Енергетика
Правната комисия отхвърли ветото върху антикорупционния закон
Според президента Румен Радев няма реална воля за борба с корупцията
~ 2 мин.
С 10 гласа „за”, 7 „против” и нито един „въздържал се”, на извънредно заседание Правната комисия преодоля ветото на президента Румен Радев върху Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). Президентът веднага коментира гласуването, като според него то показва липса на воля за борба с корупцията.
„Това не е изненадващо за мен. Всички дебати около антикорупционния закон и особено събитията от днес показват, че няма политическа воля за реална и всеобхватна борба с корупцията. Явно тази борба ще продължи да се води от гражданите и от медиите“, коментира държавният глава пред журналисти, цитиран от „Фокус“.
На въпрос дали ще сезира Конституционния съд, Радев каза само, че приетият закон няма да доведе до реални промени, каквито хората очакват.
На 2 януари 2018 г. държавният наложи вето върху приетия на второ четене Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). В мотивите бе записано, че с приетия на 20 декември 2017 г. антикорупционен закон не се създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията и дори ще затруднява борбата с нея.
Аргументите на държавния глава да върне закона за ново обсъждане в парламента бяха в няколко посоки. На първо място, според него, амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, посочвайки изчерпателно в чл. 1, т. 1 „мерките за противодействие на корупцията“, не е реализирана чрез неговите разпоредби. В мотивите се посочва, че в чл. 3, ал. 2 противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта.
Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, президентът счита, че то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер. Принципно различният им характер, според мотивите, е виден и от съдопроизводствените правила - за съдебните производства относно конфликта на интереси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на незаконно придобито имущество – Гражданският процесуален кодекс.
„Това не е изненадващо за мен. Всички дебати около антикорупционния закон и особено събитията от днес показват, че няма политическа воля за реална и всеобхватна борба с корупцията. Явно тази борба ще продължи да се води от гражданите и от медиите“, коментира държавният глава пред журналисти, цитиран от „Фокус“.
На въпрос дали ще сезира Конституционния съд, Радев каза само, че приетият закон няма да доведе до реални промени, каквито хората очакват.
На 2 януари 2018 г. държавният наложи вето върху приетия на второ четене Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ). В мотивите бе записано, че с приетия на 20 декември 2017 г. антикорупционен закон не се създава адекватна нормативна основа за справяне с корупцията и дори ще затруднява борбата с нея.
Аргументите на държавния глава да върне закона за ново обсъждане в парламента бяха в няколко посоки. На първо място, според него, амбицията на закона да бъде кодифициращ акт в материята за противодействието на корупцията, посочвайки изчерпателно в чл. 1, т. 1 „мерките за противодействие на корупцията“, не е реализирана чрез неговите разпоредби. В мотивите се посочва, че в чл. 3, ал. 2 противодействието на корупцията е сведено само до мерките, посочени в този закон и осъществявани единствено от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, а извън обхвата на закона остават редица органи и звена с функции в областта.
Що се отнася до законовото решение за приобщаване и на функциите по отнемане на незаконно придобитото имущество, президентът счита, че то е спорно, тъй като обществените отношения по установяване на конфликт на интереси и по гражданската конфискация са разнородни по характер. Принципно различният им характер, според мотивите, е виден и от съдопроизводствените правила - за съдебните производства относно конфликта на интереси се прилага Административнопроцесуалният кодекс, а за отнемането на незаконно придобито имущество – Гражданският процесуален кодекс.
