Предприемачи в науката

На теория има основи за академичен бизнес, на практика е въпрос на упорит труд, въпреки условията

Предприемачи в науката

Козметичните продукти на екипа на доц. д-р Тепавичарова

Снимка: Красимир Свраков

540 ~ 4 мин. четене
Автор: Мая Цанева

Има ли история предприемачеството в научните среди, успешни колаборации между фирми и университети, научни институти в България? Отговорът „не“ е клише, казват учени и предприемачи, които без шум превръщат теорията и практиката в истински бизнес, дори и да не се определя точно така.

В Стратегията за развитие на висшето образование в РБългария за 2014 – 2020 г. се предвижда премахване на нормативните пречки за стопанската дейност на висшите училища. В Закона за висше образование се регламентира създаването на търговски дружества. „Това обаче са документи, които не могат да създадат спин-офи“, обяснява Милена Петкова, изпълнителният директор на фондация „Карол Знание“. Тя работи по програмата „Предприемачи в науката“, която помага на учените у нас да изградят умения за предприемачество. Петкова цитира 51% от запитаните от анкета - според тях липсата на опит и подготвени кадри в академичните среди пречи на българските университети да инкубират компании. 33% посочват недостатъчната подкрепа от страна на бизнеса. Но 81% от анкетираните биха участвали в спин-оф. „Това е сериозен знак, че в академичната общност има разбиране и нагласа за промяна, има и доверие към екипа в съответния университет“, казва Петкова.

Самофинансиращи се проекти

В България няма статистика за академичното предприемачество, но има достатъчно успешни примери за самофинансиращи се проекти, които десетилетия наред разработват и комерсиализират продукти.

 Доц. д-р Стефка Тепавичарова

Доц. д-р Стефка Тепавичарова и колегите ѝ от лаборатория “Солеви системи и природни ресурси” на Института по обща и неорганична химия – БАН стоят зад козметичните продукти с марките Black Sea Stars, Sea Stars и Solilug. „Преди 20 години стартирахме с идеята курортите по българското Черноморие да предлагат процедури с продукти от Черно море. Разработвахме продукти за нуждите на техните клиенти. Вече имаме над 200 продукта, които предлагаме чрез дистрибутори“, казва тя. Този проект се издържа сам, екипът ни разработва сам технологиите, организира сам производството на поръчани количества, разширява научните изследвания, внася необходимите отчисления към института. „Аз и моят екип работим за института, за БАН, а не за наши частни фирми. Проектът е по-скоро аналог на „спин-ин“ фирма. Създаването на частен бизнес, аналог на „спин-оф“ фирма, в нашия случай би трябвало да е с ново начало, нова идея, да използва генерираното интелектуално знание, но да започва от нулева точка, а не да повтаря и конкурира постигнатото в БАН“, е нейното мнение.

Бизнеси с мисия

Д-р Благовеста Крачанова

Проф. дхн Христо Крачанов поставя началото на технологиите и рецептурите за различни плодови напитки, когато е начело на Катедрата по органична химия и биохимия при ВИХВП (сега Университет по хранителни технологии). Основава научно-производствена лаборатория при катедрата, както и научно-изследователска лаборатория на БАН в Пловдив. „Двете звена се обединиха за нови продукти и технологии за хранителната промишленост. Постепенно се самофинансираха чрез научно-изследователски проекти и собствена производствена дейност. През 2003 г. баща ми създаде фирма „ВИТАНЕА”, което осигури жизненост на научно-производствената дейност“, разказва д-р Благовеста Крачанова, съосновател на фирмата. „ВИТАНЕА” финансира двете лаборатории до 2019 г. и планира през 2021 г. да продължи.

Наука + бизнес = ?

„Бизнесът в България винаги казва, че има пари, но няма проекти“, припомня Милена Петкова.

 Милена Петкова

За д-р Крачанова няма нищо по-практично от една добра теория. Фирмата се ползва от услугите на учени от УХТ и от БАН, но и от медицински университети и болнични заведения. „Използването на резултатите от труда на учения е полезно в производствената и предприемаческата дейност. Това се отразява добре и на авторитета на фирмата, особено когато се произвеждат хранителни продукти. Но в България не са много бизнесите, които са готови да финансират науката и затова не са много спин-ин или спин-оф компаниите“, пояснява тя.

„За да се насърчи предприемаческия дух на учените, е необходимо трудът им да бъде подобаващо оценяван. Учените в БАН се атестират, без да се оценяват техните иновации и икономически ефект“, коментира доц. д-р Тепавичарова. Тя смята, че работата по самофинансиращи се проекти е добра формула за научни и приложни разработки. Признава, че за разлика от гъвкавостта на частните фирми, в научните организации не винаги е лесно колективно да се вземат правилните решения. Така например, „предложението ни при стартиране на проекта за създаване на търговска група бе важно, за да затворим цикъла на реализация на производството, но не беше оценено от института като важно звено в развитието на този проект.“

Милена Петкова припомня няколко успешни международни спи-оф компании с българско участие. Д-р Димитър Димов, заедно с един от професорите си в University of Exeter във Великобритания, основава компания с нова технология, която повишава якостта на бетона и намалява неговия въглероден отпечатък. Concrene Limited се оценява на между 3 и 4 млн. паунда. Проф. Мартин Вечев е съосновател на няколко спин-офа, два от които са придобити. Третият му спин-оф LatticeFlow получи финансиране в размер на 2.8 милиона долара от фондове за рисков капитал.

„В България вече съществуват предприятия, чието производство се гради на научни иновации на учени от вузове и БАН, като например компанията на моите родители. През 2003 г. аз и съпругът ми, италианец, се върнахме в България, за да продължим работата им. Ние вярвахме, че науката и бизнеса трябва да си помагат. Моите родители възпитаха мен и сестра ми да вярваме в науката“, завършва д-р Крачанова.

Коментари: 0