Приказните легенди около древния град Гордион в Турция (снимки)

Посетителите на Турция винаги са били удивявани от нейните великолепни исторически места. От извисяващите се колони на Библиотеката на Целз в Ефес до колосалните върхове на планината Немрут, страната почти потъва под тежестта на историческото си великолепие, разказва BBC в свой специален материал. 

Но има един древен град – наскоро коронован за 20-ия обект на световното наследство на ЮНЕСКО в Турция – който обявява важността си с много по-малко шум. Името му е Гордион, древната столица на кралство Фригия от желязната епоха, и е на поне 4500 години.

Разположен в изсушена, брулена от вятъра равнина на около 90 километра югозападно от Анкара, Гордион прилича повече на кариера или срутен кратер на изгаснал вулкан, отколкото на могъщ някога град. Огромна могила с погребани останки от цитадела, покриваща 135 000 кв. м, се издига леко от околния пейзаж с пясъчна пътека, водеща до върха.

Оттам може да се надникне надолу в откритите разкопки и да се видят срутените очертания на стени, маркирайки отпечатъка на древни имения и складове. От другата страна на хоризонта десетки по-малки могили са осеяли полетата като гигантски праисторически къртичини. Само монументалната порта, оградена с масивни каменни стени с височина 10 метра, дава някаква индикация, че някога това е била столица на едно от най-великите кралства от желязната епоха.

Много хора не са чували за фригийците, но от около 9-ти до 7-ми век пр. н. е. те са доминирали в Мала Азия – това, което е сега Турция“, обясни Брайън Роуз, професор по археология в Университета на Пенсилвания, който е ръководил разкопки през 2007 г.

„Гордион стои на пресечната точка на основните търговски пътища изток-запад: на изток са се простирали империите на Асирия, Вавилон и хетите, а на запад - Гърция и Лидия. Фригийците успели да се възползват от това стратегическо местоположение и се превърнали в богат и могъщ народ.“

Но докато името Фригия може да не е познато, има един човек, свързан с този град, който много хора може да разпознаят. Археолозите смятат, че Гордион е бил управляван от легендарния крал Мидас, „човекът със златното докосване“.

Крал Мидас

Това е традиционна поучителна приказка: крал Мидас е направил услуга на бог Дионис и в замяна му е изпълнено желание. Но вместо да пожелае нещо полезно, алчният крал поискал всичко, до което се докосне, да се превърне в злато. Той веднага разбрал грешката си - храната се втвърдявала, преди да може да я изяде, а когато прегърнал дъщеря си, тя се превърнала в статуя. Поуката на историята е добре известна - внимавай какво си пожелаваш.

„Историята не е буквално вярна“, каза професор Лин Ролър от Калифорнийския университет, Дейвис, който изучава Гордион от 1979 г. „Но много митове имат ядро от историческа точност, въпреки че се изопачават, докато се преразказват вековете."

Но кой беше Мидас и откъде идва идеята за „златно докосване“? За да отделят фактите от измислицата, археолозите първо трябва да покажат, че цар Мидас е реална личност. Най-лесният начин за това се крие в древните текстове.

Фригийски цар на име Мидас се споменава в няколко древни източника, включително летописите на асирийския владетел Саргон II“, обясни Ролер. „Асирийците го смятали за могъщ цар и основен съперник в усилията си да разширят територията си през 8-ми век пр.н.е.“

Повече доказателства за съществуването на Мидас могат да бъдат намерени на около два часа западно от Гордион, на място, наречено Язълъкая – по-известно като „Градът на Мидас“. Рядко посещаван от туристи, това е изключително красиво място на хълм. Осеян е с древни пещери и гробници, а 3000-годишни стълбища водят надолу в тунели с ехо, ръчно изсечени в здрава скала.

Но най-драматичният от всички паметници тук е великолепна храмова фасада, висока 17 метра, издълбана в скала преди около 3000 години. В горната част има надпис на древен фригийски: „Атес е посветил това на Мидас, водач на армията и владетел“. Доказателство, изписано на камък, че Мидас е бил истински цар, достатъчно важен за местния господар Атес, за да му посвети храма си.

Тъй като Мидас е бил могъщ цар, има голяма вероятност да е погребан някъде в Гордион“, каза Роуз. „Намирането на гробницата му би било изключително важно откритие. И очевидното място за търсене е в една от могилите, които заобикалят града.“

Повече от 125 гробни могили обграждат Гордион, датиращи от 9-ти до 6-ти век пр.н.е. Тези гигантски земни насипи, които изглеждат като извънземни хълмове върху иначе равнинния пейзаж, са построени, за да защитят гробниците на важни хора от крадци на гробове, подобно на египетските пирамиди. Най-големият, връх със стръмни страни, сега покрит с мръсна жълта трева, е висок 53 м, което го прави втората по големина надгробна могила в Турция. Експерти изчисляват, че изграждането ѝ е отнело две години и са работили над 1000 души.

„Ранните археолози са я нарекли „Могилата на Мидас“, защото са смятали, че Мидас трябва да е погребан вътре. Но не са знаели със сигурност“, каза Роуз. „Те трябвало да бъдат изключително внимателни, когато го разкопавали, защото това било просто голяма купчина уплътнена пръст.“

Откритие

През 1957 г., работейки с екип от турски въглищни миньори, експерти внимателно пробиват тунел в могилата. Вътре те откриват голяма гробна камера, изградена от борови и хвойнови трупи, перфектно запазена в херметически затворения си пашкул в продължение на близо 3000 години.

Днес посетителите могат да следват същия тунел от разкопки дълбоко в могилата, за да посетят гробницата. Толкова е крехка, че сега се поддържа от греди и е защитена от метална ограда. В нея е открит мъж на около 60 години, лежащ на срутено легло и заобиколен от бронзови делви, украсени купи и кани, резбовани дървени мебели, фрагменти от фин плат и други скъпоценни дарове, съответстващи на погребението на цар. Но Мидас ли е той?

В началото на 2000-те години археолозите се обръщат към дендрохронологията – датиране чрез дървесни пръстени – за отговори. Но когато анализирали дървените трупи, използвани за построяването на гробната камера, се натъкнали на камък.

Дървото датира от около 740 г. пр. н. е., но според асирийските записи Мидас все още е бил жив през 709 г. пр. н. е., 31 години по-късно“, разкри Роуз.

Тази гробница не може да принадлежи на Мидас. Тогава кой е човекът в гробницата? От пищното погребение той очевидно е крал, но кой? Датата на смъртта му може да означава само едно.

„Вероятно е умрял в годината, в която Мидас е дошъл на власт“, каза Роуз. И така, почти е сигурно, че погребаният мъж трябва да е бащата на Мидас, Гордий.

Подобно на сина си, Гордий също става легендарен. Историята разказва, че когато предишният крал починал без наследник, жителите на града помолили оракула за помощ. Тя обявила, че следващият човек, който влезе в града с волска каруца, трябва да бъде провъзгласен за крал. Миг по-късно Гордий, фермер, влезнал града. Той е коронясан и името на града е променено на Гордион в негова чест.

За да отпразнува, каруцата му била изложена в храм, завързана със сложен възел – известния възел Гордион. Легендата гласи, че всеки мъж, който може да развърже възела, ще управлява Азия. През годините много хора се опитвали, но всички се проваляли.

Не открихме никакви доказателства за каруца или възел“, каза Роуз. „Но няколко древногръцки историци съобщават, че през 333 г. пр. н. е. Александър Велики е дошъл тук на път да победи персийската армия. Когато се изправил срещу възела, той просто извадил меча си и го разрязал. Така че ние смятаме, че възелът наистина е съществувал. И по-късно Александър завладява големи части от Азия, изпълнявайки пророчеството.“

Но какво да кажем за „златното докосване“? Откъде идва тази идея? Изненадващо, археолозите не са открили много злато сред 40 000 артефакта, открити досега в Гордион. Намерени са малко бижута, няколко златни монети и изящна позлатена резба на сфинкс. Ако в града е имало злато, то може да е било ограбено през вековете или може би все още е скрито в 85-те надгробни могили, които предстои да бъдат разкопани.

Но археолозите имат друга теория за произхода на мита. „Смятаме, че това е метафора“, обясни Ролер.

Под управлението на Мидас Гордион станал богат и могъщ град. Историята се превърнала в метафора за човек с голямо богатство. Дори днес, когато казваме, че някой има „златното докосване“, имаме предвид човек, който постига богатство или успех с лекота. Цар Мидас изглежда е имал тази дарба.“