Празнуваме Еньовден - денят на лечебните билки

Празникът съчетава езическите ритуали и християнската традиция

Празнуваме Еньовден - денят на лечебните билки
4955 ~ 1 мин. четене

В нощта на 23 срещу 24 юни по стара народна традиция се отбелязва Еньовден - древен езически празник в чест на лятното слънцестоене. В различните части на България той се нарича още Среди лето, Яневден, Иванден, Иван Бильобер. На същата дата източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител.

Според народното поверие от този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината клони към зима.

Смята се, че в нощта срещу Еньовден билките имат най-голяма сила. Според преданията тогава всяка билка добива целебна сила, всяка магия хваща и всяко гадание се сбъдва.


Затова на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използват за лек и магии през цялата година. От набраните билки се увива венец, през който се провират всички, за да са здрави през годината. В него се вплитат 77 и половина лечебни, магьоснически, любовни и разделни билки, колкото са и болестите по човека. 

Еньовденският венец се пази до следващата година и с неговите билки се лекуват заболелите през годината хора и животни. 

През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало с нея. 

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Яни, Яна, Янко, Янислав, Янислава и всички с имена на билки.

Честит Еньовден! 

Подкрепи Economic.bg