Инфраструктура Обновена
Правителството предлага България да се раздели на четири района
Обсъжда се районите да нямат административни центрове
~ 1 мин.
Районите за планиране в страната да бъдат четири и да нямат административни центрове. Това предвиждат промените в Закона за регионалното развитие, съобщи при участието си в годишната среща на местните власти в курорт "Албена" министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. Тя обясни, че в предложението е заложен нов териториален обхват и вариант с четири района - Дунавски, Черноморски, Югозападен и Тракийско-Родопски район.
В момента районите в страната са шест - Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен. Една от причините за нуждата от прерайониране идва от това, че най-бедният регион в ЕС – Северозападна България, вече не отговаря на критериите за европейско финансиране за новия програмен период.
В Закона за регионалното развитие няма да се определят административни центрове на районите. Предвижда се да могат да бъдат определени градове, в които да се осъществяват функции по планиране, програмиране, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие.
„С промените се предлага нова система от документи за стратегическо планиране на регионалното развитие. Предвижда се с нея да се въведат нов тип документи на всяко ниво, обединяващи стратегическото и пространствено планиране на регионалното развитие, като ще отпаднат стратегическите документи на областно ниво“, обясни Аврамова.
Друго предложение е общинският план за развитие да включва и интегриран план за градско възстановяване и развитие. „Нов момент ще има и при организацията на управление на регионалното развитие“, съобщи още регионалният министър. „Предлага се въвеждане на двустепенен модел на управление на регионални съвети за развитие в регионите, който ще включва управленски и експертно-технически състав“, заяви тя.
В момента районите в страната са шест - Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен. Една от причините за нуждата от прерайониране идва от това, че най-бедният регион в ЕС – Северозападна България, вече не отговаря на критериите за европейско финансиране за новия програмен период.
В Закона за регионалното развитие няма да се определят административни центрове на районите. Предвижда се да могат да бъдат определени градове, в които да се осъществяват функции по планиране, програмиране, ресурсно осигуряване, наблюдение и оценка на регионалното развитие.
„С промените се предлага нова система от документи за стратегическо планиране на регионалното развитие. Предвижда се с нея да се въведат нов тип документи на всяко ниво, обединяващи стратегическото и пространствено планиране на регионалното развитие, като ще отпаднат стратегическите документи на областно ниво“, обясни Аврамова.
Друго предложение е общинският план за развитие да включва и интегриран план за градско възстановяване и развитие. „Нов момент ще има и при организацията на управление на регионалното развитие“, съобщи още регионалният министър. „Предлага се въвеждане на двустепенен модел на управление на регионални съвети за развитие в регионите, който ще включва управленски и експертно-технически състав“, заяви тя.
