБ:
През следващите 6 – 12 месеца икономическите перспективи пред България са по-скоро отрицателни. Инфлацията вероятно ще остане много висока, докато по-затегнатата парична политика в световен мащаб ще тласка лихвените проценти нагоре. Растежът на БВП вероятно ще продължи да се забавя през останалата част на 2022 г., като е възможна рецесия през 2023 г.
Това се посочва в анализ на Конфедерацията на работодателите и индустриалците (КРИБ) – „Макроикономически монитор – началото на 2022“, който бе представен вчера пред европейски посланици и дипломати в България, и предоставен на БТА.
Според най-голямата работодателска организация правителствената политика е проциклична, като държавните разходи остават много над равнището отпреди пандемията и продължават да се покачват много.
Според КРИБ има редица признаци, че икономическата активност се движи с неустойчиво високи темпове вече няколко тримесечия, което усилва инфлационния натиск. Сред тези признаци се изтъква това, че инфлацията при производителите и при потребителите продължава да се ускорява в началото на 2022 г., като достига най-високото си равнище от 1998 г. насам.
Брутният вътрешен продукт (БВП) продължава да се покачва с добър темп от 4% през първото тримесечие на 2022 г., но е спаднал в сравнение с растежа от 5% през четвъртото тримесечие на 2021 г.
Ръстът на разходите за крайно потребление е намалял с 2 процентни пункта през първото тримесечие на 2022 г. Отрицателният принос на нетния износ към БВП се повишава до най-високото си равнище от 2008 г. насам. Ръстът на потреблението на домакинствата и правителството от началото COVID пандемията е на по-високо ниво, отколкото през периода непосредствено преди това (2018 – 2019 г.). Междувременно безработицата записва нови рекордни спадове от третото тримесечие на 2021 г. до момента.
Данните за БВП за първото тримесечие на 2022 г. и особено последните търговски данни показват признаци на забавяне на частното потребление, което според КРИБ се дължи на натиска на високата инфлация.