Проблем при избора на кариера са предразсъдъците

Таня Терзийска е мечтала да стане HR (човешки ресурси) в голяма международна компания, но тежката администрация в работата я отегчава, напуска и започва да търси правилната посока за развитието си. Пренареждайки учебниците от университета попада на кариерно ориентиране и случайно или не решава, че това е една прекрасна професия. В този момент тъкмо Софийският университет стартира магистърска програма съвместно с организация за кариерно ориентиране и тя се записва да учи. След това решава, че не иска да си търси работа като кариерен консултант, а директно ще направи свой център за развитие. Така се ражда Selfinvest – център за кариерно развитие в София.

Терзийска вярва, че човек може сам да управлява кариерата си и потенциалът му е движещата сила. Днес като кариерен консултант целта и е да помага на хората да развият уменията си, да трансформират професията си и да ги насочи в правилната за тях посока. С нея разговаряме за професиите и бъдещето им, защо има младежи, които не работят и какво им влияе. Таня Терзийска даде и съвети за читателите на Economic.bg как успешно да развият кариерата си. 

- С какво се занимава и с какво помага един кариерен консултант?

Ще Ви обясня с един пример от моята практика какво представлява кариерното консултиране. Едно момиче беше от семейство, което от зората на демокрацията развива бизнес, който днес е много голям. Очакванията към нея бяха, че тя ще поеме този бизнес, но никой не я въвежда в тематиката на работата. Изпратиха я да учи в чужбина, инвестираха много средства, тя се връща и й казват от утре ти поемаш тази работа. Тя много се тормозеше, защото нямаше отношение към бизнеса, оценяваше това, че те са инвестирали в нея, но не го харесваше и не можеше да го развива. Когато започнахме работа с нея стана ясно, че тя много иска да бъде учителка по чужд език. Това беше една част от нашата работа - да прецени какво иска да прави. По-трудната част беше да убеди родителите си и да каже стига. Тогава направихме един план, който е много ключов в кариерното консултиране.

След като се вземе решението какво ще се прави или променя, трябва да се изготви конкретен план със срок на действие. Защото промяната е най-трудното нещо. В момента в който ни стане трудно, сме готови да се откажем и трябва нещо да те държи фокусиран върху целта. Лека-полека тя започна да работи на двете места по 4 часа и две години по-късно записа магистърска програма за педагогическа правоспособност. Към днешна дата е учителка на пълен работен ден в държавна гимназия. Животът за нея вече е много по-розов и слънчев. Това всъщност е кариерното консултиране.

- Колко време продължава процесът на консултации?

Обикновено е в рамките на 5-6 срещи, които се случват веднъж в седмицата, или два пъти. Защото това е процес и човек трябва да го преживее и осмисли. Срещите са индивидуални, тъй като най-хубавият инструмент за мен е разговорът. Моята работа е да насочвам клиента, така че той да осъзнае ситуацията, да я види от друг ъгъл. Много е важно първо да разясним каква е нуждата, защото хората идват с различни желания. 

Друг момент е, след като приключи периодът на консултиране, аз да поддържам мотивацията, защото има план за действие, но човек най-трудно прави промените и излиза от зоната си на комфорт. Дали ще е с телефонно обаждане или имейл, аз трябва да напомня за себе си и да го върна към общата ни работа. Най-готиният момент е, когато ти се обади някой, независимо кога и ти каже: „Нещата се случиха, направих това, което искам”, и в този момент аз съм на седмото небе. Друго важно нещо в кариерното консултиране е, че консултантът никога не взима решението, може да предложиш 3-5 такива, но клиентът трябва да избере. 

- Какви са най-честите проблеми при избора на професия?

Един от големите проблеми при избора на кариера е, че ние всички сме много подвластни на стереотипи и предразсъдъци. Казваме, че тази професия е лоша или е престижна, но няма престижни или непрестижни професии. Поставянето на такива етикети всъщност тормози човека. В крайна сметка в живота всичко е въпрос на продажби, независимо дали произвеждаш стоки за бита, високоинтелектуални продукти или произведения на изкуството, за да се издържаш ти продаваш. Едно от най-полезните умения е да умеем да продаваме себе си като продукт на пазара на труда и да продаваме това, което създаваме. Много често не си избираме правилна професия, защото родителите или съседа, или приятели, ни казват например, че да си сервитьор е непрестижна професия. Но сервитьорската професия учи на страхотни умения- да влияеш на човека, да се свързваш с него, а това днес наричаме социални умения, които са важни в бъдеще. Човек трябва да подхожда към всяка една работа като към училище. Тя е невероятна школа, защото учиш от практиката и на всичко отгоре ти плащат. Не трябва да се тормозим, че това е неприятна работа и че имаме най-лошия шеф, всичко е въпрос на гледна точка. Може да имаш гаден шеф, но ти развиваш някакви умения, които може да използваш след това.

- Има ли в България пазар за професията "Кариерен консултант"?

През годините осъзнах, че със сигурност за всичко има пазар, въпросът е как го комуникираш, как отправяш посланието си. Когато казвах на хората, че съм кариерен консултант, това нищо не има говореше. Но когато им казвам, че мога да им помогна да си подобрят CV-то, да им помогна да ги повикат на интервю за работа в пет компании или да им помогна да са по-самоуверени, тогава се оказва, че има пазар и той вероятно ще расте.

Светът, в който живеем, става все по-динамичен и непредсказуем и хората имат нужда от умения, чрез които да са по-гъвкави. Неслучайно все повече автори пишат за уменията за заетост. Темата с избор на професия за цял живот вече не е толкова важен въпрос, както преди. Предвид динамиката, бързите промени и несигурността, в които живеем, е важно да успеем да се задържим в статус “заети”, т.е. да развиваме и усъвършенстваме нови умения, да се променяме, за да се адаптираме. Днес по-актуална е темата как въпреки несигурността на пазара на труда да развивам кариерата си.

Ясно е, че ние до към 35 години можем да сменим над 15 работни места и те да бъдат тотално различни. И точно с този преход да си идентифицираш потенциала след всяка една работа и позиция означава, че ние ставаме все по-можещи и знаещи. Ако се научим как да оценяваме и трансформираме този потенциал, то винаги ще сме заети. Затова си мисля, че потенциалните клиенти ще стават повече, ако всички кариерни консултанти успеем да направим така, че те да погледнат на нас като на някой, който може да им помогне.

- Важно ли е, за да е успешен един човек, да е удовлетворен от това, което прави?

Удовлетворението всъщност води до мотивация. Когато се чувстваме удовлетворени, изпитваме чувство, че постигаме това, което искаме. А постиженията днес, в този динамичен свят, когато са много малко хората, които работят по длъжностна характеристика, движещата сила е това да знаеш, че можеш да се справиш. Когато си наясно, че имаш постижения, имаш и самочувствие и знаеш, че като дойде следващото предизвикателство, колкото и непознато да е, ще можеш да се справиш, защото си го правил и преди. Моята най-голяма цел е да помогна на хората да развият самочувствието си. Защото днес то е изключително важно и помага на хората да взимат решения в различни ситуации, да общуват по-лесно с различни хора, да отстояват позицията си. Понякога е много полезно да покажеш на хората колко много възможности има и да ги насочиш.

-  Като кариерен консултант смятате ли, че българите сме трудолюбив народ?

Ако погледнем картата на Европа, ще видим, че северните народи имат по-висока производителност на труда. Във Финландия има периоди, в които въобще не изгрява слънце и времето е мрачно,а след като имаш такива условия на живот, какво да правиш друго освен да работиш. При нас не е така, или в Гърция например.

Наскоро бях в Швейцария, в неделя там нищо не работи, едвам намерихме заведение, в което да вечеряме. В България не е така, при нас молове и магазини работят до 22 часа, а после казват, че сме били нетрудолюбиви и производителността ни е по-ниска. Ако се замислим обаче по-надълбоко проблемът е във вида бизнес, който се прави в България. В Швейцария са съсредоточени централите на световната фармацевтична индустрия, и там се произвеждат високоинтелектуални продукти, каквито са лекарствата. Те правят продукти с много по-висока добавена стойност, отколкото нашата икономика тук – заведения и молове.

- В България, и не само, има много хора, които не работят. Какво ги демотивира да се развиват?

В момента съм докторант в Софийския университет и пиша за тема „Управление на кариерата” като голямото предизвикателство е да се фокусирам върху младежката безработица. Имах възможност да се срещна с десетки младежи под 29 години, които нито учат, нито работят - официално нищо не правят. Ето това е много интересен проблем, който влияе и обезсилва икономиката ни, тъй като това са близо 200 хил. човека.

Една част от хората, които срещнах, бяха българи от семейства на лекари. Работя върху теория, според която голяма част от проблема е, че живеем в прекалено социална държава (сигурно има хора, които ще ме разкритикуват). Но тук ти плащат две години майчинство, къде го има това сред развитите държави, а има места, на които те облагат с много по-голям от нашия данък. При малцинствата е проблем, че могат да не работят и да получават пари - проблем, който го има и в Англия от поколения.

Друга страна на проблема е как ни възпитават. Последните десетилетия родителите много се стараят максимално да улеснят децата си. Да им дадат всичко – образование, кола, къща и работа да им намерят, за да може те да не се тревожат и притесняват за нищо. И изведнъж човекът става апатичен. Срещнах много такива млади хора в България и това ме стресна.

Друг проблем при хилядите млади хора, които не работят, е че децата са „отгледани по скайп”. По различни причини родителите са заминали някъде по света, работят и изпращат всеки месец евро и това помага на младежите да бездействат. Друг проблем при тези деца е, че явно заради отсъствието на родителите не са развили умението да се свързват с хора и имат проблем с изграждането на доверието. Така причините за демотивацията са от лични през социални до икономически. Дали си мързелив или не, е въпрос на нагласа към труда и работата, която се създава от родителите.

- В контекст на бъдещето на професиите технологиите ще заменят ли човешкия капитал?

Не съм любител на фантастиката, но сякаш това, което е писано там преди 30-40 години, сякаш става все по-реално, което пък може да доведе до друго предизвикателство. Например, ако тук технологиите изземат нуждата от човека, тази нужда може да се пренасочи към Космоса и пак да има място за човека. Повечето цивилизации са погинали тогава, когато достигнат някакво благоденствие. И си мисля, че сме толкова презадоволени, че сме на този праг. Технологиите много улесняват живота ни, но водят до липса на някакви други умения. Вече все по често виждаме хора, които стоят на една маса и не си говорят. Макар и черногледо аз си мисля, че не е далеч времето, когато ще имаме нужда от някакви консултанти или учители, които да ни показват как да говорим и общуваме във физическа среда.

- Какви съвети ще дадете за успешно кариерно развитие?

Първото и много важно нещо е да се опитваме да опознаем себе си. Това става като приемаме различни предизвикателства, защото само когато влизаме в нещо непознато или се целим към нещо, тогава осъзнаваме нов потенциал или развиваме нещо ново. Днес успеха в кариерата е свързан с учене през целия живот. Колкото и да звуча като документ на Европейския съюз, няма как да очакваме някои да развива кариерата ни, ако ние самите не го правим. За да искаме да учим, трябва да сме мотивирани, а това се случва когато знаем какво искаме да постигнем и то отговаря на нашата личност. Друго нещо, което страшно много развива кариерата това е да се научим да търсим и да приемаме обратна връзка. Тя е най-качественият инструмент за развитие, защото само тогава разбираш дали се движиш в правилната посока и правиш нещата по-подходящия начин и разбираш какво всъщност трябва да доразвиеш. Ключово нещо за кариерното развитие е да излизаме от зоната си на комфорт. Страхотно е да имаш самочувствие и да знаеш че си постигнал това и това, но да не спираш до тук и да знаеш, че има още какво. Човек трябва да се предизвиква сам и да прави неща, които са му трудни. Друго важно е да сме отговорни за кариерата си, а не да го очакваме шефа или супервайзъра. Никой няма отговорност към моята кариера, тя си е моя като искам да съм успешна, това е в моите ръце, не в чуждите.