Путин ще плати висока цена, ако превърне природния газ за Европа в оръжие

Президентът Владимир Путин ще трябва да плати висока цена, ако „въоръжи“ доставките на газ за Европа, тъй като напрежението между Русия и Украйна продължава да расте. Това заяви пред CNBC енергийният експерт и зам.-председател на IHS Markit Дан Йергин.

По думите му по-вероятният сценарий е доставките на газ да бъдат прекъснати поради насилие в региона, а не в резултат на използването им за извиване на ръце.

Путин би могъл да „въоръжи“ природния си газ и тогава Европа ще започне голямата си борба. Но ако той го направи, това ще бъде изключително вредно за бъдещия му пазар на природен газ”, каза още Йергин.

Русия осигурява повече от 40% от природния газ в Европа, а европейските пазари на газ са свързани с мрежа от тръбопроводи, някои от които минават през Украйна. Йергин предупреди още миналия месец, че кризата между двете страни „хвърля сянка“ над газовия пазар.

Кремъл е използвал енергетиката като инструмент за упражняване на политически натиск и преди. Споровете за цените на енергията тормозят отношенията между Русия и Украйна още след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., като Русия прекъсва доставките на газ за съседката си няколко пъти. Това се случи отново през 2006 г., поради спор за цените и през 2014 г., след като Русия анексира Крим. През 2009 г. Москва отново спря доставките на газ - този път за Европа през Украйна.

Напрежението между двете страни в последните месеци предизвика опасения от повторение на незаконната анексия и окупация на Крим от Кремъл през 2014 г. И въпреки че Москва многократно отрече тези твърдения, всяка конфронтация има потенциала да дестабилизира целия регион, като се има предвид местоположението на Украйна, която разделя Русия и ЕС.

Енергийната криза предизвика разговори между политическите лидери на високо ниво. Вчера президентът Джо Байдън категорично заяви, че природен газ няма да тече към Германия през руския тръбопровод „Северен поток 2“, ако Москва разпореди инвазия в Украйна.

Какво общо има газопроводът на стойност 11 млрд. долара между Русия и Германия с Украйна? Отговорът има общо с това по какъв начин Европа получава енергията си.

От Русия до Германия

Тръбопроводът с дължина 1 200 км беше завършен през септември, но все още не е получил окончателно сертифициране от германските регулатори. Когато започне да работи, той ще увеличи доставките на газ директно от Русия до Германия.

Съединените щати, Обединеното кралство, Украйна и няколко държави от Европейския съюз се противопоставиха на газопровода, откакто беше обявен през 2015 г., предупреждавайки, че проектът ще увеличи влиянието на Москва в Европа.

„Северен поток 2“ може да доставя 55 млрд. куб. м газ годишно. Това е повече от 50% от годишното потребление на Германия.

Енергетиката е политика

Енергията е основен политически проблем в Централна и Източна Европа, където доставките на газ от Русия играят съществена роля в производството на електроенергия и отоплението на дома. Цените на природния газ вече са близо до рекордно високи в Европа, а конфликтът в Украйна може сериозно да утежни ситуацията за потребителите.

Като най-големия потребител на газ, Германия се опита да задържи „Северен поток 2“ извън глобалната политика. Но проблемът стана неизбежен, след като Русия натрупа над 100 хил. войници близо до границата си с Украйна.

През последните месеци Русия отрече да използва енергия за оказване на натиск върху Европа. Но Международната агенция по енергетика обвини Москва, че е допринесла за настоящата европейска газова криза, като доставя по-малко, отколкото би могла.

„Северен поток 2“ може да помогне за промяна на баланса на силите в Европа, когато става въпрос за енергия. В момента Русия се нуждае от Украйна, тъй като голямо количество от газа, който продава на Европа, преминава към останалата част от континента през страната.

Какво казват ключовите играчи?

„Северен поток 2“ беше основен фокус на разговорите, когато германският канцлер Олаф Шолц посети Белия дом в понеделник.

Ако Русия нахлуе в Украйна, вече няма да има Северен поток 2“, заяви Джо Байдън по време на съвместната си пресконференция с Шолц.

От своя страна Олаф Шолц каза, че Германия е готова да действа заедно със Съединените щати. Попитан конкретно дали Германия е готова да спре тръбопровода, канцлерът каза, че

са абсолютно единни по въпроса".

Могат ли САЩ да спрат „Северен поток 2“?

Американските служители дадоха да се разбере, че ще спрат „Северен поток 2“, ако Путин разпореди инвазия в Украйна, но бяха много малко конкретни за това как това ще бъде постигнато.

Обещавам ви, че ще го направим“, закани се Байдън.

Оказва се, че санкциите са един от потенциалните инструменти.

Според Изследователската служба на Конгреса, Съединените щати са се насочили към газопровода със законодателство за санкции през 2017, 2019 и 2020 г. През януари 2021 г. администрацията на Тръмп дори наложи санкции на баржа за полагане на тръби, която „Газпром” използва за изграждането на „Северен поток 2“.

Все пак тръбопроводът беше завършен, което повдига въпроси дали допълнителните санкции биха били ефективни за неговото спиране.

Служители на САЩ предполагат, че способността на администрацията да предотврати въвеждането на газопровода в експлоатация е ограничена, дори и с допълнителни санкции“, пишат през декември анализаторите от Изследователската служба на Конгреса.

Несъмнено обаче Германия има много по-голям контрол върху проекта.

Гледката от Берлин и Москва

Русия представлява повече от половината от вноса на газ в Германия, а връзката между страните датира от десетилетия. Бившият канцлер Герхард Шрьодер се ангажира през 2000 г. с постепенното премахване на атомните електроцентрали в Германия. Политиката продължи и при неговия наследник Ангела Меркел.

Шрьодер също помогна за организирането на сделката за изграждане на първия газопровод „Северен поток“, който върви успоредно на „Северен поток 2“, и пое работа като ръководител на комитета на акционерите малко след напускането на поста. Той беше номиниран миналата седмица за член на борда на „Газпром”.

Руският газов гигант е единственият акционер в „Северен поток 2“, но 50% от общата стойност на проекта се осигурява от пет европейски енергийни компании, включително Wintershall и Uniper от Германия. Другите финансови поддръжници са британската Shell (RDSA), Engie (ENGIY) от Франция и OMV (OMVJF) от Австрия.

Германия е инвестирала в Русия през последните две десетилетия с надеждата да „модернизира страната и да доведе до политическа промяна“, заяви Улрих Шпек, старши сътрудник в Германския фонд Маршал.

Сега всички тези икономически отношения стават геополитически проблематични и Германия трябва да преразгледа отношението си към Русия“, каза още Шпек по време на панелна дискусия в института Хъдсън.

Според Кадри Лийк, сътрудник в Европейския съвет по външни отношения, би било сложно от правна гледна точка за Германия да се откаже от „Северен поток 2“. Тя обясни, че значението на газопровода е „напълно преувеличено“.

„Путин може да иска „Северен поток 2“, но не толкова много. Той определено иска Украйна повече от този газопровод, така че това не е нещо, което можете да използвате, за да възпирате Путин“, допълни Лийк по време на панелна дискусия, организирана от Фондацията на Карнеги.

Огромните последици

Съединените щати и техните съюзници се надпреварват да изготвят планове за извънредни ситуации, в случай че доставките на руски газ бъдат задушени от конфликт в Украйна. Белият дом заяви миналия месец, че разговаря със страни и компании за увеличаване на производството на газ. Те също така се опитват да идентифицират алтернативни източници на синьо гориво, които биха могли да бъдат пренасочени към Европа.

Ние изграждаме партньорство за енергийна сигурност със САЩ, което е преди всичко за повече доставки на газ и за втечнен природен газ. Говорим с други алтернативни доставчици, например Норвегия, за увеличаване на доставките им на синьо гориво за Европа“, каза в понеделник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Европа би се борила да оцелее без руски газ, но намирането на алтернативни източници, представлява огромно логистично предизвикателство.

Изграждането на нови тръбопроводи и съоръжения за втечняване на газ отнема години. А пренасочването на големи количества от изкопаемото гориво в момент, когато глобалният пазар и транспортните мрежи вече са разтегнати, би изисквало сътрудничество от големите износители на газ като Катар, които може да нямат много място за маневриране.

Никос Цафос, енергиен експерт в Центъра за стратегически и международни изследвания, каза наскоро за CNN Business, че малките прекъсвания на доставките ще изкривят, но не и развалят системата. 

Прекъсването на газовите потоци през Украйна е болезнено, но управляемо. Пълното прекъсване на руския износ на енергия обаче, би било катастрофално. Няма начин Европа да замени тези обеми по някакъв смислен начин“, заключи Цафос.