Проблемът с дроновете в Европа: Защо летищата затварят толкова често

Свързаните с дронове нарушения по европейските летища са експлодирали през последната година, увеличавайки се четворно между януари 2024 г. и ноември 2025 г., сочи анализ на публично достъпни доклади, извършен от звеното за проверка на факти на „Евронюз“ – The Cube.

Прегледът, който обхваща повече от 24 летища в 12 държави, показва ясна повратна точка: докато през 2024 г. и началото на 2025 г. инцидентите са докладвани спорадично, съобщенията внезапно скочиха през септември, достигайки най-високите си нива през следващия месец. Белгия е най-засегнатата страна, отчитайки 10 инцидента, които са нарушили операциите на нейните летища и които могат да бъдат свързани с дронове, бръмчащи над тях.

Всички тези инциденти са се случили само в рамките на осем дни, между 2 и 9 ноември – безпрецедентен едноседмичен клъстер от смущения, свързани с дронове, който парализира летището в Брюксел и доведе до десетки отменени полети.

Официалните данни сочат по-широка картина на бавно нарастваща активност на дроновете. Доставчикът на аеронавигационно обслужване на Германия, DFS, е регистрирал 192 смущения, свързани с дронове по летищата през 2025 г., спрямо 141 през предходната година. Шведската LFV също потвърди пет случая между 2024 г. и 2025 г., при които въздушният трафик е бил спрян или забавен поради дронове.

По-чести и по-смущаващи

Дроновете, летящи в близост до европейските летища, не са ново явление, показват данните за въздушния трафик. Въпреки това, докато броят на забелязаните апарати постепенно се е увеличил през последните години, естеството на инцидентите също се е променило – те стават все по-смущаващи и по-вероятно е да затварят летищата за часове.

Данни от Датския орган за гражданска авиация и железопътен транспорт, предоставени на The Cube, показват, че ръководителите на въздушното движение са докладвали 107 нелегални полета с дронове близо до датските летища през 2025 г., спрямо 92 през 2024 г.

И все пак, само малка част от тях са били отразени в медиите и онлайн като инциденти със значително въздействие върху въздушния трафик. През декември 2024 г. полицията в Копенхаген съобщи за един, кратък инцидент на летището в Копенхаген – забелязване на дрон е причинило 10-минутно прекъсване и никакви отменени полети. Но до 2025 г. ситуацията се променя драматично. Между 22 и 23 септември 2025 г. забелязвания на дронове над летището в Копенхаген причиниха четиричасово спиране на полетите, най-малко 109 отменени полета и 51 пренасочвания.

Едновременно с това предполагаем дрон наруши въздушния трафик на близкото летище в Осло, Норвегия, като съвкупното смущение засегна повече от 20 000 пътници – най-голямото единично прекъсване на летище, свързано с дронове, за цялата 2025 г. досега. Само ден по-късно дронове бяха забелязани в Олборг, летище, което споделя писта с Датските военновъздушни сили, като властите потвърдиха часове закъснения и пренасочвания.

По-нататъшни дронове са регистрирани от свидетели в Сьондерборг, Есберг и Скридструп, военна база. Този модел не е уникален за Дания. През 2025 г. Германия, Швеция и Белгия също отбелязаха скок в медийните репортажи, описващи затваряния на летища за няколко часа и значителни смущения във въздушния трафик, в сравнение със спорадични или незначителни прекъсвания през 2024 г.

Експерти казват, че нарастването на евтините, лесно достъпни дронове за любители съвпада с пълномащабната инвазия на Русия в Украйна през февруари 2022 г., която ускори напредъка в технологията на дроновете. Въпреки това, точните причини и извършители зад много от тези смущения по летищата в много случаи остават в процес на разследване. Други анализатори обаче казаха пред The Cube, че много от тези нарушения носят белезите на хибридната война на Москва, целяща да обезпокои населението и да попадне в „сива зона“, която не е пълноценна военна конфронтация.

Кой стои зад дроновете?

Броят на съобщенията за затваряния на летища, свързани с дронове, се увеличи, след като около 23 дрона навлязоха в полското въздушно пространство на 9 септември тази година, принуждавайки четири летища в страната да затворят в резултат на голям инцидент. Полските власти директно обвиниха Русия. През октомври полският външен министър Радослав Сикорски заяви пред The Guardian, че дроновете изглежда са били изстреляни от едно място и са били невъоръжени – което предполага умишлена провокация, а не случаен откос от руски удар по съседна Украйна.

През ноември полският генерал Мачей Клис заяви пред изданието Rzeczpospolita, че разследване е потвърдило, че няколко от дроновете са носели експлозивни заряди, включително няколко примамки, разположени за претоварване на системите за противовъздушна отбрана.

На други места връзката е по-неясна. Полицейско разследване на инцидента през септември на летище Осло в крайна сметка беше прекратено. Норвежката полиция заяви, че е провела проучване, което в крайна сметка е било „неспособно да потвърди или отрече дали дроновете действително са били наблюдавани през нощта на 23 септември“.

В Германия полицията започна мащабна операция около летището в Мюнхен, след като няколко забелязвания на дронове спряха полетите многократно в началото на октомври, но не успя да открие веднага извършител. Отделен инцидент в началото на ноември спря полетите на летището в Берлин за близо два часа, като полицията заяви, че не може веднага да локализира дрона, който е бил забелязан от свидетел.

Въпреки това, няколко европейски лидери открито намекнаха за руско участие. След инцидента, който затвори летището в Копенхаген през септември, датският министър-председател Мете Фредериксен подчертано каза, че руско участие „не може да бъде изключено“, свързвайки го с навлизането над Полша и друг инцидент над румънското въздушно пространство.

Изглеждаше, че е замесен способен актьор“, каза датският полицейски инспектор Йенс Йесперсен за инцидента, отбелязвайки, че дронът е включвал и изключвал светлините си, докато се е приближавал към летището. Той е бил управляван от някой, който е имал „волята и инструментите да се покаже... може би и да практикува“.

Германският канцлер Фридрих Мерц, коментирайки вълната от забелязвания на дронове в началото на октомври, заяви, че макар досега да не е имало инцидент с „въоръжен дрон“, подозрението на Германия е, че „Русия стои зад повечето от тези полети с дронове“. Той ги нарече „опити за шпионаж“, насочени към „обезпокояване на населението“.

В Белгия министърът на отбраната Тео Франкен заяви по повод на почти ежедневните нахлувания между 2 и 9 ноември, че „заплахата е сериозна“ и че моделът „съответства на хибридните техники, наблюдавани в други страни“. Неговият говорител каза пред The Cube, че руско участие е „правдоподобно“, но се разглеждат всички сценарии.

Русия многократно е отричала каквото и да е участие. Попитан за смущенията с дронове по време на публична изява в Сочи, руският президент Владимир Путин се пошегува с твърденията.

Няма да изпращам повече дронове“, пошегува се Путин. „Нито до Франция, нито до Дания, нито до Копенхаген.“

Дроновете са „сложни“

Въпреки че властите в Европа са започнали разследвания на повечето от инцидентите, много малко от тях са довели до идентифициране на заподозрени. Част от това, казват експертите, се дължи на ограниченията в технологиите.

Много от използваните дронове са толкова малки и леки, че стандартен радар не е конфигуриран да ги открива“, каза д-р Дейвид Бачи, старши научен сътрудник по термофлуидна динамика и акустика в Института по термофлуиди в Оксфорд.

Тестват се нови инструменти за наблюдение, като термографско изобразяване с висока разделителна способност и акустични сензори, каза Бачи пред The Cube, но „ние наистина сме в тази сива зона, където проблемът расте по-бързо, отколкото се внедряват решенията“.

Той добави, че е трудно да се проследи лицето, отговорно за управлението на дроновете, което може да работи извън или на няколко километра от периметъра на летището.

Не е толкова лесно всичко да се проследи до Русия“, каза той.

Докато някои инциденти може да включват хора „финансирани от Русия или просто руски поддръжници“, други може да са „аматьори или имитатори, които искат да използват извинението с Русия, за да предизвикат смущения“, добави той. В много случаи „все още няма официално доказателство“ за руско участие.

Въпреки това, други нахлувания с дронове показват признаци на по-съгласувана стратегия. „Имаме набор от улики, и тези улики произтичат от факта, че използваните дронове не са евтини устройства, които можете да купите онлайн“, каза Мишел Лиежоа, професор по международни отношения в UCLouvain, относно вълната от забелязвания в Белгия.

Те са доста сложни дронове и тестовете показаха, че са устойчиви на стандартни техники за заглушаване“, каза той.

Той добави, че изборът на цели, често летища и военни бази, показва умисъл. „Това надхвърля любопитството на средностатистическия гражданин. И фактът, че всичко това се е умножило за толкова кратко време, ясно показва, че е координирано. Не може просто да е случайно – сякаш изведнъж много хора в цяла Европа, по незнайни причини, всички са решили да направят едно и също нещо.“

Лиежоа посочи нарастващата военна подкрепа на Европа за Киев. „Така че посланието от Русия е: като подкрепяте Украйна до такава степен във войната ѝ с Русия, вие, по някакъв начин, ставате съвоюващи страни и се излагате на отмъщение, защото вредите на интересите на Русия“, каза той. „Засега пускаме само няколко невъоръжени дрона, но това означава, че сме способни на повече.“