Променената Турция

С безпрецедентно сътресение във въоръжените й сили, преоценка на външната й политика и най-голямата в съвременната й история чистка Турция е напълно преобразена след неуспешния опит за преврат на 15 юли.

Анализаторите прогнозират големи промени в тази страна членка на НАТО с население 79 млн. души, граничеща на запад с Гърция и на изток с Иран. Остава да се види какви ще са последиците от този процес върху политиката и турския бизнес.

Животът като че ли се е върнал към своя ритъм в Истанбул и Анкара, където ужасените жители преживяха бомбардировки, извършени от бойни самолети и танкове в нощта на метежа.

Ала огромните турски знамена, окачени по обществените сгради, многобройните плакати, приветстващи провала на опита за преврат, и портретите на убитите „мъченици“, припомнят, че животът не е съвсем същият след неуспешния опит за държавен преврат на 15 юли.

Заговорът, който според турските власти е бил организиран от установилия се в САЩ тайнствен проповедник Фетхуллах Гюлен, е имал за цел да свали президента Реджеп Тайип Ердоган.

В крайна сметка обаче метежниците бяха арестувани с хиляди, което позволи на държавния глава да извърши най-големите промени след основаването на турската република през 1923 г.

На стратегически кръстопът

Държавният преврат бе оглавен от свързани с Гюлен представители на армията – институция, смятана за основен стълб на републиката. Непосредствено след пуча близо половината от генералите бяха арестувани и уволнени.

Обявявайки извънредно положение, Ердоган постави под своя власт и под властта на правителството армията, която в миналото извърши 3 успешни преврата през 1960, 1971 и 1980 г.

„Революционният“ процес на засилване на властта на цивилните се извършва от правителството с цел още повече да намали ролята на военните, написаха Метин Гюрчан и Меган Жисклон в документ, издаден от анализаторския Истанбулски политически център (IPC).

Според двамата политолози занапред властите имат избор между това да продължат реформите по демократичен начин и да господстват над военните без да се допитват. Турция според тях е пред стратегически завой.

Тест за възстановяване

Заради повсеместните чистки, предприети след проваления пуч, Турция бе обвинена от Запада в лов на вещици. Повече от 76 хил. служители бяха отстранени, най-вече в образователния сектор, а близо 35 хил. души – арестувани.

Могъщата Национална разузнавателна служба (MIT) засега е единствената служба, която не е засегната от чистката, която обаче бе подложена на яростни критики, че не е предупредила Ердоган за преврата. Правителството се закани и тя да претърпи преструктуриране.

Анкара отхвърли критиките и на свой ред обвини Запада, че не проявява солидарност, а проправителствените медии дори видяха намеса на САЩ в заговора. Възможно е отношенията между Вашингтон и Анкара да се влошат заради проблема с Гюлен, за чието екстрадиране Турция яростно настоява.

Освен това кандидатурата на Турция за ЕС преживява най-тежката криза от години заради репресиите в страната. Австрия дори призова да бъдат прекратени преговорите за членство.

Държавният преврат по никакъв начин не бе тест, в който ЕС или САЩ се провалиха (...) Точно Турция е изправена пред изпитанието да се преустрои по най-добрия начин, отбелязва Марк Пиерини, бивш посланик на САЩ в Анкара и изследовател в института Карнеги-Европа. Според Пиерини кампанията за оплюване на Запада в Турция ще усложни нещата.

Завой на Изток

Прозападната ориентация на Турция – членка на НАТО от 1952 г., бе крайъгълният камък на външната й политика. Ала решението на президента Ердоган да направи първото си посещение след неуспешния метеж в Русия, за да се срещне с Владимир Путин и да обърне страницата на предизвиканата от свалянето на руския самолет криза, буди опасения, че Турция може да промени посоката под влияние на опита за преврат.

Ердоган, който охладня към Запада, благодари на руския си колега, че му е засвидетелствал своята подкрепа и е активизирал блокираното сътрудничество между двете страни. „За разлика от западните държави Путин се възползва да възстанови руско-турските отношения“, смята Кемал Къръшчъ от Института Брукингс.

Но имайки предвид факта, че 44% от турския износ е предназначен за ЕС и едва 4% за Русия, отношенията с Обединена Европа все още са от жизнено важно значение за турската икономика.