Търговските вериги отчитат двуцифрени ръстове на оборота

Г-н Вълканов, възстановява ли се потреблението от кризата и готови ли са търговските вериги за нова COVID вълна?

– Последните данни, които получихме от 6 от нашите членове, специално за вашата медия, показват ръст на потреблението през първата половина на 2021 година спрямо първата половина на 2020 година, като процентите варират спрямо спецификата на асортимента. Например, в секторите на дрогерийните стоки и „Направи си сам“, ръстът е по-голям в сравнение с тези за хранителни стоки. Обяснението е, че миналата година, в началото на локдауна, хората рязко ограничиха цялостното си потребление извън храните. През тази година, въпреки че отново имаше затваряне, клиентите бяха свикнали с мерките, подхождаха по-оптимистично и започнаха да пазаруват и стоки като козметика или „Направи си сам“.

На фона на настъпващата четвърта вълна на коронавируса, мога категорично да заявя, че нашите членове са 100% готови да я посрещнат. Като изключително отговорни към обществото компании още от първите дни на проникване на Sars-Cov-19 у нас, търговските вериги показаха че имат капацитета и мотивацията да спазват стриктно предписанията на здравните власти и да осигурят безопасна среда за работа и пазаруване в условията на пандемия. Те реагираха своевременно, положиха огромни финансови и логистични усилия и не само че осигуриха непрекъснатост на доставките с храни и продукти от първа необходимост, но и защитиха здравето на своите клиенти и служители.

Какви са данните на СМТ за оборотите на търговските вериги за първото и второто тримесечие на 2021 г. в сравнение със същия период на 2020 г.?

– С възстановяването на потреблението растат и оборотите на веригите. Според данните, с които разполагаме, при dm България през второто тримесечие на 2021 г. се наблюдава двуцифрен ръст на оборота спрямо същия период на 2020 г. При Mr. Bricolage ръстът за първата половина на тази година е около 10% спрямо предходната. Увеличаване на оборота отчитат и "Фантастико", Billa, Kaufland и Pepco.

Има ли разлика в структурата на потреблението по време на локдаун?

– От всяко затваряне към следващото наблюдаваме развитие на потреблението. От една страна мерките не са толкова строги, а от друга хората свикнаха да пазаруват в условията на пандемия. На трето място търговията се развива все повече. Някои компании стартираха партньорство с доставчици на храна като foodpanda, сега Glovo, и eBag, а други, като Т Маркет например, отвориха собствени онлайн магазини. Затова от първия локдаун насам спадовете в потреблението са все по-малки.

Като цяло по време на затваряне хората ограничават пазаруването на стоки, които не се приемат като „от първа необходимост“, и има по-силен интерес към дълготрайни и консервирани храни, хигиенни и дезинфекциращи препарати. Освен това спада и потреблението на по-скъпи продукти, особено при храните. Друга тенденция е, че пазаруват по-рядко, но повече продукти и средната сметка при еднократно посещение в магазина е по-висока.

Тук е важно да се отбележи, че в България за разлика от много други държави нямаше големи периоди на свръхзапасяване. Бум на покупките се наблюдаваше само в първите дни на ограниченията и той бързо премина. Причината за това е, че търговските вериги положиха огромни усилия да осигурят непрекъсваемост на веригите на доставки и в резултат в България нямаше недостиг на храни, на продукти от първа необходимост.

Какво е присъствието на българските марки по щандовете в търговските обекти и какво търси потребителят?

– Според данните от анкета, която проведохме сред членовете на нашето сдружение, почти 65% от стоките в основните хранителни категории са български. Това обхваща категории като „Месо и месни продукти“, „Хляб и хлебни изделия“, „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко и млечни продукти“. Най-голям е асортиментът от български храни в категория „Хляб и хлебни продукти“ – 73%. На второ място е категория „Месо и месни продукти“ със 70% български продукти, а на трето – „Мляко и млечни продукти“ с 69% дял от асортимента.

Що се отнася до търсенето на българския потребител, трябва да разделим отговора на две части. От една страна хората търсят и харесват традиционни продукти, като саламурено сирене, родни плодове и зеленчуци или консервирани храни като лютеницата. От друга, с постепенното повишаване на стандарта на живот, с ръста на пътуванията на българи в чужбина, хората откриват нови вкусове и това определя навлизането на разнообразни чужди продукти, за което помагат и търговските вериги. Така че, според мен, търсенето на българина е баланс между традиционното и новото.

Каква е средата за правене на бизнес в България според членовете на СМТ?

– Наскоро проведохме анкета сред членовете на нашето сдружение за бизнес климата в страната и общата оценка е 3.2 по скалата от 1 до 6, където 1 е „силно неблагоприятен“, а 6 – „отличен“. Основните проблеми, които 10-е компании, участвали в анкетата посочват, са слабо законотворчество, липса на диалог между държавата и частния сектор, противоречиво прилагане на нормативната база и бавно правораздаване. Разбира се, бизнес средата у нас има и положителни характеристики, като ниското данъчно облагане, отличното интернет покритие и IT инфраструктура, постепенното увеличаване на покупателната способност на хората.

Какви са проектите, които СМТ е заложило за подобряване на бизнес климата в страната?

– Като сдружение на някои от най-големите компании в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки ние разполагаме с огромна експертиза и работим за решаване на трудностите, които членовете ни виждат в тясно сътрудничество с изпълнителната и законодателната власт, с браншови и неправителствени организации. Например, ние активно се противопоставяме на всички опити за въвеждане на непазарни регулации, като прословутото ПМС 70 за предоставяне на свръхправомощия на контролни органи на КЗК, които могат да ограничат свободната търговия и много други.

Според нас, за да се създадат условия за чувствителен ръст на икономиката, е необходима системна работа в посока предвидимост и стабилност на процесите и следването на дългосрочна визия за развитие. Необходими са адекватност и умереност на нормативната уредба; бързина и прозрачност на всички процедури, които са свързани с инвестиционния процес; правораздаване в разумни срокове; създаване на работеща електронна администрация, която да е централизирана и лесно достъпна. Особена грижа трябва да се обърне на образованието и привеждането му към нуждите на частния сектор.

За постигането на всичко това компаниите от нашето сдружение се обединяват около тезата, че за подобряване на законодателния процес в страната е необходимо бизнесът да участва активно в подготовката на законовите текстове, а представителите на изпълнителната и законодателната власт да се вслушват в аргументираните и разумни предложения на страните, които биха били пряко засегнати от приемането на съответните нормативни текстове. Стъпки в правилна посока биха били и избягването на популистки законодателни инициативи и намаляването на административната тежест върху работата на компаниите.