Компании
Православната църква отбелязва Преображение Господне
Празникът се свързва с промяна и с нова надежда
© ECONOMIC.BG / БГНЕС
~ 2 мин.
На 6 август Българската православна църква отбелязва един от най-светлите си празници – Преображение Господне. На този ден по стара традиция се извършва освещаване и благославяне на ново грозде, както и различни плодове.
Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли.
Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей", а в Българската православна църква – "Освещаване на гроздето".
Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата.Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече.
Началото на празника е в първите векове на християнството и е свързано с едно от най-важните евангелски събития – явяването на Иисус Христос в небесна слава пред трима от най-близките му ученици.
Апостолите не допускали, че Иисус Христос ще понася унижения и страдания – според тях това било несъвместимо с величието и славата Му. Той им говорил често за страданията, които го очакват, за смъртта и възкресението си.
За да укрепи вярата на учениците си, Иисус Христос решил да покаже на трима от апостолите истинната си небесна слава. Заедно с Петър, Иаков и Йоан се изкачил на планината Тавор в Галилея, отдалечил се от тях и започнал да се моли.
Скоро те заспали, а когато се събудили, видели своя Учител напълно преобразен. Това чудодейно събитие трябвало да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания, да укрепи вярата им в Неговата Божествена природа.
За всички вярващи християни и до днес Преображение Господне е свързано с промяна и с нова надежда. Затова празникът се отбелязва в края на християнската църковна година.
На този ден в Светата Литургия на православните храмове се прибавя специален Тропар (молитвено песнопение) със старославянското название "Начатки овощей", а в Българската православна църква – "Освещаване на гроздето".
Защото, ако в северните православни земи в началото на август има само ябълки, то в българските по-южни земи вече е откъсната първата чепка грозде. За първи път то се освещава в храма и се яде на празника Преображение Господне.
Според българския народен календар на 6 август настъпва трайно преобразяване в природата.Слънцето обръща гръб на лятото и лице към зимата, щъркелите се събират на ята, преди да отлетят към топлите земи.
Според вярванията на този ден се отваря небето и ако някой види това, се сбъдва всичко, което си нарече.
